От всички неща, които съм изгубил, най-много ми липсва ума - ОЗИ ОЗБЪРН
Ози Озбърн е съосновател и първи вокалист на именитата рок група Black Sabbath , а по-късно реализира сполучлива солова кариера и се трансформира в една от емблемите на актуалната хард рок и метъл музика, спечелвайки си прозвището „ Принцът на Мрака “ .
Ози нееднократно е изказвал удивлението си от обстоятелството, че към момента е жив, назовава себе си „ здравно знамение “ и споделя, че ще подари тялото си на Музея по естествена история.
Някой ми сподели тази заран: „ На какво отчиташ, че се дължи твоето дългоденствие? “ Не знам. Имам поради, че не можех да възнамерявам живота си по-добре. По всички сметки би трябвало да съм мъртъв! Само като си помисля за злоупотребата, на която подлагам тялото си – опиатите, алкохолът, методът ми на живот през последните 30 години!
Освен обичайното пиянство и дрога, той се е лекувал в психиатрична клиника, чупил е врата си по време на шофиране (като по време на лекуването е бил вкаран в положение на изкуствена кома), и страда от генетично заболяване сходно на Паркинсон.
Да не приказваме за нервните рецесии и фамилните проблеми.
Мога искрено да кажа, че всички неприятни неща, които са ми се случили са били непосредствено свързани с дрога или алкохол. Все отново изтрезнял в никакъв случай не бих уринирал на площада в девет часа сутринта, облечен в женска вечерна рокля.
Преди да се „ реформира “, Ози беше много вманиачен, като един от незабравимите му моменти бе, когато отхапа главата на прилеп на сцената в положение на алкохолен делириум и трябваше да му бият инжекция против бяс. По този мотив споделя:
Трябваше ми много вода, с цел да преглътна тази шибана глава на прилепа. Все още я усещам заседнала в шибаното ми гърло, след всичките тези години. Хората от целия свят ми споделят: „ Ти си този дето убива животинки. Правиш ли го още? Всяка нощ ли го правиш? “ Това се случи единствено един шибан път, за Бога.
Изследователския отдел „ Нейтън Пиърсън “ даже реши да сформира цялостна генетична карта на рок динозавъра, с цел да схванат по какъв начин е допустимо към момента да е жив и здрав след десетилетия на алкохолна и наркотична взаимозависимост.
Според тях изучаването на хора с необикновена здравна история крие голям теоретичен капацитет.
Учените се надяват да бъде обяснен механизмът, по който организмът усвоява наркотичните субстанции, както и да съберат информация, която може да послужи при лекуването на разнообразни заболявания.
Вестник „ Таймс “ реши да го употребява за собствен създател, като го показва като доктор Оз – „ международно величие в региона на фармакологията, неврологията, логиката на психиката и хипохондрията “.
Озбърн води рубрика, озаглавена „ Здравната колонката на Ози Озбърн “, която стартира със препоръки към майките по какъв начин да откажат синовете си от цигарите, един от които е:
Посипете овесените му ядки с малко цигарена пепел.
А ето още малко от неповторимите му дивотии:
Аз съм грижлив, за хората съм, и съм основан да развличам хората. Аз съм човек на фамилията. Аз съм брачен партньор. Баща. Бил съм и доста други неща през годините, за които не желая да приказвам. Винаги се пробвам да подобря себе си. Мисля, че това ми е присъщо.
Да си изтрезнял в рейса е напълно друго от това да си пийнал в рейса.
Аз съм гневен пияч и гневен наркоман и не бих желал да видя децата ми да правят същото нещо.
Виаграта е ужасно приспивателно. Взимам Виагра и жена ми незабавно отива да спи.
Майка ми беше аматьорка в пеенето, а татко ми дилетант в пиенето.
От всички неща, които съм изгубил, най-вече ми липсва мозъка.
С възрастта стартират да те подвеждат три неща: като първо, паметта, а второ и трето аз ги забравих.
За да лъжете, би трябвало да имате отлична памет, а при мен тя е никаква.
За останалите Хелоуин е всяка година. За мен е всяка вечер.
Аз не съм музикант – аз съм неприятен артист.
За мен гибелта е идващият стадий. Не имам вяра, че за нас това ще е края – нямам доверие, че със гибелта настава края на цялото човечество.
Хората все ми споделят: „ Ози, претърпял си толкоз доста неща, за какво не напишеш книга? “ А пък аз нищо не си спомням…
