Къде и защо са ходели на училище по време на испанския грип?
ова не е първият път, когато международните водачи би трябвало да решат дали учебните заведения да бъдат отворени по време на пандемия. По време на испанския грип през 1918 година, макар че светът тогава е доста друго място, полемиката дали учебните заведения да бъдат отворени, е също толкоз разгорещена, както и в този момент.
Тогава пандемията лишава живота на почти 50 милиона души по целия свят, в това число на 675 000 американци, съгласно Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите.
This isn't the first time leaders have struggled with deciding whether to keep schools open in a pandemic.
— CNN Philippines (@cnnphilippines)
Докато по-голямата част от градовете затварят своите учебни заведения, три избират да ги държат отворени - Ню Йорк, Чикаго и Ню Хейвън, пишат от, базирайки се на историци.
Решенията на здравните управляващи в тези градове се основават значително на хипотезата на чиновниците в публичното опазване на здравето, че учениците ще са в по-голяма сигурност в учебно заведение. Все отново това било интервалът на прогресивизма в Съединени американски щати, когато има акцент на хигиената в учебните заведения, а също по този начин и повече медицински сестри за всеки възпитаник, в сравнение с можем да си представим в този момент.
През 1918 година в Ню Йорк има съвсем 1 милион деца, които посещават учебно заведение. И към 75 на 100 от тях живеят в пренаселени жилищни здания, постоянно с нехигиенични условия, написа Си Ен Ен, цитирайки публикация в.
В нея се споделя следното:
"За тези учениците учебното заведение оферираше чиста и добре проветрива среда, в която учители, медицински сестри и лекари към този момент практикуваха щателни, рутинни медицински прегледи ".
След като пандемията доближава своя връх в Ню Йорк, тогавашният комисар по опазването на здравето доктор Коупланд декларира следното пред:
"(Деца) напущат постоянно нехигиеничните си домове, с цел да отидат в огромни, чисти, проветриви учебни здания, където постоянно се ползва система от инспекции и прегледи ". Според лекаря учениците не са имали право да се събират отвън учебно заведение и е трябвало неотложно да рапортуват на своя преподавател.
Учителите ревизират учениците за някакви признаци на грип, а тези от тях, които имат признаци, са изолирани. Ако учениците имат тресчица, някой от здравното ведомство ще ги води у дома и по-късно ще реши дали изискванията са подобаващи за "изолация и грижи ". Ако не, децата са изпращани в болница, съгласно Public Health Reports.
Here's what happened when students went to U.S. schools during the 1918 pandemic
— CTV News (@CTVNews)
Същият мотив за отворените учебни заведения важи и за 500 000 възпитаници от Чикаго
Властите считат, че отворените учебни заведения ще държат децата надалеч от инфектирани възрастни. Част от тактиката на Чикаго е да обезпечи циркулация на чист въздух в пространствата. През зимата пък класните стаи са отоплявани в допълнение, с цел да може прозорците да остават отворени от самото начало. Процентът на отсъстващи от клас възпитаници там обаче е доста огромен.
А в Ню Йорк тогавашният комисар по опазването на здравето Коупланд споделя за New York Times:
"Колко по-добре е децата да бъдат под непрекъснато наблюдаване на квалифицирани лица, в сравнение с да се затварят учебните заведения ".
Д-р Хауърд Маркъл, шеф на Центъра за история на медицината в Мичиганския университет, който изследва реакцията на 43 града по време на пандемията от испански грип, не е толкоз уверен.
"Ню Йорк не направи най-лошото, само че също по този начин не направи и най-хубавото ", споделя Маркел и прибавя, че Чикаго се е справил малко по-добре.
"Изследванията демонстрират, че градовете, които ползват карантина и изолираност, затваряне на учебни заведения и забрани за публични събирания, се оправят най-добре ", споделя той.
Експертите по публично здраве, в това число Маркел, бързат да посочат, че Covid-19 не е грип и към момента има доста да научим за новия ковид и заболяването, която той предизвиква.
Според Маркел вярното решение през днешния ден е затварянето на учебните заведения:
"По-добре е да бъдем в сигурност, в сравнение с да съжаляваме ".
Тогава пандемията лишава живота на почти 50 милиона души по целия свят, в това число на 675 000 американци, съгласно Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите.
This isn't the first time leaders have struggled with deciding whether to keep schools open in a pandemic.
— CNN Philippines (@cnnphilippines)
Докато по-голямата част от градовете затварят своите учебни заведения, три избират да ги държат отворени - Ню Йорк, Чикаго и Ню Хейвън, пишат от, базирайки се на историци.
Решенията на здравните управляващи в тези градове се основават значително на хипотезата на чиновниците в публичното опазване на здравето, че учениците ще са в по-голяма сигурност в учебно заведение. Все отново това било интервалът на прогресивизма в Съединени американски щати, когато има акцент на хигиената в учебните заведения, а също по този начин и повече медицински сестри за всеки възпитаник, в сравнение с можем да си представим в този момент.
През 1918 година в Ню Йорк има съвсем 1 милион деца, които посещават учебно заведение. И към 75 на 100 от тях живеят в пренаселени жилищни здания, постоянно с нехигиенични условия, написа Си Ен Ен, цитирайки публикация в.
В нея се споделя следното:
"За тези учениците учебното заведение оферираше чиста и добре проветрива среда, в която учители, медицински сестри и лекари към този момент практикуваха щателни, рутинни медицински прегледи ".
След като пандемията доближава своя връх в Ню Йорк, тогавашният комисар по опазването на здравето доктор Коупланд декларира следното пред:
"(Деца) напущат постоянно нехигиеничните си домове, с цел да отидат в огромни, чисти, проветриви учебни здания, където постоянно се ползва система от инспекции и прегледи ". Според лекаря учениците не са имали право да се събират отвън учебно заведение и е трябвало неотложно да рапортуват на своя преподавател.
Учителите ревизират учениците за някакви признаци на грип, а тези от тях, които имат признаци, са изолирани. Ако учениците имат тресчица, някой от здравното ведомство ще ги води у дома и по-късно ще реши дали изискванията са подобаващи за "изолация и грижи ". Ако не, децата са изпращани в болница, съгласно Public Health Reports.
Here's what happened when students went to U.S. schools during the 1918 pandemic
— CTV News (@CTVNews)
Същият мотив за отворените учебни заведения важи и за 500 000 възпитаници от Чикаго
Властите считат, че отворените учебни заведения ще държат децата надалеч от инфектирани възрастни. Част от тактиката на Чикаго е да обезпечи циркулация на чист въздух в пространствата. През зимата пък класните стаи са отоплявани в допълнение, с цел да може прозорците да остават отворени от самото начало. Процентът на отсъстващи от клас възпитаници там обаче е доста огромен.
А в Ню Йорк тогавашният комисар по опазването на здравето Коупланд споделя за New York Times:
"Колко по-добре е децата да бъдат под непрекъснато наблюдаване на квалифицирани лица, в сравнение с да се затварят учебните заведения ".
Д-р Хауърд Маркъл, шеф на Центъра за история на медицината в Мичиганския университет, който изследва реакцията на 43 града по време на пандемията от испански грип, не е толкоз уверен.
"Ню Йорк не направи най-лошото, само че също по този начин не направи и най-хубавото ", споделя Маркел и прибавя, че Чикаго се е справил малко по-добре.
"Изследванията демонстрират, че градовете, които ползват карантина и изолираност, затваряне на учебни заведения и забрани за публични събирания, се оправят най-добре ", споделя той.
Експертите по публично здраве, в това число Маркел, бързат да посочат, че Covid-19 не е грип и към момента има доста да научим за новия ковид и заболяването, която той предизвиква.
Според Маркел вярното решение през днешния ден е затварянето на учебните заведения:
"По-добре е да бъдем в сигурност, в сравнение с да съжаляваме ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ