Озоновата дупка продължава да се свива: Учени от НАСА и NOAA отчитат напредък
Озоновата дупка над Антарктида продължава да понижава. През 2025 година тя е петата по величина за последните две десетилетия. Това оповестяват учени от НАСА и Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати (NOAA).
Свиването е резултат от интернационалните старания. Забраната на химикали, разрушаващи озоновия пласт, дава плодове. Основен фактор е Протоколът от Монреал от 1987 година Този контракт цели прекратяване на нездравословните субстанции. Озоновият пласт защищава Земята от нездравословна слънчева радиация. Хлорните съединения го повреждат, водят до изтъняване.
Озоновата дупка доближава своя най-много през септември и октомври. След това тя изчезва към края на декември. Появява се още веднъж напролет в Южното полукълбо. Тази година междинната ѝ величина е 18,71 милиона квадратни километра. Това е два пъти повече от континенталната част на Съединени американски щати. Учените чакат дупката да изчезне към три седмици по-рано от нормалното за последното десетилетие.
На 9 септември дупката доближи най-голямата си повърхност за ден. Тя беше 22,86 милиона квадратни километра. Това е с към 30% по-малко от най-голямата следена дупка. През 2006 година междинната ѝ повърхност е била 26,60 милиона квадратни километра.
Експертите от NOAA и НАСА акцентират, че напъните за ограничение на озоноразрушаващите химикали са ефикасни. Природни фактори като температура и атмосферна циркулация също способстват за по-малкия размер. Новозеландски учени също удостоверяват позитивната наклонност. Няма значими противоположни отзиви в научната общественост.
След като доближиха пиковата си стойност към 2000 година, равнищата на озоноразрушаващите субстанции в стратосферата над Антарктика са намалели с към една трета спрямо тези преди появяването на озоновата дупка, изясни Стивън Монцка, старши академик в Лабораторията за световно наблюдаване на NOAA.
Озоновият пласт работи като планетарен щит. Той защищава живота на Земята от нездравословното ултравиолетово излъчване. Намаляването на озона усилва риска от здравословни проблеми. Такива са рак на кожата и катаракта. Увреждат се и екосистемите. Затова Протоколът от Монреал е основен интернационален контракт.
Както се очакваше, следим наклонност към понижаване на площта на озоновите дупки спрямо началото на века, сподели Пол Нюман, старши академик в Университета на Мериленд и началник на екипа за проучване на озона на НАСА.
Учените предизвестяват, че процесът на възобновяване продължава. Очаква се цялостното възобновяване да отнеме още няколко десетилетия. Въпреки това, следената наклонност е извънредно позитивна.
