P: 5812883 Със сриването на комунистическа Европа в началото на

P: 5812883

Със сриването на комунистическа Европа при започване на 90-те години, четири страни в западната й външна страна – Чешката република, Полша, Словакия и Унгария, се сплотиха във Вишеградската четворка. Те бяха релативно осъвременени, а задачата на новата организация беше да координира по-тесни връзки сред тях и Европейски Съюз, към който се причислиха дружно през 2004.

Вишеградската група преди беше образец за посткомунистическа интеграция, само че през днешния ден символизира неуспеха на Запада в консолидираното на Централна и Източна Европа. И в четирите страни водещи политици пропагандират против Европейски Съюз и го показват като застрашителна недемократична мощ, даже като втори Съветски съюз. Членовете на Вишеградската група настойчиво отхвърлят да следват линията на Запада, отхвърлят да одобряват мюсюлмански бежанци и преглеждат демократичния надзор и разделяне на управляващите като досадни трудности пред същинските мъже, които вършат същинска политика.

Тази наклонност се ускори през почивните дни, когато извънсистемната партия АНО завоюва 30 % от гласовете на парламентарните избори в Чешката република, а крайнодясна партия получи малко над 10 на 100, като и двете са надалеч напред от дясно центристите и ляво центристите.

Въпреки че АНО дава обещание оставане в Европейски Съюз, тя се афишира и против прекомерната упоритост и диктата от Брюксел и притока на мигранти през границите.

В такова изместване в страните от Вишеградската група няма нищо ново. Тази наклонност породи през предишното десетилетие, когато Европа се справяше с дълговата рецесия и се беше съсредоточила върху проблемите на северните кредитори и южните длъжници. Това беше толкоз изтощаващо изпитание, че Европа подцени другото растящо разделяне: сред Западните вярващи в Европейски Съюз и източните „ неверници ” във връзка с общността. Междувременно култът към обособяването (аутсайдъризма, outsiderism) се укрепи в Централна Европа.

И Западът, и Изтокът имат виновност за това развиване. Западняците са приели, че хората от Изтока се задоволяват с по-малко – и ще са удовлетворени, в случай че просто бъдат включени в Европейски Съюз и затова може да се отнасят с тях като с по-долна категория хора (например служащите от Изток са изправени пред изключителна дискриминация на западните пазари на труда).

Същевременно, водачите на Вишеградската група трансфораха тази корист в собствен коз, вместо да работят за поправянето й.

Това не значи, че Вишеградската група не предлага градивни отговори или че няма път напред. Но риториката подсигурява, че предложенията на групата ще бъдат подценени или отхвърлени в Брюксел. В резултат държавните управления от Варшава до Будапеща се отдръпват нацупено и безмълвно показват недоволството си.

Докато Унгария, Словакия и Полша поеха по властнически път, Чешката република, със своята по-светска, демократична основа от дълго време наподобява като най-голямата вяра за мост сред двете страни. Но успеха на АНО и нейния водач милиардер Андрей Бабиш вършат това малко евентуално.

Хора, които познават метода, по който Бабиш прави бизнес, предизвестяват, че той е безсърдечен настоятелен човек, по-заинтересуван в разширението на персоналната си власт, в сравнение с в подпомагането на общото богатство. Освен империя в селскостопанската промишленост, той има няколко вестника и радиостанция. След обвинявания в данъчни измами, през май той беше отхвърлен от поста министър на финансите. Водят се и следствия по обвиняванията, че Бабиш нелегално е получил дотации от Европейски Съюз за един от хотелите си.

И въпреки всичко, всичко това не накърнява известността му. Точно противоположното – в очите на доста чехи то прави господин Бабиш един от тях, човек, който се опълчва против фанатизма и откритите двойни стандарти или, както написа на един афиш, против „ гангстерите от пражките кафенета ”. Почти 30 години след кадифената гражданска война от 1989, наследството на борците за независимост като Вацлав Хавел е сменено от шовинизма на победените.

Разбира се, известно отчаяние от обещанията на Запада е разбираемо. Когато днешните вишеградски страни се причислиха към Европейски Съюз преди 13 години, те чакаха непоклатимост. Вместо това се причислиха към клуб, който скоро се плъзна към режим на непрекъсната рецесия, първо за бъдещето на еврозоната и след това поради всеобщия напор на мигранти. Оказа се, че независимост не значи сигурност – а единствено нови типове неустановеност. За доста централно европейци беше разтърсващо да научат, че може да си част от Запада и все пак да се страхуваш да не те остават на произвола на ориста.
Водят се и следствия по обвиняванията, че Бабиш нелегално е получил дотации от Европейски Съюз / БГНЕС
Успоредно с този потрес пристигна и неналичието на културна подготвеност за новата конкурентноспособност. Четиридесетте години комунизъм оставиха у хората голямо съмнение един към различен и към политическата класа. Ерата на тоталитаризма по този начин и не е изчезнала. Дори младите чехи, които не са живели при комунизма, към този момент като зрели хора разказват обществото като пропито с съмнение и това ги кара да гледат с съмнение на съседите си.

Чешкото общество слага преди всичко търсенето на изкупителна жертва и обича превръщането на хора в жертва, споделя основният редактор на пражкото сп. Respekt Ерик Табери. В книгата си The Left Nation („ Нацията на левите ”) Табери твърди, че Чехия се нуждае от по-далновидна и ориентирана към съдействие външна политика, която тласка страната към Запада. Но признава, че такива възгледи карат него, сътрудниците и съидейниците му в Прага да се усещат самотни.

Вярно е, че Западна Европа съвсем не се погрижи за новите си източни членове, откогато те се причислиха към Съюза и е разбираемо, че мнозина там се усещат втора употреба европейци. Западът в никакъв случай не е приемал съществено другия опит и завещание на хората източно от река Елба. Американските бойци в никакъв случай не са стъпвали там след 1945, а и поколението от 1968 го няма, с цел да наложи интервал на разпилян републикански пубертет.

Но източноевропейците са създали прекомерно малко, с цел да се пригодят към свободата и да бъдат подготвени да бъдат взети на съществено от Запада. Докато либерализираха стопанските системи си, те не помниха да либерализират мозъците си. Изтокът и Западът би трябвало да се подложат скоро на фамилна терапия. В противоположен случай Брекзит може да стартира да наподобява като един от дребните проблеми на Европа. /БГНЕС

------

Йохан Битнер е политически редактор в немският седмичник Die Zeit. Анализът му е написан за в. „ Ню Йорк таймс ”.