Доц. д-р Спас Ташев: Отворено писмо до г-н Виктор Орбан
Отворено писмо до господин Виктор Орбан,
Министър-председател на Унгария
Уважаеми господин Орбан,
Поздравявам Ви с „ добре пристигнал “ в Северна Македония, от където произлизат някои от моите предшественици.
Съвременна Европа дълго време не разбираше същността на същинските проблеми в младата европейска страна, която породи върху югославското комунистическо завещание. Това завещание е мъчително и в България, тъй като тогавашният комунистически режим в София не позволяваше да се приказва за българи в Македония, с цел да не се разваляли връзките сред социалистическите страни.
Аз самият числя се към македонското придвижване от 1984 година като 17-годишен възпитаник, когато бях задържан от комунистическата Държавна сигурност, единствено тъй като отстоявах правата на българите в Македония и поради тази ми активност против мен бяха „ протестирали югославските приятели “. Държа да подчертая, че още тогава смятахме, че в Югославия се построява македонска еднаквост и в никакъв случай никой в България не е отричал този факт. Ние единствено искахме да се защитят човешките права на тези лица, които макар непрекъснатите репресии и всекидневна антибългарска акция, не престават да съхраняват своята българска еднаквост.
За да разберете същността на казуса, ще си разреша да тълкувам едно изявление от 1970 година на Иван Михайлов, последният водач на достоверната Вътрешна македонска революционна организация.
Нека да вземем за образец Войводина, която от късното средновековие е част от Австроунгарската империя и от територията на унгарската корона. През 1918 година е окупирана от Сърбия и локалното унгарско население е подложено на гонене.
Представете си обаче, че през 1934 година Коминтерна излиза с позиция, че има войводинска нация. След 1945 година този проект е задвижен и на локалните унгарци се не разрешава да изявяват унгарска еднаквост и тя принудително да се заменя с „ войводинска “. На базата на локалния маджарски акцент стартира да се основава нов език, наименуван „ войводински “ и той се постанова на всички места в публичния живот. Унгарската писменост е сменена със сръбска. Постепенно стартират да се изхвърлят от приложимост маджарски думи и да се заместват със сръбски. Забранена е и унищожена всяка литература, написана на маджарски книжовен език.
Цялата унгарска история на Войводина е изцяло фалшифицирана. Във всеки учебник по история, на всяка крачка и при всеки случай, от страна на всички управляващи, непрекъснато се акцентира, че историята на Войводина е нещо настрана и че няма нищо общо с историята на Унгария.
Всички герои в унгарската история на Войводина са наричани войводински, а не маджарски. В учебните заведения се преподава литературата на всички останали прилежащи нации, с изключение на унгарската. Тъй като властта се бои, че младежта ще схване по какъв начин поезията и прозата на литературния език на Унгария е написана в действителност на оня език, който е личния език на самите войводински унгарци. Младежта незабавно би схванала, че е подложена на денационализация.
Създадена е обособена войводинска черква, паралелно с една специфична агитация, че в миналото сякаш е имало автокефална войводинска черква, която била узурпирана принудително от Унгария. По този метод новата власт и посредством църквата работи най-енергично за основаване на обособена войводинска националност. Пропагандата поддържа, че не се касае до изкуствено основаване на обособена войводинска нация, а единствено отначало се възвръща войводинската националност, без значение че такава в никакъв случай не е съществувала.
Войводина е провъзгласена като самостоятелна република в състава на Югославия с желание да се заблуждава външния свят. Освен това непрекъснато във вестници, в учебните заведения, при специфични събрания, постоянно с най-лоши думи се приказва против всичко унгарско, като се прибягва и до най-невероятни измислици.
От една страна управляващите упражняват посочените насилия, а въпреки това с всякакви привилегии, служби и пари, неуморно се стараят да привлекат разнообразни детайли от унгарците във Войводина. Всичко това се прави в името на проекта за „ възкресението “ на войводинската нация. Които локални унгарци не са съгласни с тази политика, те са подложени на гонене и всеобщи убийства.
Заменете в този момент историческото име Войводина с историческото име Македония, заменете името войводински маджарин с името македонски българин. Вие ще имате пред себе си картината на същинското състояние, което е основано в земята на част от моите предшественици след идването на комунизма на власт в Югославия.
Сега е редно да попитам: би ли се намерил въпреки единствено един маджарин, който би одобрил подобен проект за Войводина, какъвто тук на малко е обрисуван? Не е ли обикновено всеки българин да се бори с демократични средства против сходно състояние, съществуващо в днешна Северна Македония?
На фона на всичко това през последните няколко години Унгария закупи част от медиите в Северна Македония и в тях непрестанно се популяризират фалшификации на справедливи обстоятелства и се насочат модерни антибългарски послания. Как би реагирала Унгария, в случай че България контролираше медии във Войводина на войводински език и във всички изявления непрестанно се атакува Будапеща? Смятате ли, че сходна политика ще донесе непоклатимост в района към Унгария, Войводина и Сърбия?
За да се уверите в истинността на написаното от мен, можете да ревизирате в най-старите непокътнати маджарски исторически извори, в които се приказва за античните връзки сред унгарци и българи, да вземем за пример хрониките на Аноним и Туроци или в изявленията на редица изтъкнати маджарски учени от XIX доникъде на XX в.
Тук би трябвало да посоча, че даже някои маджарски евреи като Болеслав Тахауер бяха в доста близки контакти с достоверната Вътрешна македонска революционна организация. През 50-те години той възвръща своите контакти с македонското освободително придвижване и следи политическите процеси в Югославия, вследствие на което през 1966 година в Рио де Жанейро разгласява своя разбор „ Македонският въпрос “. В него се преглежда освен възникването му в предишното, само че и неговите модерни измерения. За Титова Югославия той написа: „ Що се отнася до сърбите, тъй като те не можаха, нито могат да унищожат цялото българско население в Македония, и тъй като не могат всеобщо да го изгонят, систематически не престават делото на денационализацията.
Населението е недоволно от режима, който му е натрапен в по този начин наречената македонска република в Югославия “. В същата обява Тахауер насочва и зов към евроатлантическите фактори: „ извънредно време е Европа и Америка да осъзнаят, че има големи неправди над дребните народи, които крещят за облекчение по допустимо най-хуманния метод. Премахването на тази неправда би било най-великото достижение и би послужило за мирното развиване на нашия континент “.
А през 1967 година някогашният маджарски финансов министър Николас Няради изнася значима тирада пред 46-тия годишен конгрес на Македонските патриотични организации в Съединени американски щати и Канада. В нея той споделя: „ Може ли някой да ни каже по кое време Организация на обединените нации изпрати комисия в някоя от комунистическите страни? Изпратиха ли такава комисия да прегледа пандизите в Югославия? А с хиляди почтени гниеха и още гният из комунистическите затвори. Ако Организация на обединените нации има отговорност за пандизчиите в Южна Африка, няма ли тази отговорност и за пандизчиите в Югославия “?
Ето това продължаваме да желаеме – една самостоятелна европейска задача да посети Северна Македония, да се срещне с репресирани македонски българи и в последна сметка да отбрани техните човешки права.
Твърдение на управляващите в Скопие, че България отричала актуалната македонска еднаквост, е клюка, с която се заблуждава северномакедонската и европейската общност, че някой различен е отговорен за неуспеха на евроинтеграцията. Всъщност сегашните политици в Северна Македония не се интересуват от участие в Европейски Съюз, а в тъй наречените „ Отворени Балкани “, известни повече като сръбски свят.
Ние желаем нашите братя и сестри в Северна Македония да станат част от Европейски Съюз. Затова молим към Вас да съдействате на Скопие да се демократизира, да извърши поетите пред целия Европейски Съюз задължения и да тръгне сполучливо по пътя на евроинтеграцията.
С почитание,
Доц. доктор Спас Ташев
София, 27 септември 2024 година
* Авторът е съпредседател на Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на районен съд Македония и техните другари
Инфо: Труд
