Ще си проправи ли Навални път през мрачното бъдеще на Русия
Озадачаващо е, че съветският президент Владимир Путин се радва на такова почитание от страна на демократични водачи с друга политическа ориентировка. Националистът Алекс Салмънд - първи министър на Шотландия, който призоваваше за импийчмънт на английския министър председател Тони Блеър поради закононарушения против човечеството в Ирак, счита, че Путин е възстановил съветската национална горделивост. Бившият немски канцлер, социалдемократът Герхард Шрьодер, отпразнува 70-ия си рожден ден през април 2014 година в Санкт Петербург със безценен прием в наличието на съветския президент.
При миналогодишните президентски избори във Франция трима от претендентите - Марин льо Пен от крайната десница, Франсоа Фийон от десния център и Жан-Люк Меланшон от крайната левица - също показаха удивление от Путин. Силвио Берлускони - троент министър председател на Италия, а в този момент и любимец за продобиване на парламентарните избори идващия месец като водач на дясна коалиция, е по-близък до Путин даже от Шрьодер, а съгласно изтекли американски документи тяхната връзка може би има взаимно преференциален финансов подтекст.
Като похлупак на всичко е високото мнение, което продължава да храни към съветския си сътрудник американският президент Доналд Тръмп макар растящите доказателства, че Русия се е намесвала в избори в Съединени американски щати и в Европа. На 29 януари администрацията на Тръмп разгласи, че ще се въздържи от налагането на спомагателни наказания против Москва макар признатия от Конгреса нов закон. Тази обвързаност, наподобява, е примес от утвърждението, което американския президент питае към властнически водачи, и възхищението му от решимостта на съветския водач да сложи Русия преди всичко - позиция, зад която съгласно Тръмп би трябвало да застават и застават (въпреки риториката за сътрудничество) всички национални водачи.
Защо ли водачи, оглавявали или претендирали да оглавят демократични страни, хранят такова надълбоко почитание към Путин, когато неговото рисково, погазващо съглашения неоимпериалистическо държание е толкоз явно? Отчасти тъй като се възхищават от акцента му върху националното възраждане; частично тъй като той предлага достъп до благосъстоянията на Русия; частично тъй като виждат в Русия евентуален съдружник.
Контрамерки
Двама високопоставени американски чиновници, играли водеща роля в напъните за доближаване сред тяхната страна и Русия в постсъветската ера - Робърт Блакуил при президента Джордж Буш-младши, и Филип Гордън при Барак Обама - написаха публикация предишния месец, в която потвърдиха, че в света е почнала нова студена война. Те направиха това, привеждайки лист с обвинявания против Путин, тъй като " след връщането на Путин на президентския пост през 2012 година Москва нахлу и анексира Крим; окупира част от Източна Украйна; разположи обилни военни сили и предприе безмилостни бомбардировки над Сирия, с цел да избави президента Башар ал Асад; доста укрепи въоръжените си сили; организира военни учения за да сплашва държавните управления в Източна Европа; намесва се в политическите системи в Източна Европа; и тъй като заплашваше да врътне кранчето на газа на най-енергийно подвластните европейски страни ".
Двамата означават, че Путин " е надълбоко враждебно надъхан към демократични промени където и да е наоколо до Русия, параноичен към желанията на Съединени американски щати, които съгласно него желаят да го отстранят от власт, и недоволства против американската надмощие в света след студената война ". Те желаят да кажат, че в случай че той приказва като зложелател и работи като зложелател, значи е зложелател. И откакто е зложелател, настояват те, би трябвало да бъдат подхванати контрамерки, по-значителни от сегашните наказания.
Тези ограничения включват: по-строг надзор върху обществени медии като " Facebook ", разпространявали съветски политически материали; извършване на заканите да бъде извадена на бял свят секретна (засега) " компрометираща " информация за Путин и висшите водачи към него; увеличаване на американските войски, ситуирани под флага на НАТО в Европа; налагане на спомагателни наказания против страната - прекъсване на вложенията, на заемите, на визите за още повече обществени и частни лица; въоръжаване на Украйна, в случай че Русия не съблюдава съглашението Минск-2 от 2015 година за преустановяване на огъня; и блокиране, доколкото е допустимо, на износа на нефт и газ от Русия за Европа и за другаде.
Неизбежното въздействие на Навални
Освен че е враждебно надъхан към демокрацията край неговите граници, Путин е надълбоко неприятелски и към демократични промени в самата Русия - позиция, която илюстрира страха на съветските властови структури от същински самостоятелни персони или институции на гражданското общество. Понастоящем това не се демонстрира на никое място другаде по този начин ясно, както в решимостта, с която съветските управляващи блокират присъединяване на съперника на Путин - Алексей Навални, в съветските президентски избори през март.
Много малко евентуално е Навални да победи Путин, само че въздействието върху руснаците на 41-годишния юрист, водещ седмици наред предизборна акция в поддръжка на многогодишната си битка против корупцията по върховете, очевидно не е нещо, което Путин е подготвен да одобри.
Навални е претендентът - в забележителна степен, само че не напълно - на младите, които са на " ти " с технологиите и са подготвени да се опълчат против рестриктивните закони за демонстрациите. Макар че появяването му по държавно следените телевизионни канали е напълно неразрешена, с изключение на когато го демонстрират като задържан, обществените медии му дават солидна платформа да насочва посланията си. Неговият антикорупционен видеоклип, показващ екстравагантността на голямото провинциално имение на премиера Дмитрий Медведев, бе гледан над 26 млн. пъти по " Ютюб " след стартирането му в мрежата през март 2017 година Клипът изкара хиляди на улични митинги в редица градове на Русия през юни. Първоначално Навални бе внимателен в опитите си да прояви същото отношение и към известния Путин, само че в този момент нападна и него със същата примамка.
" Независима политическа машина "
Анализаторът Антон Барбашин счита: " Навални ще остане основното предизвикателство за държавното управление на Путин. Той съумя да сътвори мощно стимулирана самостоятелна политическа машина, настояща в цялата страна, която е в положение да изложи действителна опция на авторитаризма на Путин пред идващото потомство руснаци. "
След като няколко пъти бе задържан и пращан в пандиза за къси интервали, в този момент Навални може да се окаже изправен пред нови обвинявания след късия си арест на протестния протест на 28 януари.
Според доста наблюдаващи наложената възбрана на Навални (за присъединяване в изборите) е знак, че идващият 6-годишен президентски мандат на Путин ще бъде най-репресивният. Ако той реши да съблюдава конституцията (а не тръгне да я нарушава, с цел да остане на власт), това може да значи също, че ще стартира да си търси правоприемник, който да може както да завоюва (изборите), по този начин и да го отбрани при положение на юридически или други проблеми, откакто напусне поста. По-вероятно е да се стигне до битка за власт. Това би било както грозно, по този начин и рисково за света.
От всички обществени фигури в съветския политически пейзаж Навални, наподобява, е най-хубавата вяра за едно чисто, съвременно и не толкоз конфронтационно бъдеще. Той се поддържа от хора на възраст сред 20 и 40 години, които, последователно остарявайки, евентуално ще си останат негови поддръжници и ще му оказват помощ да притегли по-широки пластове от популацията. Той наподобява кадърен да се придържа към курса, който самичък си е определил, само че преди той да може да се изяви като неин водач, Русия евентуално ще мине през един по-мрачен интервал от настоящия. /БТА
При миналогодишните президентски избори във Франция трима от претендентите - Марин льо Пен от крайната десница, Франсоа Фийон от десния център и Жан-Люк Меланшон от крайната левица - също показаха удивление от Путин. Силвио Берлускони - троент министър председател на Италия, а в този момент и любимец за продобиване на парламентарните избори идващия месец като водач на дясна коалиция, е по-близък до Путин даже от Шрьодер, а съгласно изтекли американски документи тяхната връзка може би има взаимно преференциален финансов подтекст.
Като похлупак на всичко е високото мнение, което продължава да храни към съветския си сътрудник американският президент Доналд Тръмп макар растящите доказателства, че Русия се е намесвала в избори в Съединени американски щати и в Европа. На 29 януари администрацията на Тръмп разгласи, че ще се въздържи от налагането на спомагателни наказания против Москва макар признатия от Конгреса нов закон. Тази обвързаност, наподобява, е примес от утвърждението, което американския президент питае към властнически водачи, и възхищението му от решимостта на съветския водач да сложи Русия преди всичко - позиция, зад която съгласно Тръмп би трябвало да застават и застават (въпреки риториката за сътрудничество) всички национални водачи.
Защо ли водачи, оглавявали или претендирали да оглавят демократични страни, хранят такова надълбоко почитание към Путин, когато неговото рисково, погазващо съглашения неоимпериалистическо държание е толкоз явно? Отчасти тъй като се възхищават от акцента му върху националното възраждане; частично тъй като той предлага достъп до благосъстоянията на Русия; частично тъй като виждат в Русия евентуален съдружник.
Контрамерки
Двама високопоставени американски чиновници, играли водеща роля в напъните за доближаване сред тяхната страна и Русия в постсъветската ера - Робърт Блакуил при президента Джордж Буш-младши, и Филип Гордън при Барак Обама - написаха публикация предишния месец, в която потвърдиха, че в света е почнала нова студена война. Те направиха това, привеждайки лист с обвинявания против Путин, тъй като " след връщането на Путин на президентския пост през 2012 година Москва нахлу и анексира Крим; окупира част от Източна Украйна; разположи обилни военни сили и предприе безмилостни бомбардировки над Сирия, с цел да избави президента Башар ал Асад; доста укрепи въоръжените си сили; организира военни учения за да сплашва държавните управления в Източна Европа; намесва се в политическите системи в Източна Европа; и тъй като заплашваше да врътне кранчето на газа на най-енергийно подвластните европейски страни ".
Двамата означават, че Путин " е надълбоко враждебно надъхан към демократични промени където и да е наоколо до Русия, параноичен към желанията на Съединени американски щати, които съгласно него желаят да го отстранят от власт, и недоволства против американската надмощие в света след студената война ". Те желаят да кажат, че в случай че той приказва като зложелател и работи като зложелател, значи е зложелател. И откакто е зложелател, настояват те, би трябвало да бъдат подхванати контрамерки, по-значителни от сегашните наказания.
Тези ограничения включват: по-строг надзор върху обществени медии като " Facebook ", разпространявали съветски политически материали; извършване на заканите да бъде извадена на бял свят секретна (засега) " компрометираща " информация за Путин и висшите водачи към него; увеличаване на американските войски, ситуирани под флага на НАТО в Европа; налагане на спомагателни наказания против страната - прекъсване на вложенията, на заемите, на визите за още повече обществени и частни лица; въоръжаване на Украйна, в случай че Русия не съблюдава съглашението Минск-2 от 2015 година за преустановяване на огъня; и блокиране, доколкото е допустимо, на износа на нефт и газ от Русия за Европа и за другаде.
Неизбежното въздействие на Навални
Освен че е враждебно надъхан към демокрацията край неговите граници, Путин е надълбоко неприятелски и към демократични промени в самата Русия - позиция, която илюстрира страха на съветските властови структури от същински самостоятелни персони или институции на гражданското общество. Понастоящем това не се демонстрира на никое място другаде по този начин ясно, както в решимостта, с която съветските управляващи блокират присъединяване на съперника на Путин - Алексей Навални, в съветските президентски избори през март.
Много малко евентуално е Навални да победи Путин, само че въздействието върху руснаците на 41-годишния юрист, водещ седмици наред предизборна акция в поддръжка на многогодишната си битка против корупцията по върховете, очевидно не е нещо, което Путин е подготвен да одобри.
Навални е претендентът - в забележителна степен, само че не напълно - на младите, които са на " ти " с технологиите и са подготвени да се опълчат против рестриктивните закони за демонстрациите. Макар че появяването му по държавно следените телевизионни канали е напълно неразрешена, с изключение на когато го демонстрират като задържан, обществените медии му дават солидна платформа да насочва посланията си. Неговият антикорупционен видеоклип, показващ екстравагантността на голямото провинциално имение на премиера Дмитрий Медведев, бе гледан над 26 млн. пъти по " Ютюб " след стартирането му в мрежата през март 2017 година Клипът изкара хиляди на улични митинги в редица градове на Русия през юни. Първоначално Навални бе внимателен в опитите си да прояви същото отношение и към известния Путин, само че в този момент нападна и него със същата примамка.
" Независима политическа машина "
Анализаторът Антон Барбашин счита: " Навални ще остане основното предизвикателство за държавното управление на Путин. Той съумя да сътвори мощно стимулирана самостоятелна политическа машина, настояща в цялата страна, която е в положение да изложи действителна опция на авторитаризма на Путин пред идващото потомство руснаци. "
След като няколко пъти бе задържан и пращан в пандиза за къси интервали, в този момент Навални може да се окаже изправен пред нови обвинявания след късия си арест на протестния протест на 28 януари.
Според доста наблюдаващи наложената възбрана на Навални (за присъединяване в изборите) е знак, че идващият 6-годишен президентски мандат на Путин ще бъде най-репресивният. Ако той реши да съблюдава конституцията (а не тръгне да я нарушава, с цел да остане на власт), това може да значи също, че ще стартира да си търси правоприемник, който да може както да завоюва (изборите), по този начин и да го отбрани при положение на юридически или други проблеми, откакто напусне поста. По-вероятно е да се стигне до битка за власт. Това би било както грозно, по този начин и рисково за света.
От всички обществени фигури в съветския политически пейзаж Навални, наподобява, е най-хубавата вяра за едно чисто, съвременно и не толкоз конфронтационно бъдеще. Той се поддържа от хора на възраст сред 20 и 40 години, които, последователно остарявайки, евентуално ще си останат негови поддръжници и ще му оказват помощ да притегли по-широки пластове от популацията. Той наподобява кадърен да се придържа към курса, който самичък си е определил, само че преди той да може да се изяви като неин водач, Русия евентуално ще мине през един по-мрачен интервал от настоящия. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ