Кошмарните вируси, създадени от човешка ръка
П андемията от COVID-19 лиши живота на близо 4 млн. души по целия свят и нанесе големи стопански вреди. Тя сподели образно какъв брой рискови могат да бъдат вирусите. По тази причина доста учени приканват да се вземат всички вероятни превантивни ограничения, с цел да не се допусне повтарянето на актуалната обстановка в бъдеще.
Важна роля в това отношение имат микробиолозите, които изследват едни от най-смъртоносните болести, познати на човечеството. Те постоянно прибягват до една спорна процедура, която е обект на непрекъснати рецензии – предизвикването на разновидности във вируси. Каква е повода за осъществяването на сходни операции и дали резултатите оправдават рисковете, които учените поемат?
Предизвикването на въпросните разновидности има една съществена цел – да се разбере по какъв начин микробите могат да останат незабелязани от имунната ни система и да се трансфорат в опасност за здравето и живота ни. Потенциалните рискове са явни – в случай че сходен вирус, основан в лаборатория, е мощно инфектиран и по някаква причина доближи външния свят, последствията биха били пагубни. Много хора имат вяра, че точно по подобен метод е избухнала актуалната пандемия от COVID-19 (тръгнала от региона на град Ухан, където се намира един от най-големите институти по вирусология в света), въпреки че досега няма безапелационни доказателства в поддръжка на тази доктрина.
The long-awaited report answers some questions, but research into the the virus’ transmission chain is ongoing
— National Geographic (@NatGeo)
Различните техники за „ възстановяване “ на някои аспекти от действието на дадени организми са нормална процедура в научните проучвания. Те се ползват на процедура за всичко – от опити с мишки до проби с морбили. Пример за това е променянето на гени на мишки, с цел да се усили производството на протеин, който лимитира отлагането на мазнини. Подобни опити са безобидни и не провокират терзания – за разлика от тези, при които се основават рискови разновидности, с цел да се изследва дали даден патоген става по-заразен или гибелен като средство за оценка на бъдещи закани. По тази причина редица специалисти приканват да се разграничават двата вида проучвания, които на процедура употребяват едни и същи техники и постоянно се слагат под общ знаменател, само че в същността си са напълно разнообразни.
„ Когато знаем какво тъкмо прави един бацил рисков за здравето ни, ние можем по-лесно да открием метод да му противодействаме “, изяснява професорът по епидемиология от Харвардския университет Марк Липсич. Той е един от създателите навън писмо, оповестено в средата на май в списание „ Сайънс “, в което се приканва за в детайли следствие на изказванията, че новият ковид е тръгнал от института в Ухан. Липсич акцентира, че в случай че това се окаже истина и повода за експлоадирането на световната пандемия се окаже някакъв случай във въпросната институция, това би било явен сигнал за нуждата от спомагателното усилване на ограниченията за сигурност във всички сходни проучвателен центрове по света.
More than 1,750 experts from 124 countries - convened by WHO - discussed critical knowledge gaps and research priorities for emerging variants of the SARS-CoV-2, the virus that causes
Важна роля в това отношение имат микробиолозите, които изследват едни от най-смъртоносните болести, познати на човечеството. Те постоянно прибягват до една спорна процедура, която е обект на непрекъснати рецензии – предизвикването на разновидности във вируси. Каква е повода за осъществяването на сходни операции и дали резултатите оправдават рисковете, които учените поемат?
Предизвикването на въпросните разновидности има една съществена цел – да се разбере по какъв начин микробите могат да останат незабелязани от имунната ни система и да се трансфорат в опасност за здравето и живота ни. Потенциалните рискове са явни – в случай че сходен вирус, основан в лаборатория, е мощно инфектиран и по някаква причина доближи външния свят, последствията биха били пагубни. Много хора имат вяра, че точно по подобен метод е избухнала актуалната пандемия от COVID-19 (тръгнала от региона на град Ухан, където се намира един от най-големите институти по вирусология в света), въпреки че досега няма безапелационни доказателства в поддръжка на тази доктрина.
The long-awaited report answers some questions, but research into the the virus’ transmission chain is ongoing
— National Geographic (@NatGeo)
Различните техники за „ възстановяване “ на някои аспекти от действието на дадени организми са нормална процедура в научните проучвания. Те се ползват на процедура за всичко – от опити с мишки до проби с морбили. Пример за това е променянето на гени на мишки, с цел да се усили производството на протеин, който лимитира отлагането на мазнини. Подобни опити са безобидни и не провокират терзания – за разлика от тези, при които се основават рискови разновидности, с цел да се изследва дали даден патоген става по-заразен или гибелен като средство за оценка на бъдещи закани. По тази причина редица специалисти приканват да се разграничават двата вида проучвания, които на процедура употребяват едни и същи техники и постоянно се слагат под общ знаменател, само че в същността си са напълно разнообразни.
„ Когато знаем какво тъкмо прави един бацил рисков за здравето ни, ние можем по-лесно да открием метод да му противодействаме “, изяснява професорът по епидемиология от Харвардския университет Марк Липсич. Той е един от създателите навън писмо, оповестено в средата на май в списание „ Сайънс “, в което се приканва за в детайли следствие на изказванията, че новият ковид е тръгнал от института в Ухан. Липсич акцентира, че в случай че това се окаже истина и повода за експлоадирането на световната пандемия се окаже някакъв случай във въпросната институция, това би било явен сигнал за нуждата от спомагателното усилване на ограниченията за сигурност във всички сходни проучвателен центрове по света.
More than 1,750 experts from 124 countries - convened by WHO - discussed critical knowledge gaps and research priorities for emerging variants of the SARS-CoV-2, the virus that causes
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ