Българските амазонки стреляли с лък, яздели и въртели боздуган
Падането на България под турско иго не било бързо. Десетилетия българският народ се борил по всякакъв начин за своята независимост. Многобройни са образците за невъобразима смелост, всеотдайност и дръзновение, които хората показали против нашественика, само че още повече потънали в давност.
На знанието за славното минало не се гледало с положително око и последователно историите станали легенди, а митовете се трансформирали в митове. Това обаче помогнало най-малко част от историята да се запази.
Подобен е и казусът с кралица Куна, владетелката на яката цитадела Градище край днешното село Кунино, което се намира край град Роман в Северозападна България.
Дори и през днешния ден се приказва за прелестта на Куна Кралица. Тя живяла в последните години на Второто българско царство. Турците идвали от юг през Балкана, а цар Иван Шишман бил избягал от царския град Търново в Никопол. Местните владетели били оставени сами да се изправят против жестокия завоевател.
Така и станало с владетеля на крепостта Градище в Искърското дефиле. Той се оповестил за цар и тръгнал на бран против турците. Куна била единственото му дете.
Легендата споделя, че заради тази причина още от дете била подготвена от татко си в бойните изкуства.
След гибелта на татко ѝ нямало кой да го смени и тя седнала на бащиния трон. Станала известна измежду хората като обективна и добра владетелка. Макар и да имала малко царство, тя имала голяма храброст. Затова не склонила глава пред турците, а като татко си тръгнала на война с тях.
Куна Кралица събрала към себе си отряд девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Дълго време тя серпантина набезите на нашествениците към северна България, препречвайки дефилето. Накрая турците се ядосали и изпратили голяма армия.
Владетелката и нейните амазонки не се уплашили, а отстъпвали всяка педя земя единствено след люти борби и доста пролята кръв. В последна сметка те били отблъснати и османлиите се насочили към крепостта.
Куна решила да им даде последна борба. Двете армии се срещнали на платото Рудината край днешно Кунино.
Там обаче множеството амазонки погинали в неравната борба. Водачът на османлиите предложил на Куна да се съобщи и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска кралица се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица.
Легендата споделя, че русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И през днешния ден дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, припомнят на поколенията за безстрашната госпожица. Статуята на закрилницата на Кунино се белее и през днешния ден на височината над село Кунино, изваяна от преподаватели в локалния Техникум по каменоделство.
На знанието за славното минало не се гледало с положително око и последователно историите станали легенди, а митовете се трансформирали в митове. Това обаче помогнало най-малко част от историята да се запази.
Подобен е и казусът с кралица Куна, владетелката на яката цитадела Градище край днешното село Кунино, което се намира край град Роман в Северозападна България.
Дори и през днешния ден се приказва за прелестта на Куна Кралица. Тя живяла в последните години на Второто българско царство. Турците идвали от юг през Балкана, а цар Иван Шишман бил избягал от царския град Търново в Никопол. Местните владетели били оставени сами да се изправят против жестокия завоевател.
Така и станало с владетеля на крепостта Градище в Искърското дефиле. Той се оповестил за цар и тръгнал на бран против турците. Куна била единственото му дете.
Легендата споделя, че заради тази причина още от дете била подготвена от татко си в бойните изкуства.
След гибелта на татко ѝ нямало кой да го смени и тя седнала на бащиния трон. Станала известна измежду хората като обективна и добра владетелка. Макар и да имала малко царство, тя имала голяма храброст. Затова не склонила глава пред турците, а като татко си тръгнала на война с тях.
Куна Кралица събрала към себе си отряд девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Дълго време тя серпантина набезите на нашествениците към северна България, препречвайки дефилето. Накрая турците се ядосали и изпратили голяма армия.
Владетелката и нейните амазонки не се уплашили, а отстъпвали всяка педя земя единствено след люти борби и доста пролята кръв. В последна сметка те били отблъснати и османлиите се насочили към крепостта.
Куна решила да им даде последна борба. Двете армии се срещнали на платото Рудината край днешно Кунино.
Там обаче множеството амазонки погинали в неравната борба. Водачът на османлиите предложил на Куна да се съобщи и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска кралица се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица.
Легендата споделя, че русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И през днешния ден дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, припомнят на поколенията за безстрашната госпожица. Статуята на закрилницата на Кунино се белее и през днешния ден на височината над село Кунино, изваяна от преподаватели в локалния Техникум по каменоделство.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ