Пафтите - символ на женствеността на българката
Пафти (от персийски-турски pafta) или още чапрази (от перс.-тур. çapraz) са украсени железни токи за колани, които играят ролята и на украшения в женската национална носия в България. Според археологически находки в Мадара, пафти на територията на България са се ковали още през 9-10 век, като всеобщо са се произвеждали по време на Второто българско царство. Известните оттогава форми и декоративни претекстове не престават да се възпроизвеждат до началото на 20 век, когато националните носии стартират да отстъпват на модерното градско облекло. При това, с течение на времето се следи последователно увеличение на размера на плочките.
По размери пафтите варират от напълно дребни с величина на плочката колкото монета, до такива с размери 20-25 см в диаметър или на дължина. По своята форма те биват продълговати, правоъгълни, кръгли, или с присъщата форма на палмета със завити нагоре краища. Обикновено съставляват две плочки, едната от които снабдена с кукичка, а другата — с частица за окачане на кукичката. При някои от моделите, към кукичката е прикрепено щитче, с което в закопчано състояние пафтите наподобяват като формирани от три елементи. Има и модели, които в действителност са формирани от повече на брой плочки, съединени чрез шарнири.
Поради по-голямата повърхнина за ювелирна обработка, този тип украшения се отличават с богато многообразие на декоративните претекстове и сюжети. Най-често срещани са композициите от арабесковите детайли и орнаментите от флората (цветя, листа, клончета, гроздове) и фауната (пауни, гълъби, двуглави птици, змии). Освен тях, на някои пафти могат да се видят цели древен подиуми — Рождество, Благовещение, Възкресение. Изпълнението им е доста разнообразно и в релефно отношение. Пафтите са изработвани от кована мед или различен метал, който след това се посребрява или позлатява. За оцветяване, позлатата е смесвана с живак, а обособени детайли са емайлирани. Някои пафти са в допълнение украсявани с приложения от седеф, рог или кост, с инкрустации на камъни и стъкло, както и с изящна филигранна обработка.
Пафтите заемат изключително място в женската носия. Традиционно ги носят единствено омъжени дами, откакто ги получат като подарък при годежа или сватбата си (само омъжените дами носят железни украшения, по време на моминството накитите се състоят главно от мъниста). На накитите се е гледало като на средства за отбрана от неприятни сили; по-специално коланът и пафтите са защитавали детеродните органи на дамата.
