Колко голяма е България при падането й под Турско робство?
Падането на България под Османска власт е разследване от разрухата на средновековната феодална държава, а не причина за упадъка й.
Трудно е даже да се дефинира кое тъкмо е България в края на 14 век, тя е разграничена от няколко феодални владетели, всеки гонещ свои цели и ползи.
Територията й сигурно е била доста по-малка от днешната, а хората от българския етнос, раздрани сред голям брой феодални владения.
Българите по този начин и не съумяват да дадат уверено стълкновение на Османските нашественици.
България няма своята Битка при Косово като сърбите, няма Битка при Мохач като унгарците или Битката при Ровине като влахите, нямат своя Битка улица по улица за Константинопол, при която животът си дава самият император, нямат и 100 годишната героична борба на хърватите, които по този начин и в никакъв случай не падат под Османска власт.
Едва ли може да се приказва, че българите са по-преклонени от другите нации или че владетелите ни са били по-страхливи.
Броят на популацията също едва ли е причина.
Българите са най-многобройният народ на Балканите чак доникъде на 20 век.
Според някои проучвания турците в Османската империя даже в зенита й към 18 век са най-вече два пъти повече от българите. За съпоставяне сега Турция е 85 милиона души, а България под 7.
Напрактика за първи път в Османската империя въпреки и без своя страна и символи българският етнос се слива в една страна без граници.
Но да се върнем към края на 14 век.
Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и унищожена, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 година, написа Росен Янков в " 24 часа "
Българите са единственият обуздан от турците народ, който не дава генерално стълкновение на завоевателя си и пада в плен съвсем без да е оказал опозиция.
Нови проучвания обаче потвърждават, че някои подценявани до момента фактори са имали много огромно, дори решаващо значение за краха на българската страна. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, доста по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена отвън поречията на реките, които не пресъхват.
Тези фактори на разрухата съдбовно са се комбинирали с другите, които обичайно акцентира историческата литература: феодална раздробеност, икономически срив, духовна рецесия, слаба и късогледа политика на управниците и други
В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в безпорядък и безредие, чийто поробител изчезва за десетилетия след триумфа си, като че ли не желае да я владее.
Какво съставляват Балканите през втората половина на XIV в., излиза наяве от скъпото изложение на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер написа, че е бил в три страни, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра.
Той идва по време, когато царството на изкуфелия Иван Александър към този момент е поделено сред синовете му. Иван Шишман е получил търновското парче от България, а Иван Срацимир - видинското. Източната част е отцепена още по-рано от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия наследник Иванко.
Българиите в действителност са повече - отделили са се и Влашко и Молдова, воеводствата на Прилеп и Сяр и други При появяването на турците в средата на XIV в. на Балканите има общо 40 феодални формирания, само че единствено няколко са образувани на етническа основа. Унитарните страни - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е интервалът на най-слаба централна власт и най-голяма феодална раздробеност и в другите елементи на Европа. По това време нито една страна не е задоволително мощна, че да сплоти другите или сама да предприеме поход и да прогони турците вдън Азия. Папата също се проваля. Във вула от 25 декември 1366 година той афишира кръстоносен поход и слага изискване за него - обединяването на двете църкви. Поход обаче няма, обединяване също няма, в Европа царува безредица и християнските държавици не престават да се боричкат между тях. Маджарите да вземем за пример издебват благоприятен миг и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 година България пък два пъти вика турците на помощ във войните й против маджари и византийци сред 1356 и 1366 година
Най-унизен и беззащитен е император Андроник IV в Цариград. В подмяна на своето оставане на византийския престол той отстъпва на султан Мурад I стратегическата цитадела Галиполи. Така турците си възвръщат връзката сред Румелия и Анадола през Дарданелите и набезите им се ускоряват.
По това време чумата към този момент е връхлетяла Европа и изтребва половината от популацията й. Някои градове губят 80% от жителите си и би трябвало да минат 300 години, с цел да може популацията на континента да възвърне числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.
Вече се знаят много детайлности за това най-голямо злополучие в историята на човечеството, по-гибелно от международните войни през ХХ век. С чума заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя потегля от монголската степ и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 година два кораба придвижват болестта в Месина. Оттам тя плъзва на континента.
За разрастването на епидемията способстват доста фактори, само че един от тях е чудноват. Съвсем неотдавна папа Григорий IX е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) разкол, чийто обред включва целуване на котка. В несъразмерното си старание Ватиканът афишира котките за демонски изчадия и приканва да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа към този момент е изчезващ тип. И таман когато се появяват заразните мишки, те нямат отсреща си своя натурален зложелател.
На Балканите чумата подранява с малко. В " Трапезундски летописи " Михаил Панарет написа, че е пристигнала през септември 1347 година и върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 година, а третата вълна е през 1369 година Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 година в Югоизточна Европа е имало 9 епидемии в шпации от 6 до 15 година
В България чумата влиза в края на 1347 година от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, само че поради студа се развихря през май 1348 година За разлика от литературата обаче ( " Антихрист " на Ем. Станев) в историческите извори не се приказва за " заплашителен мор, пристигнал преди агарянците ". Но почналата по това време мощна миграция към планините демонстрира, че заболяването е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 година, когато е третата вълна. За българския траурен обред кремацията е извънредно необикновена. Тук тя издава грижа да бъде лимитирано разпространяването на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в следствие от заболяването е над 40%.
Турците също са изумени, въпреки и не толкоз мощно. Първите смъртни случаи от чума при тях са през 1363 година, като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите на чумата са по-малко, в сравнение с са в Западна Европа - сред 40 и 50 на 100 от популацията. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е огромна и заболяването се предава елементарно. Търново да вземем за пример губи половината от жителите си и при рухването на града популацията му наброява едвам 10-15 хиляди души. Има догадка, че Балканите са по-малко наранени от епидемията, тъй като огромна част от хората е с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на болестта.
Въпреки това проучване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в различен регион демонстрира смайващо ниска дълготрайност на живота при мъжете и дамите поради неприятните условия за живот. Детската смъртност е ужасяващо висока - 56%.
Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата визира най-много родените след миналата вълна, които нямат имунитет.
Чумата е най-убийствената злина, само че сушата е най-разорителната. Ролята като фактор за българската съсипия през XIV в. осветли с доста скъпи сведения проучването на Георги Атанасов " Добруджанското деспотство " от 2009 година Той се базира на изследване на съветския академик Л. Гумильов за количеството вода в Каспийско море, което варира според от преваляванията във водосборния регион на Волга. Равнището на Каспийско море се подвига, когато циклоналната влага се придвижи на север. Тогава в съветската низина вали повече, а в края на евро-азиатската степ (Бесарабия, Добруджа и Лудогорието) има продължителни засушавания. Суши има и в Мизия сред Бели Лом и Тимок поради " валежната сянка " на Карпатите и Стара планина. Обратно, когато равнището на Каспийско море е ниско, климатът в Северна България е мокър.
Най-свирепата суша в контури регион стартира в средата на XI и трае съвсем до края на XV век. Това е интервал на последователно, а през XIII и XIV в. на внезапно повишение на равнището на Каспийско море. Пресъхват реки, почвите се вцеляват и земеделците се местят по морето и около реки, които текат целогодишно - Провадийска, Камчия, Дунав и други Вътрешността от 1036 година насетне се обезлюдява поради набезите на печенегите, всички замъци са разрушени и изоставени вечно. Има и други талази от нашествия - на кумани, на узи и изключително на татари сред 1242 и 1399 година Те обаче са номади и не основават поселища. Така в този полустепен регион настава демографски вакуум и животът секва.
Атанасов демонстрира две карти (виж 18-а стр.) на Североизточна България - едната от IX, другата от XI век, с обозначения на села, укрепени селища и замъци с гарнизон. Разликата е поразителна - за стотина-двеста години цивилизацията от тази гъстонаселена област е изметена като с метла. Още през XII в. - в интервала сред 1143 и 1180 година, византийският хронист Йоан Кисим разказва региона като пустинна, без хора, без ниви, единствено с диви животни. Пътеписите на Андреа де Палацио от 1444 година, на Донато де Лече от 1475 година и един турски дефтер от 1530 година също назовават Добруджа безводна пустиня. От османските данъчни регистри се вижда, че през XV в. даже равнинната област сред Бели Лом и Тимок е била едва обитаема.
Контрастът с долината на Струма да вземем за пример е изумителен. Там няма суши, няма и обезлюдяване. От проучването на Борис Цветков от 2002 година за селищната система по Струма през IX-XVII в. се вижда, че множеството села край реката от XIII в. попадат и в първите османски данъчни регистри от XVI в. Тези села ги има и през днешния ден.
Заради демографския срив и обезлюдяването, а и поради отхвърли на болярите да пускат на война селяни, които им работят повинност, България все по-трудно набира хора за войската Ето каква е наклонността: През 1330 година Михаил Шишман събира 12 000 българи и 3000 " скитски " наемници за своя поход против сърбите. Само две години по-късно цар Иван Александър се бие с византийците при Русокастро с армия от едвам 5000 българи и 3000 татари, пристигнали в последния миг. В идващите походи Иван Александър разчита съвсем напълно на наемници, в това число и турци.
От смаленото си царство Иван Шишман след 1379 година не може да свика под знамената повече от 1000-2000 души. Това обаче не е боеспособна войска, а по-скоро персонална армия и заради това царят е заставен да подписва всевъзможни съюзи и да се отмята от тях, да води безпринципна политика и даже да се признава за васал, с цел да задържи владенията си.
За някои историци Иван Шишман е слаб цар, основен провинен за рухването под турско иго. Божидар Димитров стига до прекаленост и го назовава " непрокопсаник ". За други обаче той е трагична фигура, сходна на цар Самуил, която води обезверена битка, с цел да избави страната.
Иван Шишман единствен от българските владетели побеждава турците в борба - на Чамурлийското поле през 1373 година Отглас от нея е може би най-известната и разтърсваща до сълзи наша национална ария.
След тази борба е подписан кротичък контракт и Мурад I получава за жена сестрата на царя Кера Тамара. Тя обаче е вдовица (т.е. втора употреба) и това прави контракта позорен съгласно османските разбирания.
Така излиза наяве за какво техните хронисти щедро ругаят цар Иван Шишман и за какво единствено той от покорените владетели е посечен незабавно след залавянето му в Никопол на 3 юни 1395 година
Още с появяването си на Балканите турците са сюрпризирани от неналичието на опозиция. Първи е Сюлейман, синът на емира Орхан, който нахлува с доста малко армия през 1352 година по-скоро с цел да разузнава. Целият му отряд е приютен в крепостта Галиполи, която не ще да е била огромна по това време. Сюлейман е изумен от леснината, с която напредва, и моли татко си за подкрепление, с цел да се укрепи на завзетата територия.
През идващите години в Тракия най-опустошителни са набезите на акънджиите. Това са катунари от най-бедния бейлик в Мала Азия - Османския. Те са гладници и свирепи разбойници - отвличат пленниците в иго и палят посевите.
Многовековната война на кръста с полумесеца стартират братята Вълкашин и Углеша. Единият е държател на Прилеп, другият наследява като серски властник Елена, вдовица на сръбския крал Стефан Дечански и сестра на Иван Александър. Те събират много огромна армия против нашественика, само че поради военното им неумение са разрушени при Черномен през септември 1371 година Вълкашин е завещан от Крали Марко, юнака от българския епос, който в действителност става васал на поробителите и им оказва помощ в борбата при Косово.
След като цар Иван Шишман отблъсва турците, той подчинява и деспотството на Иванко в съюз с влашкия княз Мирчо I Стари, на който отстъпва Силистра. Но през 1385 година те нахлуват отново и завземат Пловдив, а София пада през юни 1386 година Следват разгромът на турците при Плочник и ответният поход на великия везир Али паша през 1388 година в земите на цар Иван Шишман.
Тогава за първи път в историята стратегическият рубеж Стара планина не се брани и вражеска армия минава в Северна България, без да й е оказана каквато и да било опозиция. Иванко се признава за васал на султана, а българските замъци Овеч, Шумен, Дръстър и други са завладяни.
При този поход Мирчо губи земите си оттук Дунава. Но още през 1390-1391 година той се възползва от спора на Баязид с караманите в Мала Азия и настава на юг, като стига до Карнобат. Ответният поход на 30-хилядна турска войска обаче е още веднъж против царството на Иван Шишман и го разорява. Търново пада след блокада, турците настъпват във Влашко и разрушават Мирчо при Ровине на 17 май 1395 година Той се скрива при унгарците и след това приема васалитет. През 1396 година е завзето и Видинското царство на Иван Срацимир.
Българските земи падат под турска власт още преди самите турци да са се обединили в единна страна. Само няколко години след техния успех на Балканите монголската орда им нанася унизително проваляне в борбата при Анкара на 28 юли 1402 година Султан Баязид е покорен, затворен е в клетка и Тимур го разнася като маймуна из Азия. Синовете на султана са избавени на бойното поле от сръбския полк, който води война на страната на поробителя. После обаче сред тях стартира война за трона на Баязид.
Първи Мирчо се възползва от междуособиците при османската династична рецесия и в една грамота от 1406 година още веднъж се титулува " държател на двата бряга на Дунава до великото море ". След него и Константин Асен II (1397-1422), синът на Иван Срацимир, се връща във Видин, откъдето е избягал при унгарците след походите на Сюлейман и Муса.
Той е последният български държател. Има несигурни сведения, че крепостта Ловеч се удържа задълго самостоятелна през XV век. През 1397 година Иванко, въпреки и васал, приютява разрушения при Никопол Сигизмунд. Това вбесява султана и през 1399 година татарите опустошават деспотството.
Въпреки османската уязвимост опитите за бързо отвоюване на завладените земи пропадат. Причината е, че българите са унищожени от връхлетелите ги напасти и са разложени като страна и общество.
И в Европа църквата е в рецесия поради неспособността й да се пребори с чумата. Това поражда рецесия и на вярата, която от своя страна води до Ренесанса. В България култът също е безпомощен да се оправи и се стига до взрив на ереси и нравствен безпорядък, провокирал събора срещу еретиците в Търново през 1360 година
Но най-зловредна, дори гибелна е формалната разкол - исихазмът, натрапен от патриарсите Теодосий и Евтимий. Той проповядва самовглъбяване и цялостно отрешение от тукашния свят, и то в миг, когато е нужно българите да се обединят и да под напрежение всички сили.
Вместо това горите се изпълват с гламави отшелници. В Търново шестват варламити и жидовстващи. По друмищата бродят голи тълпи от адамити и съботяни. Няма кой да хване меча, възприятието за неизбежност е всеобщо. Народът приема всички беди като прояви на Божи яд и е безропотен със ориста си.
Много от чертите на тогавашното общество се виждат и в днешното - разюздани нрави, липса на морал в политиката, отвод от битка, обезсърчение, стигащо до самозапалвания, и всеобщо бягство от действителността през терминал 2. И в този момент България е извънредно бедна, със унищожена стопанска система, бездарно ръководство и преживяваща тежък демографски срив. Турция пък става все по-многолюдна и мощна. А и в Добруджа от десетилетия не вали както би трябвало...
б.ред. За благополучие сега множеството от съседите ни съдружници в НАТО, а някои в Европейски Съюз.
Трудно е даже да се дефинира кое тъкмо е България в края на 14 век, тя е разграничена от няколко феодални владетели, всеки гонещ свои цели и ползи.
Територията й сигурно е била доста по-малка от днешната, а хората от българския етнос, раздрани сред голям брой феодални владения.
Българите по този начин и не съумяват да дадат уверено стълкновение на Османските нашественици.
България няма своята Битка при Косово като сърбите, няма Битка при Мохач като унгарците или Битката при Ровине като влахите, нямат своя Битка улица по улица за Константинопол, при която животът си дава самият император, нямат и 100 годишната героична борба на хърватите, които по този начин и в никакъв случай не падат под Османска власт.
Едва ли може да се приказва, че българите са по-преклонени от другите нации или че владетелите ни са били по-страхливи.
Броят на популацията също едва ли е причина.
Българите са най-многобройният народ на Балканите чак доникъде на 20 век.
Според някои проучвания турците в Османската империя даже в зенита й към 18 век са най-вече два пъти повече от българите. За съпоставяне сега Турция е 85 милиона души, а България под 7.
Напрактика за първи път в Османската империя въпреки и без своя страна и символи българският етнос се слива в една страна без граници.
Но да се върнем към края на 14 век.
Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и унищожена, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 година, написа Росен Янков в " 24 часа "
Българите са единственият обуздан от турците народ, който не дава генерално стълкновение на завоевателя си и пада в плен съвсем без да е оказал опозиция.
Нови проучвания обаче потвърждават, че някои подценявани до момента фактори са имали много огромно, дори решаващо значение за краха на българската страна. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, доста по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена отвън поречията на реките, които не пресъхват.
Тези фактори на разрухата съдбовно са се комбинирали с другите, които обичайно акцентира историческата литература: феодална раздробеност, икономически срив, духовна рецесия, слаба и късогледа политика на управниците и други
В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в безпорядък и безредие, чийто поробител изчезва за десетилетия след триумфа си, като че ли не желае да я владее.
Какво съставляват Балканите през втората половина на XIV в., излиза наяве от скъпото изложение на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер написа, че е бил в три страни, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра.
Той идва по време, когато царството на изкуфелия Иван Александър към този момент е поделено сред синовете му. Иван Шишман е получил търновското парче от България, а Иван Срацимир - видинското. Източната част е отцепена още по-рано от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия наследник Иванко.
Българиите в действителност са повече - отделили са се и Влашко и Молдова, воеводствата на Прилеп и Сяр и други При появяването на турците в средата на XIV в. на Балканите има общо 40 феодални формирания, само че единствено няколко са образувани на етническа основа. Унитарните страни - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е интервалът на най-слаба централна власт и най-голяма феодална раздробеност и в другите елементи на Европа. По това време нито една страна не е задоволително мощна, че да сплоти другите или сама да предприеме поход и да прогони турците вдън Азия. Папата също се проваля. Във вула от 25 декември 1366 година той афишира кръстоносен поход и слага изискване за него - обединяването на двете църкви. Поход обаче няма, обединяване също няма, в Европа царува безредица и християнските държавици не престават да се боричкат между тях. Маджарите да вземем за пример издебват благоприятен миг и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 година България пък два пъти вика турците на помощ във войните й против маджари и византийци сред 1356 и 1366 година
Най-унизен и беззащитен е император Андроник IV в Цариград. В подмяна на своето оставане на византийския престол той отстъпва на султан Мурад I стратегическата цитадела Галиполи. Така турците си възвръщат връзката сред Румелия и Анадола през Дарданелите и набезите им се ускоряват.
По това време чумата към този момент е връхлетяла Европа и изтребва половината от популацията й. Някои градове губят 80% от жителите си и би трябвало да минат 300 години, с цел да може популацията на континента да възвърне числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.
Вече се знаят много детайлности за това най-голямо злополучие в историята на човечеството, по-гибелно от международните войни през ХХ век. С чума заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя потегля от монголската степ и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 година два кораба придвижват болестта в Месина. Оттам тя плъзва на континента.
За разрастването на епидемията способстват доста фактори, само че един от тях е чудноват. Съвсем неотдавна папа Григорий IX е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) разкол, чийто обред включва целуване на котка. В несъразмерното си старание Ватиканът афишира котките за демонски изчадия и приканва да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа към този момент е изчезващ тип. И таман когато се появяват заразните мишки, те нямат отсреща си своя натурален зложелател.
На Балканите чумата подранява с малко. В " Трапезундски летописи " Михаил Панарет написа, че е пристигнала през септември 1347 година и върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 година, а третата вълна е през 1369 година Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 година в Югоизточна Европа е имало 9 епидемии в шпации от 6 до 15 година
В България чумата влиза в края на 1347 година от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, само че поради студа се развихря през май 1348 година За разлика от литературата обаче ( " Антихрист " на Ем. Станев) в историческите извори не се приказва за " заплашителен мор, пристигнал преди агарянците ". Но почналата по това време мощна миграция към планините демонстрира, че заболяването е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 година, когато е третата вълна. За българския траурен обред кремацията е извънредно необикновена. Тук тя издава грижа да бъде лимитирано разпространяването на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в следствие от заболяването е над 40%.
Турците също са изумени, въпреки и не толкоз мощно. Първите смъртни случаи от чума при тях са през 1363 година, като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите на чумата са по-малко, в сравнение с са в Западна Европа - сред 40 и 50 на 100 от популацията. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е огромна и заболяването се предава елементарно. Търново да вземем за пример губи половината от жителите си и при рухването на града популацията му наброява едвам 10-15 хиляди души. Има догадка, че Балканите са по-малко наранени от епидемията, тъй като огромна част от хората е с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на болестта.
Въпреки това проучване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в различен регион демонстрира смайващо ниска дълготрайност на живота при мъжете и дамите поради неприятните условия за живот. Детската смъртност е ужасяващо висока - 56%.
Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата визира най-много родените след миналата вълна, които нямат имунитет.
Чумата е най-убийствената злина, само че сушата е най-разорителната. Ролята като фактор за българската съсипия през XIV в. осветли с доста скъпи сведения проучването на Георги Атанасов " Добруджанското деспотство " от 2009 година Той се базира на изследване на съветския академик Л. Гумильов за количеството вода в Каспийско море, което варира според от преваляванията във водосборния регион на Волга. Равнището на Каспийско море се подвига, когато циклоналната влага се придвижи на север. Тогава в съветската низина вали повече, а в края на евро-азиатската степ (Бесарабия, Добруджа и Лудогорието) има продължителни засушавания. Суши има и в Мизия сред Бели Лом и Тимок поради " валежната сянка " на Карпатите и Стара планина. Обратно, когато равнището на Каспийско море е ниско, климатът в Северна България е мокър.
Най-свирепата суша в контури регион стартира в средата на XI и трае съвсем до края на XV век. Това е интервал на последователно, а през XIII и XIV в. на внезапно повишение на равнището на Каспийско море. Пресъхват реки, почвите се вцеляват и земеделците се местят по морето и около реки, които текат целогодишно - Провадийска, Камчия, Дунав и други Вътрешността от 1036 година насетне се обезлюдява поради набезите на печенегите, всички замъци са разрушени и изоставени вечно. Има и други талази от нашествия - на кумани, на узи и изключително на татари сред 1242 и 1399 година Те обаче са номади и не основават поселища. Така в този полустепен регион настава демографски вакуум и животът секва.
Атанасов демонстрира две карти (виж 18-а стр.) на Североизточна България - едната от IX, другата от XI век, с обозначения на села, укрепени селища и замъци с гарнизон. Разликата е поразителна - за стотина-двеста години цивилизацията от тази гъстонаселена област е изметена като с метла. Още през XII в. - в интервала сред 1143 и 1180 година, византийският хронист Йоан Кисим разказва региона като пустинна, без хора, без ниви, единствено с диви животни. Пътеписите на Андреа де Палацио от 1444 година, на Донато де Лече от 1475 година и един турски дефтер от 1530 година също назовават Добруджа безводна пустиня. От османските данъчни регистри се вижда, че през XV в. даже равнинната област сред Бели Лом и Тимок е била едва обитаема.
Контрастът с долината на Струма да вземем за пример е изумителен. Там няма суши, няма и обезлюдяване. От проучването на Борис Цветков от 2002 година за селищната система по Струма през IX-XVII в. се вижда, че множеството села край реката от XIII в. попадат и в първите османски данъчни регистри от XVI в. Тези села ги има и през днешния ден.
Заради демографския срив и обезлюдяването, а и поради отхвърли на болярите да пускат на война селяни, които им работят повинност, България все по-трудно набира хора за войската Ето каква е наклонността: През 1330 година Михаил Шишман събира 12 000 българи и 3000 " скитски " наемници за своя поход против сърбите. Само две години по-късно цар Иван Александър се бие с византийците при Русокастро с армия от едвам 5000 българи и 3000 татари, пристигнали в последния миг. В идващите походи Иван Александър разчита съвсем напълно на наемници, в това число и турци.
От смаленото си царство Иван Шишман след 1379 година не може да свика под знамената повече от 1000-2000 души. Това обаче не е боеспособна войска, а по-скоро персонална армия и заради това царят е заставен да подписва всевъзможни съюзи и да се отмята от тях, да води безпринципна политика и даже да се признава за васал, с цел да задържи владенията си.
За някои историци Иван Шишман е слаб цар, основен провинен за рухването под турско иго. Божидар Димитров стига до прекаленост и го назовава " непрокопсаник ". За други обаче той е трагична фигура, сходна на цар Самуил, която води обезверена битка, с цел да избави страната.
Иван Шишман единствен от българските владетели побеждава турците в борба - на Чамурлийското поле през 1373 година Отглас от нея е може би най-известната и разтърсваща до сълзи наша национална ария.
След тази борба е подписан кротичък контракт и Мурад I получава за жена сестрата на царя Кера Тамара. Тя обаче е вдовица (т.е. втора употреба) и това прави контракта позорен съгласно османските разбирания.
Така излиза наяве за какво техните хронисти щедро ругаят цар Иван Шишман и за какво единствено той от покорените владетели е посечен незабавно след залавянето му в Никопол на 3 юни 1395 година
Още с появяването си на Балканите турците са сюрпризирани от неналичието на опозиция. Първи е Сюлейман, синът на емира Орхан, който нахлува с доста малко армия през 1352 година по-скоро с цел да разузнава. Целият му отряд е приютен в крепостта Галиполи, която не ще да е била огромна по това време. Сюлейман е изумен от леснината, с която напредва, и моли татко си за подкрепление, с цел да се укрепи на завзетата територия.
През идващите години в Тракия най-опустошителни са набезите на акънджиите. Това са катунари от най-бедния бейлик в Мала Азия - Османския. Те са гладници и свирепи разбойници - отвличат пленниците в иго и палят посевите.
Многовековната война на кръста с полумесеца стартират братята Вълкашин и Углеша. Единият е държател на Прилеп, другият наследява като серски властник Елена, вдовица на сръбския крал Стефан Дечански и сестра на Иван Александър. Те събират много огромна армия против нашественика, само че поради военното им неумение са разрушени при Черномен през септември 1371 година Вълкашин е завещан от Крали Марко, юнака от българския епос, който в действителност става васал на поробителите и им оказва помощ в борбата при Косово.
След като цар Иван Шишман отблъсва турците, той подчинява и деспотството на Иванко в съюз с влашкия княз Мирчо I Стари, на който отстъпва Силистра. Но през 1385 година те нахлуват отново и завземат Пловдив, а София пада през юни 1386 година Следват разгромът на турците при Плочник и ответният поход на великия везир Али паша през 1388 година в земите на цар Иван Шишман.
Тогава за първи път в историята стратегическият рубеж Стара планина не се брани и вражеска армия минава в Северна България, без да й е оказана каквато и да било опозиция. Иванко се признава за васал на султана, а българските замъци Овеч, Шумен, Дръстър и други са завладяни.
При този поход Мирчо губи земите си оттук Дунава. Но още през 1390-1391 година той се възползва от спора на Баязид с караманите в Мала Азия и настава на юг, като стига до Карнобат. Ответният поход на 30-хилядна турска войска обаче е още веднъж против царството на Иван Шишман и го разорява. Търново пада след блокада, турците настъпват във Влашко и разрушават Мирчо при Ровине на 17 май 1395 година Той се скрива при унгарците и след това приема васалитет. През 1396 година е завзето и Видинското царство на Иван Срацимир.
Българските земи падат под турска власт още преди самите турци да са се обединили в единна страна. Само няколко години след техния успех на Балканите монголската орда им нанася унизително проваляне в борбата при Анкара на 28 юли 1402 година Султан Баязид е покорен, затворен е в клетка и Тимур го разнася като маймуна из Азия. Синовете на султана са избавени на бойното поле от сръбския полк, който води война на страната на поробителя. После обаче сред тях стартира война за трона на Баязид.
Първи Мирчо се възползва от междуособиците при османската династична рецесия и в една грамота от 1406 година още веднъж се титулува " държател на двата бряга на Дунава до великото море ". След него и Константин Асен II (1397-1422), синът на Иван Срацимир, се връща във Видин, откъдето е избягал при унгарците след походите на Сюлейман и Муса.
Той е последният български държател. Има несигурни сведения, че крепостта Ловеч се удържа задълго самостоятелна през XV век. През 1397 година Иванко, въпреки и васал, приютява разрушения при Никопол Сигизмунд. Това вбесява султана и през 1399 година татарите опустошават деспотството.
Въпреки османската уязвимост опитите за бързо отвоюване на завладените земи пропадат. Причината е, че българите са унищожени от връхлетелите ги напасти и са разложени като страна и общество.
И в Европа църквата е в рецесия поради неспособността й да се пребори с чумата. Това поражда рецесия и на вярата, която от своя страна води до Ренесанса. В България култът също е безпомощен да се оправи и се стига до взрив на ереси и нравствен безпорядък, провокирал събора срещу еретиците в Търново през 1360 година
Но най-зловредна, дори гибелна е формалната разкол - исихазмът, натрапен от патриарсите Теодосий и Евтимий. Той проповядва самовглъбяване и цялостно отрешение от тукашния свят, и то в миг, когато е нужно българите да се обединят и да под напрежение всички сили.
Вместо това горите се изпълват с гламави отшелници. В Търново шестват варламити и жидовстващи. По друмищата бродят голи тълпи от адамити и съботяни. Няма кой да хване меча, възприятието за неизбежност е всеобщо. Народът приема всички беди като прояви на Божи яд и е безропотен със ориста си.
Много от чертите на тогавашното общество се виждат и в днешното - разюздани нрави, липса на морал в политиката, отвод от битка, обезсърчение, стигащо до самозапалвания, и всеобщо бягство от действителността през терминал 2. И в този момент България е извънредно бедна, със унищожена стопанска система, бездарно ръководство и преживяваща тежък демографски срив. Турция пък става все по-многолюдна и мощна. А и в Добруджа от десетилетия не вали както би трябвало...
б.ред. За благополучие сега множеството от съседите ни съдружници в НАТО, а някои в Европейски Съюз.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ