Интелектуалци пишат на Кошлуков: Защо ни лишавате от „Умно село“?
Отворено писмо на проф. Емил Попов в отбрана на спряната документална арт поредност, подписано от над 40 създатели
„ Защо лишавате българите от това, което „ Умно село “ им дава? То им принадлежи изначално “, написа скулпторът проф. Емил Попов в отворено писмо до генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, до Управителния съвет на публичната телевизия, с копие до Съвет за електронни медии и парламентарната Комисия по просвета и медии.
Писмото е подписано още от над 40 интелектуалци, сред които шефът на Националната изложба Ярослава Бубнова, ръководителят на СБХ Любен Генов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Валентин Старчев, Антон Стайков, Минчо Минчев, Стефан Цанев, Рада Москова, Деян Енев, Георги Господинов, Божана Апостолова, Манол Пейков, Боян Биолчев, Нешка Робева…
Екипът на предаването „ Умно село “, което върви от 21 години по Българска национална телевизия, заяви, че на 28 декември 2019-а се излъчва последният му брой.
„ Ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи несъгласие върху производството на жив, жизнерадостен списък, съставляващ скъп фонд на българската просвета – се споделя в писмото на Емил Попов. – Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо… В кой тъкмо миг Българска национална телевизия реши, че трупането на този списък би трябвало да бъде прекратено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, в случай че не знаем от кое място идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, в случай че не можем да им посочим образците преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се назовава традиция? Отговорът на тези въпроси в действителност би трябвало да е задачата на публичната телевизия. “
Предлагаме ви цялостния текст на писмото:
„ Защо?!…
Не мога да допускам, че от януари в ефира на Българска национална телевизия няма да продължи поредицата „ Умно село “. За 20 години десетки документални кино лентата, отдадени на огромни персони с безспорни заслуги за духовното издигане на обществото ни, отразиха българската просвета „ от вътрешната страна “. Културата оттатък ширпотребата, оттатък имитацията. Духовността, извисена над комплексите за непълноценност, нанасящи опустошителни белези в съзнанието на актуалния човек.
Нима към този момент не стана ясно на всички, че единственият положителен багаж, който един народ може да придвижи във времето, са образците на неговото изкуство и просвета?! И че в случай че самочувствието на една нация се гради на нейните минали и сегашни духовни достижения, то не друго, а паметта за тях обезпечава живот на това самочувствие? Масовото отношение към духовното завещание у нас от дълго време е пагубно. Борбата за оцеляване в допълнение го обрича на давност. В този непосилен развой на българина не му оказват помощ изключително нито институциите, нито медиите, в чиито функционалности влизат грижата за образованието и духовната хигиена на нацията. Един след различен си отиват от този свят хора, чийто живот и творчество са чертали спиралата на личното ни развиване, само че паметта за тях остава само у техните близки. Младите българи не познават личната си история, а даже за тези, които се интересуват, знакови имена в българската просвета са познати единствено от учебниците
Следва риторичният въпрос: какъв брой на брой са предаванията в националния ефир, които освен осведомят, а утвърждават и съхраняват памет?
И не щеш ли поредицата „ Умно село “ се оказа същинско съ-преживяване: едно сякаш персонално креативно съществуване се оказа споделяно от основателите ѝ с необятна публика, освен това с най-висока мяра схващане, информация, усет, съпричастност. Качеството и постоянството, с което създателите на поредицата го съхраняваха, я направи неповторима, абсолютно нужна. Представянето на героите, деликатното вглеждане в подтекста, обвързван с тяхното дело и живот, са значим за нацията публичен и културен слой. А лентата, която ги запази по този начин живо и умело – паметта за нея.
Ето за какво не мога да допускам, че управлението на Българската национална телевизия е избрало да наложи несъгласие върху производството на жив, жизнерадостен списък, съставляващ скъп фонд на българската просвета. Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо. И защото съм още жив, а доста от тези персони в това време си отидоха, няма да спра да задавам въпроса: в кой тъкмо миг Българска национална телевизия реши, че трупането на този списък би трябвало да бъде прекратено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, в случай че не знаем от кое място идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, в случай че не можем да им посочим образците преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се назовава традиция? Отговорът на тези въпроси в действителност би трябвало да е задачата на публичната телевизия.
Затова се обръщам към нейното управление. Защо лишавате българите от това, което „ Умно село “ им дава?
То им принадлежи изначално.
Към писмото на проф. Емил Попов се причисляваме единомислещо:
Иван Русев, ваятел
Милко Божков, художник
Проф. Станислав Памукчиев, художник
Павел Койчев, ваятел
Ангел Станев, ваятел
Любен Генов, ръководител на СБХ
Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед
Проф. Ивайло Мирчев, художник
Проф. Десислава Минчева, художник
Джена Славова, издател
Ярослава Бубнова, живописен критик
Проф. Валентин Старчев, ваятел
Проф. Иван Славов, ваятел
Камен Старчев, художник
Антон Стайков, публицист, художник
Доц. Цветослав Христов, ваятел
Нина Русева, художник
Проф. Греди Асса, художник
Мариана Русева, художник
Елена Панайотова, художник
Стоил Мирчев, художник
Долорес Дилова, художник
Проф. Анри Кулев, аниматор, режисьор
Светла Ганева, оператор
Проф. Минчо Минчев, цигулар
Проф. Владимир Игнатовски, кино критик
Рада Москова, публицист
Борис Луканов, артист
Проф. Георги Каприев, мъдрец
Деян Енев, публицист
Георги Господинов, публицист
Проф. Боян Биолчев, публицист
Нешка Робева, занаятчия на спорта
Анна Петкова, кинорежисьор
Проф. Александър Шурбанов, публицист, преводач
Мариана Мелнишка, преводач
Александър Геров, математик
Николай Трейман, фотограф
Д-р Тони Николов, мъдрец, публицист
Проф. Калин Янакиева, мъдрец, богослов
Проф. Владимир Градев, мъдрец, посланик
Божана Апостолова, издател
Манол Пейков, издател
Стефан Цанев, публицист
Проф. Божидар Манов, кинокритик
Стефан Мавродиев, артист
Милен Миланов, артист
Надежда Косева, кинорежисьор
„ Защо лишавате българите от това, което „ Умно село “ им дава? То им принадлежи изначално “, написа скулпторът проф. Емил Попов в отворено писмо до генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, до Управителния съвет на публичната телевизия, с копие до Съвет за електронни медии и парламентарната Комисия по просвета и медии.
Писмото е подписано още от над 40 интелектуалци, сред които шефът на Националната изложба Ярослава Бубнова, ръководителят на СБХ Любен Генов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Валентин Старчев, Антон Стайков, Минчо Минчев, Стефан Цанев, Рада Москова, Деян Енев, Георги Господинов, Божана Апостолова, Манол Пейков, Боян Биолчев, Нешка Робева…
Екипът на предаването „ Умно село “, което върви от 21 години по Българска национална телевизия, заяви, че на 28 декември 2019-а се излъчва последният му брой.
„ Ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи несъгласие върху производството на жив, жизнерадостен списък, съставляващ скъп фонд на българската просвета – се споделя в писмото на Емил Попов. – Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо… В кой тъкмо миг Българска национална телевизия реши, че трупането на този списък би трябвало да бъде прекратено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, в случай че не знаем от кое място идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, в случай че не можем да им посочим образците преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се назовава традиция? Отговорът на тези въпроси в действителност би трябвало да е задачата на публичната телевизия. “
Предлагаме ви цялостния текст на писмото:
„ Защо?!…
Не мога да допускам, че от януари в ефира на Българска национална телевизия няма да продължи поредицата „ Умно село “. За 20 години десетки документални кино лентата, отдадени на огромни персони с безспорни заслуги за духовното издигане на обществото ни, отразиха българската просвета „ от вътрешната страна “. Културата оттатък ширпотребата, оттатък имитацията. Духовността, извисена над комплексите за непълноценност, нанасящи опустошителни белези в съзнанието на актуалния човек.
Нима към този момент не стана ясно на всички, че единственият положителен багаж, който един народ може да придвижи във времето, са образците на неговото изкуство и просвета?! И че в случай че самочувствието на една нация се гради на нейните минали и сегашни духовни достижения, то не друго, а паметта за тях обезпечава живот на това самочувствие? Масовото отношение към духовното завещание у нас от дълго време е пагубно. Борбата за оцеляване в допълнение го обрича на давност. В този непосилен развой на българина не му оказват помощ изключително нито институциите, нито медиите, в чиито функционалности влизат грижата за образованието и духовната хигиена на нацията. Един след различен си отиват от този свят хора, чийто живот и творчество са чертали спиралата на личното ни развиване, само че паметта за тях остава само у техните близки. Младите българи не познават личната си история, а даже за тези, които се интересуват, знакови имена в българската просвета са познати единствено от учебниците
Следва риторичният въпрос: какъв брой на брой са предаванията в националния ефир, които освен осведомят, а утвърждават и съхраняват памет?
И не щеш ли поредицата „ Умно село “ се оказа същинско съ-преживяване: едно сякаш персонално креативно съществуване се оказа споделяно от основателите ѝ с необятна публика, освен това с най-висока мяра схващане, информация, усет, съпричастност. Качеството и постоянството, с което създателите на поредицата го съхраняваха, я направи неповторима, абсолютно нужна. Представянето на героите, деликатното вглеждане в подтекста, обвързван с тяхното дело и живот, са значим за нацията публичен и културен слой. А лентата, която ги запази по този начин живо и умело – паметта за нея.
Ето за какво не мога да допускам, че управлението на Българската национална телевизия е избрало да наложи несъгласие върху производството на жив, жизнерадостен списък, съставляващ скъп фонд на българската просвета. Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо. И защото съм още жив, а доста от тези персони в това време си отидоха, няма да спра да задавам въпроса: в кой тъкмо миг Българска национална телевизия реши, че трупането на този списък би трябвало да бъде прекратено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, в случай че не знаем от кое място идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, в случай че не можем да им посочим образците преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се назовава традиция? Отговорът на тези въпроси в действителност би трябвало да е задачата на публичната телевизия.
Затова се обръщам към нейното управление. Защо лишавате българите от това, което „ Умно село “ им дава?
То им принадлежи изначално.
Към писмото на проф. Емил Попов се причисляваме единомислещо:
Иван Русев, ваятел
Милко Божков, художник
Проф. Станислав Памукчиев, художник
Павел Койчев, ваятел
Ангел Станев, ваятел
Любен Генов, ръководител на СБХ
Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед
Проф. Ивайло Мирчев, художник
Проф. Десислава Минчева, художник
Джена Славова, издател
Ярослава Бубнова, живописен критик
Проф. Валентин Старчев, ваятел
Проф. Иван Славов, ваятел
Камен Старчев, художник
Антон Стайков, публицист, художник
Доц. Цветослав Христов, ваятел
Нина Русева, художник
Проф. Греди Асса, художник
Мариана Русева, художник
Елена Панайотова, художник
Стоил Мирчев, художник
Долорес Дилова, художник
Проф. Анри Кулев, аниматор, режисьор
Светла Ганева, оператор
Проф. Минчо Минчев, цигулар
Проф. Владимир Игнатовски, кино критик
Рада Москова, публицист
Борис Луканов, артист
Проф. Георги Каприев, мъдрец
Деян Енев, публицист
Георги Господинов, публицист
Проф. Боян Биолчев, публицист
Нешка Робева, занаятчия на спорта
Анна Петкова, кинорежисьор
Проф. Александър Шурбанов, публицист, преводач
Мариана Мелнишка, преводач
Александър Геров, математик
Николай Трейман, фотограф
Д-р Тони Николов, мъдрец, публицист
Проф. Калин Янакиева, мъдрец, богослов
Проф. Владимир Градев, мъдрец, посланик
Божана Апостолова, издател
Манол Пейков, издател
Стефан Цанев, публицист
Проф. Божидар Манов, кинокритик
Стефан Мавродиев, артист
Милен Миланов, артист
Надежда Косева, кинорежисьор
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ