Бележка на редактора: Версия на тази статия се появи за

Бележка на редактора: Версия на тази публикация се появи за първи път в бюлетина „ Надеждни източници “. Регистрирайте се за ежедневния дайджест, описващ развиващия се медиен пейзаж тук.

Повечето новинарски организации наподобяват нетърпеливи да пометат под килима небрежното отразяване на детонацията в болничното заведение в Газа от предходната седмица, преминавайки от ниския миг на отразяване на войната Израел-Хамас, без да позволяват никакви неточности.

Докато The New York Times и BBC – и двете бяха изправени пред голям надзор за отразяването си на гърмежа – през последните дни издадоха mea culpas, останалата част от пресата остана безмълвна, отказвайки да изясни на публиката си по какъв начин в началото са получили значим толкоз неправилна история от толкоз огромен мащаб.

В понеделник се свързах с огромните новинарски организации, които разшириха изказванията на Хамас, които незабавно трансферираха виновността върху Израел за гърмежа, който съгласно него е оставил стотици жертви. Тези организации включват CNN, Associated Press, Reuters, Al Jazeera и The Wall Street Journal.

Поддържаха ли тези търговски обекти първичното си отчитане? Имаше ли някакво страдание за повтарянето на изказванията на терористичната група? След детонацията, преди една седмица във вторник, Израел и Съединени американски щати решиха, че ракетата е с генезис от Газа, а не от Израел. Допълнителни разбори от самостоятелни правосъдни специалисти, в това число тези, с които се свърза CNN, демонстрират, че наличните доказателства от гърмежа не са в сходство с вредите, които човек би очаквал да види от израелски удар.

Но в случай че е имало даже парченце разкайване от новинарските организации, които са вдъхнали забележителен живот на доста другата версия на събитията на Хамас, тя не е била показана. Говорител на The WSJ отхвърли коментар. Междувременно представителите на АП и Ал Джазира подцениха моите запитвания.

Ройтерс, която в началото заяви, че Израел е блъснал болничното заведение, цитирайки „ чиновник от гражданската отбрана “, застана зад метода, по който отразява разгръщащата се история, като не призна никакви неточности в процеса. Говорител ми сподели, че „ за Ройтерс е общоприета процедура да разгласява изказвания и изказвания, направени от източници за вести от публичен интерес, като в същото време работи за инспекция и търсене на информация от всяка страна. “

„ Изясняваме на нашите читатели, че това са „ изказвания “, направени от източник, а не обстоятелства, докладвани от Ройтерс “, ми сподели представителят на телеграфната работа. „ В съответния случай на бързите вести за офанзивата против болничното заведение в Газа, ние добавихме точни детайлности и приписване на нашите истории допустимо най-бързо. “

CNN отиде още по-далеч. Изданието освен разшири изказванията на Хамас в своите платформи при започване на историята, само че и първичната му онлайн публикация дефинитивно съобщи - без приписване на никоя страна - че Израел е виновен за смъртоносната детонация. По-късно историята беше редактирана, само че грешката в никакъв случай не беше доказана в промяна или записка на редактора. Въпреки че е всекидневно за новинарските издания да актуализират онлайн историите, когато стане налична нова информация, когато се позволен неточности, общоприетата процедура е те да се признаят с публични корекции. Говорител на CNN отхвърли да разяснява съответно онлайн историята, когато се появи в понеделник.

В отговор на моето по-голямо питане по отношение на по-широкото покритие на мрежата, представителят на CNN ме насочи към съдебномедицинския разбор, оповестен през уикенда, показващ, че детонацията не е в сходство с израелски удар. Подобно на Ройтерс, Си Ен Ен не призна виновност в отразяването на детонацията.

Което прави това, което направиха BBC и The Times през последните дни, да се откроява. Докато останалата част от пресата се пробва да премине от журналистическото крушение, английският ефирен оператор и Сивата дама са начертали друг курс.

BBC сподели в изказване, оповестено онлайн предходната седмица, „ Приемаме, че даже в тази бързо разрастваща се обстановка беше неправилно да се спекулира по този метод по отношение на вероятните аргументи и се извиняваме за това, макар че той в нито един миг не заяви, че беше израелски удар.

И The Times разгласява обширна записка на редакторите в понеделник, признавайки, че ранното му отразяване „ разчита прекалено много на изказвания на Хамас и не дава да се разбере, че тези изказвания не могат да бъдат неотложно тествани “.

„ Докладът остави у читателите неправилно усещане за това какво е било известно и какъв брой достоверна е сметката “, прибавя The Times.

Бил Грюскин, прочут професор в Columbia Journalism School, ми сподели в понеделник, че има вяра, че всяко издание, което дава религия на версията на Хамас за събитията, би трябвало да разгласява сходни бележки, обясняващи на публиката по какъв начин тъкмо нещата са се объркали зад кулисите. (Трябва да отбележа, че Grueskin не има вяра, че бележката на The Times е стигнала задоволително надалеч, поставяйки под въпрос, наред с други неща, за какво е лишила съвсем седмица, с цел да издаде своя mea culpa.)

„ Бележките би трябвало да бъдат подписани; те би трябвало да обезпечат по-подробно схващане за това по какъв начин техният нюзрум съумя не просто да го обърка в първия миг, само че и за какво лиши толкоз време, с цел да понижи мащаба; и те би трябвало да бъдат по-ясни по отношение на това, което са сбъркали, защото не може да се чака множеството читатели да си спомнят всички детайлности “, сподели Grueskin.

Наистина, една от значителните разлики сред редакциите и по-малко уважаваните, ненадеждни източници на информация е, че редакциите издават корекции и одобряват неточности, когато се появят. Когато новинарските организации бъркат, се чака те да признаят грешките си.

Grueskin обаче уточни, че „ редакциите постоянно считат, че е по-лесно да поправят неверно изписано бащино име, в сравнение с срив в стандартите за инспекция на значима, изключителна вест. “

„ По-лесно е да се обърне внимание на елементарна, постоянно срещана неточност, в сравнение с тази, която стига до сърцевината на това по какъв начин една новинарска организация е построена да се оправя с изключителни вести в оспорвана среда “, добави Грюскин.

Това може да е правилно. Но това не значи, че би трябвало да бъде задоволително.