Озоновата дупка над Южния полюс вече е по-голяма от Антарктида
Озоновата дупка над Южния полюс е по-голяма от нормалното, като е станала по-голяма от Антарктида по размери и съгласно специалисти ще продължи да пораства през идващите две до три седмици, заяви Асошиейтед прес.
Службата за атмосферно наблюдаване по програмата " Коперник " на Европейски Съюз регистрира, че за две седмици озоновата дупка е повишена доста и е измежду 25-те % на най-големите такива феномени, регистрирани от експерти от 1979 година
" Положението е доста сходно на предходната година, която озоновата дупка също не беше необикновена до началото на септември, само че по-късно се трансформира в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. Вихърът е много постоянен, а температурата в стратосферата е даже по-ниска от предходната година, тъй че дупката може да продължи да пораства две или три седмици ", сподели Винсент-Анри Пеш, началник на сателитната мониторингова стратегия.
The largest ozone hole in the history of observations has formed over the South Pole. At the moment, it has already managed to exceed the size of Antarctica. Great!
— Jasper Ario (@ario_jasper)
Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 година Световната метеорологична организация (СМО), означи, че дупката е повишена бързо предходната година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия интервал на наблюдения на озоновия пласт. Това се дължеше на мощния, постоянен и леден полярен ураган и доста ниските температури в стратосферата.
През 2019 година озоновата дупка над Антарктида беше извънредно дребна и краткотрайна.
Озоновият пласт в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхнина съставлява газова обвивка, която защищава планетата от нездравословното влияние на ултравиолетовата радиация, предавана от Слънцето. През 80-те години беше открито, че озонът в атмосферата стартира бързо да понижава заради високата централизация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха необятно употребявани в хладилници и климатици.
Благодарение на ограниченията, подхванати в сходство с Монреалския протокол от 1987 година към Виенската спогодба за отбрана на озоновия пласт (1985 г.) и четирите промени към нея до 2015 година излъчванията на изчерпващите озона субстанции са понижени с повече от 90 %.
Службата за атмосферно наблюдаване по програмата " Коперник " на Европейски Съюз регистрира, че за две седмици озоновата дупка е повишена доста и е измежду 25-те % на най-големите такива феномени, регистрирани от експерти от 1979 година
" Положението е доста сходно на предходната година, която озоновата дупка също не беше необикновена до началото на септември, само че по-късно се трансформира в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. Вихърът е много постоянен, а температурата в стратосферата е даже по-ниска от предходната година, тъй че дупката може да продължи да пораства две или три седмици ", сподели Винсент-Анри Пеш, началник на сателитната мониторингова стратегия.
The largest ozone hole in the history of observations has formed over the South Pole. At the moment, it has already managed to exceed the size of Antarctica. Great!
— Jasper Ario (@ario_jasper)
Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 година Световната метеорологична организация (СМО), означи, че дупката е повишена бързо предходната година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия интервал на наблюдения на озоновия пласт. Това се дължеше на мощния, постоянен и леден полярен ураган и доста ниските температури в стратосферата.
През 2019 година озоновата дупка над Антарктида беше извънредно дребна и краткотрайна.
Озоновият пласт в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхнина съставлява газова обвивка, която защищава планетата от нездравословното влияние на ултравиолетовата радиация, предавана от Слънцето. През 80-те години беше открито, че озонът в атмосферата стартира бързо да понижава заради високата централизация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха необятно употребявани в хладилници и климатици.
Благодарение на ограниченията, подхванати в сходство с Монреалския протокол от 1987 година към Виенската спогодба за отбрана на озоновия пласт (1985 г.) и четирите промени към нея до 2015 година излъчванията на изчерпващите озона субстанции са понижени с повече от 90 %.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ