Падаща звезда – звучи поетично и красиво. Като късче от

Падаща звезда – звучи поетично и красиво. Като парченце от небесното и божественото. Частица от недостижимото се е откъснала от там горе и слиза към теб. Да я докоснеш с очите и мисълта си. Вероятно на това почива поверието, че намисленото в този специфичен момент предпочитание се сбъдва. То носи нещо от вълшебството, от приказките за феи, които сбъдват предпочитание. Но не инцидентно - единствено стеснен брой наши пожелавания. Защото ние индивидите, имаме неприятния табиет да прекаляваме. И в приказките значимото е освен да срещнеш златната рибка, положителния вълшебник или неоткриваемия исполин, а да си намислиш точното предпочитание. Защото знаем от историята за рибаря и вълшебната рибка, че номерът не е в шанса да я уловиш и принудиш да извърши желанието ти, а в това какво тъкмо ще си пожелаеш. Иначе самичък можеш да опропастиш всичко с лека ръка.

Та думата ми е за желанията. Казват – внимавай какво ще си пожелаеш – може да се сбъдне. Т.е. нерядко реализирането на фантазии е по-пагубно, в сравнение с, в случай че се разминеш с тях. Ако поискаш доста храна – да умреш от преяждане. Ако желаеш непрестанно да пътуваш по света – да погинеш от безсилие. Едно е ясно – парцели, пари и благосъстояния не са това само и скъпо, което ще ни направи щастливи. И отново се връщам към остарялата приказка за рибаря, който персонално се убедил в това – ни новото корито на жена му, ни огромната къща или произвеждането й в сан на кралица донесли, в случай че не щастието, то най-малко доволството й. Защото човешкото око е ненаситно – постоянно желае още и още.

Та смисълът в това да си пожелаеш нещо, щом видиш падаща звезда, е точно че си го пожелаваш в един момент – най-неочакван и непредвидим. Тъкмо по тази причина в него мигновение ти излиза наяве, кое е нещото, което най-вече - с душа и сърце, си желал. Какво си носил постоянно в себе си и щом би трябвало на секундата да въображаемо да изречеш това съкровено предпочитание, то е първото, което ти идва от вътрешната страна.

Да, в това има доста психически смисъл – първото, което ти хрумва, това е същинското. Ще останеш сюрпризиран от себе си, в случай че попаднеш в сходна обстановка. Сам ще се учудиш, че не са парите и високите постове, няма да ти хрумне да изплатиш заема или да имаш нова скъпа кола – нищо материално. Нищо суетно. Онова първото на разум, най-важното за теб, се оказва напълно друго – пожелаваш си да си благополучен, което си е много несигурно понятие; да си здрав ти и хората, които обичаш. Искаш от ориста дългоденствие. Наричаш си безконечна обич или най-малко, до момента в който сте живи. Мечтаеш за сигурност и успокоение, за топлота и шерване.

Какво се оказва на процедура – в живота неведнъж използваме неистови старания за неща, които в последна сметка се оказва, че не са ни вай-важни – превъзходство измежду сътрудниците, следващата непростима засегнатост от някого си, абсурдът при шофиране по натоварените улици, онази покупка, за която не доближават парите, а толкоз държим на нея или най-малко по този начин си мислим… Все неща сякаш дребни и суетни, само че ни гълтам с невъобразима мощ. А в непредвидения момент на сбъднати стремежи – напълно друго ни идва от вътрешната страна – същински значимото. Онова, за което си коства да живееш, да се надяваш, да вярваш и да искаш. Ако го имаш – да го задържиш, колкото може по-дълго. Ако го нямаш – да ти се случи, ей по този начин – изведнъж, като една падаща от небето звезда.