Падането на анклава две години по-късно и клането на над 8000 мюсюлмански мъже и момчета трагично демонстрират безсилието на Организация на обединените нации и Европа да спрат протичащото се
Френският военачалник Филип Морийон, чието име остава вечно обвързвано с войната в Босна и нещастието в Сребреница, умря на 29 януари в Сомюр на 90-годишна възраст
Роден на 24 октомври 1935 година в Казабланка, той е една от най-разпознаваемите фигури на интернационалната военна задача в някогашна Югославия през 90-те години.
От септември 1992 година до юли 1993 година Морийон е отпред на Отбранителните сили на Обединените народи (UNPROFOR). През март 1993 година той посещава обсадения от босненските сръбски сили анклав Сребреница и декларира пред хората, че Организация на обединените нации ще ги пази, произнасяйки думите: „ Никога няма да ви изоставя. “
Това неподготвено и необятно отразено заричане влиза в внезапен спор с неразбираемата рамка на задачата на Организация на обединените нации. То не е последвано от обезпечаване на нужните запаси, с цел да бъде изпълнено. Падането на анклава две години по-късно и клането на над 8000 мюсюлмански мъже и момчета трагично демонстрират безсилието на Организация на обединените нации и Европа да спрат протичащото се.
За геноцида и за други военни закононарушения в региона на Сребреница повече от 50 души са наказани на общо към 700 години затвор. Сред тях с доживотни присъди са осъдени някогашният президент на Република Сръбска Радован Караджич и главнокомандващият на армията на босненските сърби Ратко Младич.
Публичната позиция на Морийон, необикновена за боен пълководец по това време, бележи преломен миг. Той напуща прибързано поста си в UNPROFOR, само че дейностите му способстват за налагането на дебата за политическата отговорност, ясно дефинираните мандати и рамките на въоръжената интервенция. През 1995 година президентът Жак Ширак скъсва с логиката на парализираното наличие, поставяйки под въпрос метода, по който са били ангажирани „ сините каски “.
След напускането на армията Морийон се включва в публичния и политически живот. Участва в организацията на Световния ден на младежта в Париж през 1997 година, а сред 1999 и 2009 година е член на Европейския парламент от центристка групировка. В този интервал той поредно пази концепцията за по-обединена Европа, извличайки уроци от неуспехите на Европейски Съюз и Организация на обединените нации в някогашна Югославия.
Фигурата му остава спорна в Босна. При посещаване в Сребреница години след войната, когато желае да отдаде респект на жертвите и да сервира извинения, той е разгласен за личност нон грата от някои организации на оживелите, измежду които и „ Майките на Сребреница “.
Те го считат за отчасти виновен за неуспеха на интернационалната протекция. Самият Морийон обществено признава морална отговорност, заявявайки, че в случай че е знаел какво ще се случи през юли 1995 година, би останал в Сребреница още през 1993 година, само че акцентира, че интернационалната общественост е разполагала с повече от две години, с цел да предотврати злополуката./БГНЕС
Френският военачалник Филип Морийон, чието име остава вечно обвързвано с войната в Босна и нещастието в Сребреница, умря на 29 януари в Сомюр на 90-годишна възраст
Роден на 24 октомври 1935 година в Казабланка, той е една от най-разпознаваемите фигури на интернационалната военна задача в някогашна Югославия през 90-те години.
От септември 1992 година до юли 1993 година Морийон е отпред на Отбранителните сили на Обединените народи (UNPROFOR). През март 1993 година той посещава обсадения от босненските сръбски сили анклав Сребреница и декларира пред хората, че Организация на обединените нации ще ги пази, произнасяйки думите: „ Никога няма да ви изоставя. “
Това неподготвено и необятно отразено заричане влиза в внезапен спор с неразбираемата рамка на задачата на Организация на обединените нации. То не е последвано от обезпечаване на нужните запаси, с цел да бъде изпълнено. Падането на анклава две години по-късно и клането на над 8000 мюсюлмански мъже и момчета трагично демонстрират безсилието на Организация на обединените нации и Европа да спрат протичащото се.
За геноцида и за други военни закононарушения в региона на Сребреница повече от 50 души са наказани на общо към 700 години затвор. Сред тях с доживотни присъди са осъдени някогашният президент на Република Сръбска Радован Караджич и главнокомандващият на армията на босненските сърби Ратко Младич.
Публичната позиция на Морийон, необикновена за боен пълководец по това време, бележи преломен миг. Той напуща прибързано поста си в UNPROFOR, само че дейностите му способстват за налагането на дебата за политическата отговорност, ясно дефинираните мандати и рамките на въоръжената интервенция. През 1995 година президентът Жак Ширак скъсва с логиката на парализираното наличие, поставяйки под въпрос метода, по който са били ангажирани „ сините каски “.
След напускането на армията Морийон се включва в публичния и политически живот. Участва в организацията на Световния ден на младежта в Париж през 1997 година, а сред 1999 и 2009 година е член на Европейския парламент от центристка групировка. В този интервал той поредно пази концепцията за по-обединена Европа, извличайки уроци от неуспехите на Европейски Съюз и Организация на обединените нации в някогашна Югославия.
Фигурата му остава спорна в Босна. При посещаване в Сребреница години след войната, когато желае да отдаде респект на жертвите и да сервира извинения, той е разгласен за личност нон грата от някои организации на оживелите, измежду които и „ Майките на Сребреница “.
Те го считат за отчасти виновен за неуспеха на интернационалната протекция. Самият Морийон обществено признава морална отговорност, заявявайки, че в случай че е знаел какво ще се случи през юли 1995 година, би останал в Сребреница още през 1993 година, само че акцентира, че интернационалната общественост е разполагала с повече от две години, с цел да предотврати злополуката./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ