Плевенчани взеха високопоставени заложници и принудиха държавата да действа!
Озверелите поданици, измъчвани с години от воден режим, взеха решение, че е време за деяние. Шефът на АПИ, ръководителят на Българската асоциация по водите, кметът на града и зам.-министър от Министерство на околната среда и водите са пленени при избухналото национално въстание
България осъмна в положение на невиждана заложническа рецесия. В Плевен избухна национално въстание. Озверелите поданици, измъчвани с години от воден режим, взеха решение, че е време за деяние и взеха височайши пленници. Сред тях: шефът на АПИ, ръководителят на Българската асоциация по водите, кметът на града и един зам.-министър от Министерство на околната среда и водите.
Правителството се събра на изключителна сесия и гледаше новините с изражения сред смут и разстройване.
– Какво вършим в този момент? – попита министър председателят, като потупваше с пръсти по бюрото.
Никой не отговори. Никой не искаше да разлюти още повече буйните северняци.
В последна сметка взеха решение да изпратят преговорен екип. Начело: Харалан Александров – човек със спокоен звук, опит в дипломацията и странна податливост да приказва на хората, все едно са дребни деца, а той им споделя приказка за лека нощ.
Екипът дойде в Плевен.
Местните го посрещнаха с погледи, които можеха да опърлят прасе.
Харалан стартира като по учебник:
– Уважаеми жители, ние разбираме вашата незадоволеност във връзка с хидравличните системи и стратегическите язовирни ресурси…
– Млъкни, ве, Шарлан Александров! – прекъсна го един от плевенчаните. – Слушали сме ги доста пъти вашите блажни сладки приказки и към този момент сме ваксинирани!
В залата настана тишина. След къса пауза, различен от емисарите на държавното управление попита:
– Какво желаете?
– Искаме вода. Редовно и задоволително. Искаме да престанете да се вършиме на огромни умници и да ни обяснявате какъв брой комплицирано е всичко това. Искаме действително решение и период.
Харалан се опита да изясни с графики и диаграми. Плевенчани обаче бяха готови за всевъзможни дипломатически номера.
– Вече намазахме пленниците с мед – продължи водачът на групата. – Пуснахме им мухи. Ще ги храним, ще им даваме вода – не сме зверове. Но къпането е изключено. Следващото мазане ще включва мравки, след това пчели…
Един по-млад плевенчанин демонстративно сподели буркан с мед.
Харалан и екипът се отдръпнаха с подвити опашки.
На идващия ден държавното управление разгласи:
„ През идващите 6 месеца ще бъде направена връзка от действителен язовир към Плевен за постоянно водоподаване. “
„ Супер! “ – отвърнаха плевенчани. – „ Ще спрем да мажем заложниците с мед. Ще ги къпем, ще ги храним, ще ги поим… Но ще ги освободим след 6 месеца, когато водата потече. “
Но това, скъпи читатели, се случи… в едно друго измерение.
В нашето измерение, за благополучие, всичко се случва по реда на закона и логиката: без отвличания, без принуждение, след две години изследвания, две години образуване на публични поръчки и три години осъществяване на плана.
Ала някъде в различното пространство, Плевен към този момент има вода.
Заложниците са измити, освободени, удовлетворени и се кълнат, че до края на живота си няма да близнат мед.
А един Шарлан Александров в никакъв случай няма да не помни урока, че северняците са ваксинирани против сладки приказки.
Още политическа ирония от създателя:
България осъмна в положение на невиждана заложническа рецесия. В Плевен избухна национално въстание. Озверелите поданици, измъчвани с години от воден режим, взеха решение, че е време за деяние и взеха височайши пленници. Сред тях: шефът на АПИ, ръководителят на Българската асоциация по водите, кметът на града и един зам.-министър от Министерство на околната среда и водите.
Правителството се събра на изключителна сесия и гледаше новините с изражения сред смут и разстройване.
– Какво вършим в този момент? – попита министър председателят, като потупваше с пръсти по бюрото.
Никой не отговори. Никой не искаше да разлюти още повече буйните северняци.
В последна сметка взеха решение да изпратят преговорен екип. Начело: Харалан Александров – човек със спокоен звук, опит в дипломацията и странна податливост да приказва на хората, все едно са дребни деца, а той им споделя приказка за лека нощ.
Екипът дойде в Плевен.
Местните го посрещнаха с погледи, които можеха да опърлят прасе.
Харалан стартира като по учебник:
– Уважаеми жители, ние разбираме вашата незадоволеност във връзка с хидравличните системи и стратегическите язовирни ресурси…
– Млъкни, ве, Шарлан Александров! – прекъсна го един от плевенчаните. – Слушали сме ги доста пъти вашите блажни сладки приказки и към този момент сме ваксинирани!
В залата настана тишина. След къса пауза, различен от емисарите на държавното управление попита:
– Какво желаете?
– Искаме вода. Редовно и задоволително. Искаме да престанете да се вършиме на огромни умници и да ни обяснявате какъв брой комплицирано е всичко това. Искаме действително решение и период.
Харалан се опита да изясни с графики и диаграми. Плевенчани обаче бяха готови за всевъзможни дипломатически номера.
– Вече намазахме пленниците с мед – продължи водачът на групата. – Пуснахме им мухи. Ще ги храним, ще им даваме вода – не сме зверове. Но къпането е изключено. Следващото мазане ще включва мравки, след това пчели…
Един по-млад плевенчанин демонстративно сподели буркан с мед.
Харалан и екипът се отдръпнаха с подвити опашки.
На идващия ден държавното управление разгласи:
„ През идващите 6 месеца ще бъде направена връзка от действителен язовир към Плевен за постоянно водоподаване. “
„ Супер! “ – отвърнаха плевенчани. – „ Ще спрем да мажем заложниците с мед. Ще ги къпем, ще ги храним, ще ги поим… Но ще ги освободим след 6 месеца, когато водата потече. “
Но това, скъпи читатели, се случи… в едно друго измерение.
В нашето измерение, за благополучие, всичко се случва по реда на закона и логиката: без отвличания, без принуждение, след две години изследвания, две години образуване на публични поръчки и три години осъществяване на плана.
Ала някъде в различното пространство, Плевен към този момент има вода.
Заложниците са измити, освободени, удовлетворени и се кълнат, че до края на живота си няма да близнат мед.
А един Шарлан Александров в никакъв случай няма да не помни урока, че северняците са ваксинирани против сладки приказки.
Още политическа ирония от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ