Какво се случва зад портите Наказателна колония №2
П ред ръждясалите врати на Наказателна колония № 2 мрачните чиновници на пандиза във военни униформи отблъскват нежеланите гости. Свирепо изглеждащо куче на къса каишка ръмжи, до момента в който защитата ревизира паспортите на журалисти от Си Ен Ен (), преди да имнареди да напусне мястото, където основният опозиционен водач на Русия Алексей Навални е изпратен за идващите две години и половина.
Животът вътре е прикрит от погледа, зад високи железни огради и бодлива тел, заобикалящи това порутено на тип оборудване, във Владимирска област в Русия, на два часа път с кола от столицата Москва, описват публицистите.
Да живееш в пандиза в град Покров може да бъде тривиално, стресиращо и евентуално рисково съгласно един някогашен пандизчия. Константин Котов изтърпява две присъди в Наказателна колония №2 за нарушение на съветските антипротестни закони. Той е освободен през декември, само че макар терзанията си да се завърне на това място, той се съгласява да придружи екипа на Си Ен Ен и да изясни какво се случва зад металните врати.
„ Изтезание посредством телевизия”
„ От първите минути, в които сте тук, на вас ви се оказва честен и душевен напън. Принудени сте да вършиме неща, които в никакъв случай не бихте правили в естествения живот. Забранено ви е да говорите с други наказани. Принуждават ви да научите лист с имената на чиновниците. На крайник сте от 6 ч. заран до 22 ч. вечер, не ви е разрешено да сядате. Това може да продължава две седмици, може да продължава три седмици”, споделя Котов.
Бившият пандизчия изяснява, че пандизчиите спят в казармени пространства на стоманени двуетажни кревати. Около 50 – 60 мъже спят в една стая, всеки има по доста малко персонално пространство. „ Ставате в 6 заран, излизате на двора и слушате химна на Русия – всеки ден химна на Руската федерация. Не може да пишете, не може да четете. Например аз гледах телевизия съвсем по през целия ден, съветски канали. Това е мъчение посредством телевизия”, споделя той.
Котов дефинира това като „ ежедневна безсмислена дейност”, която задава тона в пандиза, само че има и непрекъснати санкции за всяко деяние, възприемано като непозволено. „ Бях охулен, че не съм поздравил чиновник на пандиза и че най-горното ми копче не е било закопчано”, споделя Костантин Котов.
Най-малкото нарушение може да изпрати пандизчия в изолираност, от време на време за месеци наред .
Редът се поддържа както от надзиратели, по този начин и от пандизчиите, известни като „ санитари”, които сътрудничат на затворническата администрация. Въпреки, че санитарят също е наказан, на него се разчита да рапортува за всеки, който направи неверна стъпка. „ Те са като шпиони, които наблюдават всяко ваше деяние и го рапортуват на администрацията”, разкрива Котов.
„ Империя на страха”
Насилието може да бъде постоянно срещано в съветските затвори. Тревожно видео, оповестено от съветския проверяващ вестник „ Новая газета”, демонстрира пандизчии, бити от защитата в колония в Ярославъл, регион, прилежащ на този, в който е арестуван Навални. Руски съд осъди няколко души за присъединяване в абсурда, който се трансформира в народен, само че някогашни пандизчии настояват, че това не е изолиран случай.
Котов споделя, че е виждал пандизчии, бити от санитари в Наказателна колония № 2. Най-често те отвивали крайник на стол и удряли хора по петите –
мъчително и незабележимо
– сподели той пред Си Ен Ен.
Константин Котов признава, че се опасява за психическото здраве на Алексей Навални, а не за физическото му, тъй като има вяра, че фактът, че Навални е международно прочут би означавал, че управляващите няма да желаят да е физически засегнат. „ Те желаят да го лишат от опцията да показва възгледите си. Това е тяхната цел”, споделя Котов.
Експертът по правата на пандизчиите Петър Курянов от Фондацията за отбрана на пандизчиите съобщи, че обстановката е „ доста опасна” в затворническия лагер, който той назовава „ империя на страха”. „ Трудно е да останеш там и да се държиш невъзмутимо и да не реагираш на провокации. Психологически е извънредно мъчно. Възможно най-малкото нарушаване... може да докара до съществени физически вреди на осъден”, сподели той пред Си Ен Ен.
„ Не изключвам Алексей да стане жертва на нервозен срив” ,
прибавя той.
Животът вътре е прикрит от погледа, зад високи железни огради и бодлива тел, заобикалящи това порутено на тип оборудване, във Владимирска област в Русия, на два часа път с кола от столицата Москва, описват публицистите.
Да живееш в пандиза в град Покров може да бъде тривиално, стресиращо и евентуално рисково съгласно един някогашен пандизчия. Константин Котов изтърпява две присъди в Наказателна колония №2 за нарушение на съветските антипротестни закони. Той е освободен през декември, само че макар терзанията си да се завърне на това място, той се съгласява да придружи екипа на Си Ен Ен и да изясни какво се случва зад металните врати.
„ Изтезание посредством телевизия”
„ От първите минути, в които сте тук, на вас ви се оказва честен и душевен напън. Принудени сте да вършиме неща, които в никакъв случай не бихте правили в естествения живот. Забранено ви е да говорите с други наказани. Принуждават ви да научите лист с имената на чиновниците. На крайник сте от 6 ч. заран до 22 ч. вечер, не ви е разрешено да сядате. Това може да продължава две седмици, може да продължава три седмици”, споделя Котов.
Бившият пандизчия изяснява, че пандизчиите спят в казармени пространства на стоманени двуетажни кревати. Около 50 – 60 мъже спят в една стая, всеки има по доста малко персонално пространство. „ Ставате в 6 заран, излизате на двора и слушате химна на Русия – всеки ден химна на Руската федерация. Не може да пишете, не може да четете. Например аз гледах телевизия съвсем по през целия ден, съветски канали. Това е мъчение посредством телевизия”, споделя той.
Котов дефинира това като „ ежедневна безсмислена дейност”, която задава тона в пандиза, само че има и непрекъснати санкции за всяко деяние, възприемано като непозволено. „ Бях охулен, че не съм поздравил чиновник на пандиза и че най-горното ми копче не е било закопчано”, споделя Костантин Котов.
Най-малкото нарушение може да изпрати пандизчия в изолираност, от време на време за месеци наред .
Редът се поддържа както от надзиратели, по този начин и от пандизчиите, известни като „ санитари”, които сътрудничат на затворническата администрация. Въпреки, че санитарят също е наказан, на него се разчита да рапортува за всеки, който направи неверна стъпка. „ Те са като шпиони, които наблюдават всяко ваше деяние и го рапортуват на администрацията”, разкрива Котов.
„ Империя на страха”
Насилието може да бъде постоянно срещано в съветските затвори. Тревожно видео, оповестено от съветския проверяващ вестник „ Новая газета”, демонстрира пандизчии, бити от защитата в колония в Ярославъл, регион, прилежащ на този, в който е арестуван Навални. Руски съд осъди няколко души за присъединяване в абсурда, който се трансформира в народен, само че някогашни пандизчии настояват, че това не е изолиран случай.
Котов споделя, че е виждал пандизчии, бити от санитари в Наказателна колония № 2. Най-често те отвивали крайник на стол и удряли хора по петите –
мъчително и незабележимо
– сподели той пред Си Ен Ен.
Константин Котов признава, че се опасява за психическото здраве на Алексей Навални, а не за физическото му, тъй като има вяра, че фактът, че Навални е международно прочут би означавал, че управляващите няма да желаят да е физически засегнат. „ Те желаят да го лишат от опцията да показва възгледите си. Това е тяхната цел”, споделя Котов.
Експертът по правата на пандизчиите Петър Курянов от Фондацията за отбрана на пандизчиите съобщи, че обстановката е „ доста опасна” в затворническия лагер, който той назовава „ империя на страха”. „ Трудно е да останеш там и да се държиш невъзмутимо и да не реагираш на провокации. Психологически е извънредно мъчно. Възможно най-малкото нарушаване... може да докара до съществени физически вреди на осъден”, сподели той пред Си Ен Ен.
„ Не изключвам Алексей да стане жертва на нервозен срив” ,
прибавя той.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ