Историята на името на един емблематичен български град е доста

Историята на името на един емблематичен български град е много забавна. Градчето е обвързвано в нашето схващане най-много с трагичните събития разиграли се там по време на Априлското въстание. Въпреки това, той има доста по-древна история и забавно название. Разберете повече за историята на град Батак, написа Poznanieto.bg.

Околностите на града са населявани от най-дълбока античност. Има непокътнати остатъци от времето на траките, римляните, българи и византийци. Смята се, че остарялото име на селището е било Батево. Неговият генезис е много противоречив, само че се счита, че там са се преселили бежанци от османските орди, които са почнали всеобщо помохамеданчване в Родопите и най-много в Чепинската долина.

Въпреки това, селището бива присъединено към Османската империя. Тъй като се приема, че Батево е мъчно за изговаряне и надлежно за записване в регистрите на Османската империя, там е непокътнато името “Батак ”. За този факт свидетелстват както османските регистри, по този начин и непокътнат надпис върху чешма в Кричимския манастир от края на XVI век. Самото име Батака също е с много противоречив генезис.

Кал

Коренът на думата Батак от турски е обвързвана с думата тиня. Смята се, че повода за това е езерото, което се намира в северозападната част на града. Българите го наричали с думата тресавище, а османците “батак ”, защото е било покрито с тиня и доста хора потъвали в тази околност.

Батак се трансформира в населено място, което съхранява българските си корени в границите на империята. В това обитаемо място се развива сериозен дърводобив, който е в основата на градежа на доста кораби за потребностите на империята. По този метод, баташките търговци се трансформират във фактор и това спомага за съхраняването на българското население в района. Тези процеси се усилват по време на Възраждането и Батак се свързва с лица като:

Йосиф Строителя – един от най-дългогодишните игумени на Рилския манастир, който съумява да го запази в настоящия му тип.

Георги Бусилин – създател на един от първите български буквари. Най-известен е несъмнено букварът на Петър Берон(Рибният буквар). Георги Бусилин е прочут с обстоятелството и, че е първият български личен стипендиант на съветски император.

Още като възпитаник в Гърция, той дружно с Иларион Макариополски основа “Славянобългарско сдружение ”, което подкрепя образуването на българско съзнание посредством просвещение. През 1844 издава “Българският буквар ”,като задачата му е да замести старите буквари, които са употребили децата. Издаден е допълнително от 3000 бройки и добива необятна известност.

Баташкото кръвопролитие

За страдание, събитието с което се свързва най-често Батак е Баташкото кръвопролитие от 1876 година. Подробностите са познати на множеството българи, тъй че избирам да не описваме ужасяващите елементи от него. По-скоро е значимо да разгледаме неговата роля. То се трансформира в един от знаците на Априлското въстание. Бива показано на европейската аудитория – както на Изток, по този начин и на Запад от нас.

За него приказва най-много журналистът Макгахън, само че то бива упоменато в изявления на персони от ранга на Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Чарлз Дарвин, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Димитрий Менделеев и доста други. По този метод служи като знак на отношението на Османската империя към българското население. Превръща се в една от главните аргументи за почналата Освободителна война.

Инфо: blitz.bg