Бележка на редактора: Мненията, изразени в този коментар, са само

Бележка на редактора: Мненията, изразени в този коментар, са единствено на създателя. CNN показва работата на The Conversation, съдействие сред публицисти и учени за даване на новинарски разбори и мнения. Съдържанието се създава само от The Conversation.

Представете си това: сгушени сте комфортно на седалката си и пътувате към вашата дестинация за пътешестване, когато гласът на стюардеса пробива тишината:

„ Дами и господа, и двамата водачи са недееспособни. Има ли пасажери, които биха могли да приземят този аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване? “

Ако смятате, че можете да се справите, не сте сами. Резултатите от изследването, оповестени през януари, демонстрират, че към една трета от възрастните американци считат, че биха могли безвредно да приземят пътнически аероплан с упътвания от контрола на въздушното придвижване. Сред респондентите мъже равнището на доверие се покачва до близо 50%.

Може ли човек без предварителна подготовка просто да насочи всички към равномерен тъчдаун?

Всички сме чували истории за пасажери, които са избавили ситуацията, когато водачът не реагира. Например предходната година Дарън Харисън успя да приземи двумоторен аероплан във Флорида – откакто водачът припадна – с управлението на началник на въздушното придвижване, който инцидентно беше и летателен инструктор.

Подобни произшествия обаче нормално се случват в дребни, елементарни самолети. Да летиш с доста по-голям и по-тежък търговски аероплан е изцяло друга игра.

Не постоянно можете да разчитате на автопилот

Пилотът прекарва към 90% от времето си в наблюдаване на системите на автопилот и се твърди, че всичко работи по предопределение. Останалите 10% се изразходват за справяне с проблеми, рулиране, политане и кацане.

Излитането и кацането са може би най-трудните задания, които водачите извършват и постоянно се извършват ръчно. Само в доста малко случаи и в шепа модели самолети водач може да употребява автопилот, с цел да приземи самолета вместо тях. Това е изключение, а не предписание.

За политане самолетът би трябвало да набере скорост, до момента в който крилата могат да генерират задоволително покачване, с цел да го издърпат във въздуха. Пилотът трябва да обръща огромно внимание на голям брой принадлежности и външни знаци, като в същото време държи самолета центриран върху пистата, до момента в който доближи скорост на политане.

Веднъж във въздуха, те би трябвало да се координират с контрола на въздушното придвижване, да следват избран път, да приберат колесника и да поддържат точна скорост и посока, до момента в който се пробват да се повдигнат.

Кацането е още по-сложно и изисква акуратен надзор върху посоката и скоростта на намаляване на самолета.

За да кацне сполучливо, водачът би трябвало да поддържа подобаваща скорост, като по едно и също време с това ръководи оборудването и конфигурацията на задкрилките, съблюдава разпоредбите за въздушно придвижване, комуникира с контрола на въздушното придвижване и попълня редица хартиени и цифрови контролни описи.

След като самолетът се приближи до пистата, те би трябвало тъкмо да преценяват височината му, да понижат мощността и да поправят скоростта на намаляване – като се уверят, че кацат на вярната зона на пистата.

На земята те ще употребяват спирачките и противоположната двигателна сила, с цел да спрат самолета изцяло преди края на пистата. Всичко това се случва единствено за няколко минути.

Както излитането, по този начин и кацането са прекомерно бързи, механически и изискващи доста централизация, с цел да ги извърши необразован човек. Те също по този начин изискват набор от умения, които се получават единствено посредством обстойно образование, като схващане на информацията, показана на разнообразни измервателни уреди, и дарба за съгласуване на ръцете и краката по избран метод.

Обучение на пилот

Пътят от студент до търговски водач е дълъг. Обикновено стартира с лиценз за забавление, следван от частен лиценз и по-късно търговски лиценз (който им разрешава да летят професионално).

Дори преди да стъпи в пилотската кабина, студентът би трябвало да учи аеродинамика, въздушно право и правила за полети, метеорология, човешки фактори, навигация, системи на самолета и продуктивност и обмисляне на полета. Те също би трябвало да отделят време за проучване на съответния аероплан, с който ще летят.

След като основите са схванати, инструктор ги взема за образование. По-голямата част от това образование се организира в дребни, леки самолети – със симулатор, въведен за малко към края.

По време на урока всяка маневра или деяние се показва от инструктора, преди ученикът да го опита. Техният опит може да бъде поправен, поправен или даже преустановен рано в сериозни обстановки.

Първите 10 до 15 урока се концентрират върху политане, кацане, главен надзор по време на полет и ръководство при изключителни обстановки. Когато учениците са подготвени, им се позволява да „ отидат соло “ – при което правят цялостен полет сами. Това е огромен крайъгълен камък.

След години опит те са подготвени да преминат към търговски аероплан. В този миг те може да са в положение да изхвърчат и кацат относително добре, само че въпреки всичко ще преминат през обстойно образование, характерно за самолета, с който летят, в това число часове напреднала доктрина, десетки сесии на симулатор и стотици часове образование за действителни самолети (повечето което се прави с пасажери на борда).

Така че, в случай че в никакъв случай не сте научили основите на летенето, възможностите ви да приземите сполучливо пътнически аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване са близки до нула.

И въпреки всичко летенето е умеене като всяко друго

Авиационното образование се демократизира с появяването на компютри от висок клас, виртуална действителност и игри за симулация на полети като Flight Simulator на Microsoft и X-Plane.

Вече всеки може да инсталира настолен летателен симулатор за няколко хиляди $. В идеалния случай сходна конфигурация би трябвало да включва и главните физически контроли, намиращи се в пилотската кабина, като надзорен хомут, квадрант на дросела и педали.

Полетните симулатори обезпечават завладяваща среда, в която професионални водачи, студенти и авиационни запалянковци могат да развият своите умения. Така че, в случай че в действителност смятате, че можете да се изправите против експерт, c