Тайните на забогатяването на първите български милионери
П рез Възраждането, до момента в който България е още част от голямата Османска империя, мнозина нашенци преуспяват в бизнес инициативи и натрупват положения, сравними с тези на най-богатите европейски и американски бизнесмени. Но тези българи остават в историята не толкоз с благосъстоянието си, а с това, което са създали за съгражданите си, за родните си места и за България.
Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В дребния подбалкански град се раждат доста от най-успелите български бизнесмени. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.
Всички те стават мултимилионери по актуалните стандарти, само че сходно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет употребяват огромна част от положенията си, с цел да облагородят и създадат по-добър света към тях.
През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните жители на града се построяват къщи, учебни заведения, църкви, чешми, мостове. В 1837 година Неофит Рилски открива взаимно учебно заведение, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България независимо мъжко класно учебно заведение. През 1864 година се открива и класно девическо учебно заведение, а през 1867 година Тодор Каблешков основава ученическо сдружение “Зора”. В 1869 година е намерено читалището в града.
Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като юноша е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава независимо комерсиално сдружение, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа мощ по това време. За да развива бизнеса си Ненчо научава британски, немски, съветски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът построява бизнес империя, осъществяваща активност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и даже Индия и Китай.
Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и открива центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от сдружението на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.
Но вместо да продължи да движи бизнеса си надалеч от България, Палавев се връща при започване на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна социална активност. Той финансира построяването на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При идващото си идване в родния град, при започване на XX век Палавеев подарява 1000 златни британски лири за построяването на мавзолея - костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.
На Министерството на националното просвещение отпуска 6000 египетски златни лири (около 47 кг. злато) за изграждане и финансиране на активността на гимназия в Копривщица. Гимназията е открита през 1932 година, като заплатите на учителите и поддръжката се финансират от фонд основан от Палавеев.
През 1934 година той основава благотворителна фондация, която носи името му. Целта е "културното и икономическо израстване " на родния му град. Фондацията има главен капитал от 5000 лв., а след кончината на Палавеев през 1936 година, съгласно наследството му, осчетоводява цялото му имущество - една четвърт идеална част от бащините му две къщи, личния му дом в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от Обединена банка Деджил в Египет, 150 облигации от Националната банка на Египет. Всички скъпи бумаги се съхранявали в Базел. На Копривщица са завещани и влоговете на името на Палавеев в Българска народна банка, Българската земеделска банка - София, Популярната банка в Копривщица, цялата му мебелировка и касетка със злато на кюлчета и златни монети.
Съгласно волята на донора, фондацията е трябвало да влага 3/4 елементи от годишния си чист доход, а остатъка да капитализира. Това състояние се съблюдава до 1946 година След това Министерството на националната култура, което замества копривщенската ефория в надзора на фонда, стартира да се изразходва освен настоящия капитал, само че и главния.
Петко Доганов е различен великодушен донор от Копривщица, чиито облик е увековечен в стенописите на Рилския манастир. Той е бил бегликчия - събирал е султанските налози от животновъдите.
С огромна респект се употребява и Мирчовия жанр. Според фамилното поверие той произлиза от средновековно болярско семейство. Неговият най-известен представител е Тодор Мирчов. Предприемачът е роден към 1785 година Днес в Копривщица има Мирчов мост, Мирчова чешма. През ХIХ век той построява новата, тогава, черква в града. Ликът му, като ктитор, е изографисан върху един от стълбовете при входа на храма. Тодор Мирчов спонсорира бедните възпитаници в Копривщица и финансира така наречен даскал Груйово учебно заведение.
Състоянието си натрупва с джелеплък - търговията с овце в Цариград и с произвеждане и търговия с вълна, шаяци и чорапи, които изнася за Близкия изток. Компанията му има посланичество в Александрия. Всяка година от Копривщица се изнасяли над 250 хиляди чифта чорапи и шаяци, също така градът е бил прочут с луканки, суджуци, кавърми, пастърми, намерили отличен банкет по пазарите на Османската империя.
Друг прочут с щедростта си копривщенец е Вълко Чалъков. През 1822 година, с частни средства е намерено първото публично учебно заведение в Копривщица. То се помещавало в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков. С разрастването на града тя отеснява и за задачата първенците на града финансират градежа на нова постройка. А с великодушна предплата от 6000 гроша чорбаджи Вълко склонил Неофит Рилски да стане основен преподавател в Копривщица. Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастир, както и на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора. Занимавал се е с бегликчийство, като поради честността си е назначен от Султан Махмуд за основен бегликчия за територията на Тракия. Влиянието му е било толкоз огромно, че е можел да желае уволненията на висши османски служители.
Но първенците на Копривщица не работят поединично. През 1830 година еснафските сдружения в града основават "Взаимноосигурителна каса " и вършат фонд "Общеполезно дело ". В управителния съвет на фонда влизат и локалните първенци Цоко Каблешков, татко на Тодор Каблешков, чорбаджи Либен, татко на Любен Каравелов, чорбаджи Дончо Палавеев и синът му хаджи Ненчо, чорбаджи Вълко Чалъков и неговите синове. От касата, посредством фонда се финансират голям брой инициативи, като построяването и поддържането на учебното заведение в града. Освен това извънсчетоводно със средства от фонда е финансирана и подготовката за Априлското въстание. Фондът действа до 1883 година.
След това копривщенци не престават да оказват помощ за построяването на новата българската страна, като над 50 от министрите в държавните управления, управлявали свободна България, са родом от дребния подбалкански град. Такива са били хората по това време, който със личните си старания, с трудолюбието и предприемаческия си дух, без държавна поддръжка и без данъчни облечения остават в историята като строителите на България.
Получавай най-горещите вести от Vesti.bgАБОНИРАЙ СЕ-->.comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; }
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара Ловец се оплаква на жена си: - Отивам аз на лов, ходя из гората и виждам отсреща лисица! Вдигам пушката и бам - гръмвам я!… Обратно в уеб страницата
За да пишете, оценявате или докладвате мнения, апелирам логнете се в профила си.
ВходРегистрацияПотребителско име*Парола*Запомни меПотребителско име*Полето Потребителско име не би трябвало да е празно.E-mail*Полето E-mail не би трябвало да е празно.Парола*Полето Парола не би трябвало да е празно.Парола (отново)*Полето Повторете паролата не би трябвало да е празно.ИмеПолето Име не би трябвало да е празно.Дата на ражданеПолето Дата на раждане не би трябвало да е празно.Декларирам, че съм се срещнал с за прилагане на услугите на Нетинфо.ПоследниПреди това трима чиновници на съветското посолство в Полша бяха оповестени за личност нон гратаКакво демонстрират резултатите от новото изследванеВсички гъби са способни да понижат риска от онкологични заболяванияСмъртта й е огромна загуба за изкуствотоТя се среща по Средиземноморието и Южна ЕвропаУчастие в сантименталния формат не престават Тина и СтанимирСоциалната мрежа приготвя нови промени за новинарския потокОткъде е тръгнала традицията и за какво точно то се е трансформирало в знак на великденската трапезаТой е пети по ред за заместничество на английския престолВижте кои са те и за какво е добре да избягвате потреблението имПрокуратурата стартира разследванеГлавният държавен здравен контрольор изясни за високата смъртност в БългарияЗаради механически проблем Единният информативен портал не бе обновил данните за миналите 24 часаЖителите на село Манастирище са в потрес след случилото сеКак да се погрижите за дома преди настъпването на празничните дниЕкспериментите с машината ще стават все по-сложниОт мрежата
Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В дребния подбалкански град се раждат доста от най-успелите български бизнесмени. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.
Всички те стават мултимилионери по актуалните стандарти, само че сходно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет употребяват огромна част от положенията си, с цел да облагородят и създадат по-добър света към тях.
През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните жители на града се построяват къщи, учебни заведения, църкви, чешми, мостове. В 1837 година Неофит Рилски открива взаимно учебно заведение, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България независимо мъжко класно учебно заведение. През 1864 година се открива и класно девическо учебно заведение, а през 1867 година Тодор Каблешков основава ученическо сдружение “Зора”. В 1869 година е намерено читалището в града.
Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като юноша е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава независимо комерсиално сдружение, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа мощ по това време. За да развива бизнеса си Ненчо научава британски, немски, съветски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът построява бизнес империя, осъществяваща активност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и даже Индия и Китай.
Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и открива центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от сдружението на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.
Но вместо да продължи да движи бизнеса си надалеч от България, Палавев се връща при започване на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна социална активност. Той финансира построяването на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При идващото си идване в родния град, при започване на XX век Палавеев подарява 1000 златни британски лири за построяването на мавзолея - костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.
На Министерството на националното просвещение отпуска 6000 египетски златни лири (около 47 кг. злато) за изграждане и финансиране на активността на гимназия в Копривщица. Гимназията е открита през 1932 година, като заплатите на учителите и поддръжката се финансират от фонд основан от Палавеев.
През 1934 година той основава благотворителна фондация, която носи името му. Целта е "културното и икономическо израстване " на родния му град. Фондацията има главен капитал от 5000 лв., а след кончината на Палавеев през 1936 година, съгласно наследството му, осчетоводява цялото му имущество - една четвърт идеална част от бащините му две къщи, личния му дом в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от Обединена банка Деджил в Египет, 150 облигации от Националната банка на Египет. Всички скъпи бумаги се съхранявали в Базел. На Копривщица са завещани и влоговете на името на Палавеев в Българска народна банка, Българската земеделска банка - София, Популярната банка в Копривщица, цялата му мебелировка и касетка със злато на кюлчета и златни монети.
Съгласно волята на донора, фондацията е трябвало да влага 3/4 елементи от годишния си чист доход, а остатъка да капитализира. Това състояние се съблюдава до 1946 година След това Министерството на националната култура, което замества копривщенската ефория в надзора на фонда, стартира да се изразходва освен настоящия капитал, само че и главния.
Петко Доганов е различен великодушен донор от Копривщица, чиито облик е увековечен в стенописите на Рилския манастир. Той е бил бегликчия - събирал е султанските налози от животновъдите.
С огромна респект се употребява и Мирчовия жанр. Според фамилното поверие той произлиза от средновековно болярско семейство. Неговият най-известен представител е Тодор Мирчов. Предприемачът е роден към 1785 година Днес в Копривщица има Мирчов мост, Мирчова чешма. През ХIХ век той построява новата, тогава, черква в града. Ликът му, като ктитор, е изографисан върху един от стълбовете при входа на храма. Тодор Мирчов спонсорира бедните възпитаници в Копривщица и финансира така наречен даскал Груйово учебно заведение.
Състоянието си натрупва с джелеплък - търговията с овце в Цариград и с произвеждане и търговия с вълна, шаяци и чорапи, които изнася за Близкия изток. Компанията му има посланичество в Александрия. Всяка година от Копривщица се изнасяли над 250 хиляди чифта чорапи и шаяци, също така градът е бил прочут с луканки, суджуци, кавърми, пастърми, намерили отличен банкет по пазарите на Османската империя.
Друг прочут с щедростта си копривщенец е Вълко Чалъков. През 1822 година, с частни средства е намерено първото публично учебно заведение в Копривщица. То се помещавало в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков. С разрастването на града тя отеснява и за задачата първенците на града финансират градежа на нова постройка. А с великодушна предплата от 6000 гроша чорбаджи Вълко склонил Неофит Рилски да стане основен преподавател в Копривщица. Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастир, както и на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора. Занимавал се е с бегликчийство, като поради честността си е назначен от Султан Махмуд за основен бегликчия за територията на Тракия. Влиянието му е било толкоз огромно, че е можел да желае уволненията на висши османски служители.
Но първенците на Копривщица не работят поединично. През 1830 година еснафските сдружения в града основават "Взаимноосигурителна каса " и вършат фонд "Общеполезно дело ". В управителния съвет на фонда влизат и локалните първенци Цоко Каблешков, татко на Тодор Каблешков, чорбаджи Либен, татко на Любен Каравелов, чорбаджи Дончо Палавеев и синът му хаджи Ненчо, чорбаджи Вълко Чалъков и неговите синове. От касата, посредством фонда се финансират голям брой инициативи, като построяването и поддържането на учебното заведение в града. Освен това извънсчетоводно със средства от фонда е финансирана и подготовката за Априлското въстание. Фондът действа до 1883 година.
След това копривщенци не престават да оказват помощ за построяването на новата българската страна, като над 50 от министрите в държавните управления, управлявали свободна България, са родом от дребния подбалкански град. Такива са били хората по това време, който със личните си старания, с трудолюбието и предприемаческия си дух, без държавна поддръжка и без данъчни облечения остават в историята като строителите на България.
Получавай най-горещите вести от Vesti.bgАБОНИРАЙ СЕ-->.comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; }
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара Ловец се оплаква на жена си: - Отивам аз на лов, ходя из гората и виждам отсреща лисица! Вдигам пушката и бам - гръмвам я!… Обратно в уеб страницата
За да пишете, оценявате или докладвате мнения, апелирам логнете се в профила си.
ВходРегистрацияПотребителско име*Парола*Запомни меПотребителско име*Полето Потребителско име не би трябвало да е празно.E-mail*Полето E-mail не би трябвало да е празно.Парола*Полето Парола не би трябвало да е празно.Парола (отново)*Полето Повторете паролата не би трябвало да е празно.ИмеПолето Име не би трябвало да е празно.Дата на ражданеПолето Дата на раждане не би трябвало да е празно.Декларирам, че съм се срещнал с за прилагане на услугите на Нетинфо.ПоследниПреди това трима чиновници на съветското посолство в Полша бяха оповестени за личност нон гратаКакво демонстрират резултатите от новото изследванеВсички гъби са способни да понижат риска от онкологични заболяванияСмъртта й е огромна загуба за изкуствотоТя се среща по Средиземноморието и Южна ЕвропаУчастие в сантименталния формат не престават Тина и СтанимирСоциалната мрежа приготвя нови промени за новинарския потокОткъде е тръгнала традицията и за какво точно то се е трансформирало в знак на великденската трапезаТой е пети по ред за заместничество на английския престолВижте кои са те и за какво е добре да избягвате потреблението имПрокуратурата стартира разследванеГлавният държавен здравен контрольор изясни за високата смъртност в БългарияЗаради механически проблем Единният информативен портал не бе обновил данните за миналите 24 часаЖителите на село Манастирище са в потрес след случилото сеКак да се погрижите за дома преди настъпването на празничните дниЕкспериментите с машината ще стават все по-сложниОт мрежата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ