Христофор Иванов: Нужен е механизъм за внос на лекарствата за амбулаторно лечение като този за болнична помощ
Отворените модели на доставка на медикаменти, които се ползват и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени артикули с позволение за приложимост в Европейския съюз. Това обявиха от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ) по време на семинар, озаглавен „ Улесняване на достъпа до медикаменти - европейският метод “. Пред Zdrave.net представителят на УС на БАРПТЛ Христофор Иванов обясни предлагането на асоциацията, както и повода да се упорства за промени в Наредба 4, с които да се дава опция на магистър-фармацевти при отпущането на предписани лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК, да избират съответстващия НЗОК-код за идентичния артикул от първовносител или успореден импорт съгласно наличността в аптеката.
Г-н Иванов, от БАРПТЛ настоявате магистър-фармацевти при отпущането на предписани лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК, да избират съответстващия НЗОК-код за идентичния артикул от първовносител или успореден импорт съгласно наличността в аптеката. Какво значи това?
Ще стартира малко по-отдалече. В България притежателите на позволение за приложимост, така наречен вносители, са два типа. В единия случай те са представители на производителя – първоносители. Това са фирмите, които за първи път са записали на пазара един артикул. Когато първовносителят записва продукта, от тези, които се реимбуирсат от НЗОК, получава наложително код за него. При паралелната дистрибуция ние се явяваме втори вносител на същия артикул. Това може да го направи всяка компания, откакто получи съответното позволение от ИАЛ. По същия метод и вторите вносители би трябвало да получим код от НЗОК. Кодът служи на Здравната каса за идентификация на продажбите на лекарствени артикули, с цел да може при превишение на бюджетите да бъдат върнати средствата по Механизма за отстъпки. Този код, без значение кой код е изписан – дали на първоносителя или на паралелния импорт, се вписва в рецептата на пациента от лекуващия доктор. И си представете, че аптеката работи единствено с артикули на първоносителя. По смисъла на законите, които бяха дописани по този начин, че това напълно да стане наложително, фармацевтът няма право да отпусне този лекарствен артикул, в случай че кодът се разминава. Независимо че всичко друго е едно и също.
И единствено поради такива изкуствени бариери пациентът няма да получи лекарството си или пък аптеката ще бъде санкционирана поради разминаването в кодовете. Миналата година имаше такива случаи с Ноотропил.
На санкционирани аптеки?
Да. Преди редът беше организиран по този начин – когато се отпуска един артикул по Здравна каса, той би трябвало да има същото комерсиално название, същата по мярка опаковка, същата централизация и форма на лекарството. През 2021 година в една наредба на Касата обаче прибавиха в скоби: „ и да има същия код по НЗОК “. Единственото, което фармацевтите нарушават, в случай че отпускат артикул с друг код, е комерсиалният интерес на компанията и по никакъв метод не визира ползите и достъпа до медикаменти на пациентите, а това мисля, че би трябвало да е водещото. Нашето предложение е, когато наличната стока на магистър-фармацевта не подхожда на изписаното от лекаря, когато става въпрос за идентичен артикул, фармацевтът да има право да избере кода, в случай че той се разминава с написаното в рецептата. Не желаеме нищо повече като смяна във към този момент контролирания развой на паралелния импорт. Изрично наблягам, че това не е генерична подмяна, защото приказваме за едни и същи артикули с едно и също комерсиално название. Освен това няма по какъв начин да има успореден импорт, в случай че няма артикул към този момент импортиран в България и в Европейския съюз. Има водещ артикул, да го назовем референтен, по който се водим. За да има успореден импорт, значи някой към този момент го е доставил на пазара и ЕМА и ИАЛ няма да дадат такова позволение за приложимост, в случай че лекарствените артикули не са идентични. Действията на НЗОК са като на банкомат, който споделя, че банката, чиято карта ползвате, не е най-правилната. Правя това съпоставяне, с цел да се види какъв брой е неуместна тази чисто административна спънка. Българският лекарски съюз няма нищо срещу такава смяна, БФС и БАТЕЛ също я поддържат, уравновесена позиция има и Съветът по цени и реимбурсиране. Единствено опозиция има от НЗОК.
Какви са причините на Здравната каса?
Не сме чули нито един мотив, който да е логичен аргументиран. Категорични сме, че това е административна преграда, която би трябвало да бъде отстранена и на магистър-фармацевта да му се даде правото да избере кода на наличния идентичен лекарствен артикул.
Липсата на опция да се продава същото лекарство, само че с различен код, не основава ли чувство за дефицит на избрани лекарства?
Това е един от дребното неизчистени процеси, които водят до цялостното чувство. Понякога в обстановка на рецесия – при грипна зараза или война да вземем за пример, веригите на доставка се накъсват, количествата се понижават и това основава напрежение. Когато всичко е релативно обикновено, този дефицит съвсем не се усеща. От 200 лекарствени продукта от успореден импорт, по-голямата част са в ниския ценови сегмент, под 30 лв.. Тези лекарствени артикули нормално се възстановяват на 50% или 25%. Понякога пациентът просто си купува продукта, без да употребява правата си по Здравна каса. В други случаи, както беше предходната година с Ноотропил, фармацевтите просто са го давали на пациентите, въпреки да е имало разминаване в кодовете, защото от фармакологична позиция, те не нарушават правото на пациента на терапия, изписана от доктор.
Какво следва?
За първи път, от няколко месеца, има успореден импорт на инсулин. Тук идва огромната преграда. Инсулинът е 100% реимбурсиран от Здравната каса. И е релативно безценен артикул. Ако фармацевтът го отпусне без верния код, тази рецепта няма да бъде платена и той ще загуби доста средства. Съответно ние се въздържаме да внасяме подобен вид лекарствени артикули с успореден импорт. Ако тази преграда падне, подобен вид лекарствени артикули по-лесно ще се внасят. Това е и инструментариум за по-нататъшно разрастване на вътрешнообщностните доставки, тъй като те са по-разширена опция на паралелния импорт. Така всички позволени артикули в Европейски Съюз ще могат да се продават в България на омекотен режим при рецесии. Трябва да се сътвори механизъм те да бъдат доставяни от търговци на едро. Има сходен ред в Наредба 10 за лекарствени артикули, които не са регистрирани в България, само че той е единствено за болнично лекуване. Ние приказваме за лекарствени артикули, които са за амбулаторно лекуване. Няма причина пациентът да би трябвало да бъде приет в болница, с цел да му бъде приложена терапия. Същевременно на Здравната каса няма да й коства съвсем нищо, с цел да ги реимбурсира, защото те ще се употребяват за медикаменти, които са били регистрирани, само че са изчезнали от България. Т.е. ние желаеме явен механизъм, който да ръководи спешни обстановки, а през останалото време ще работи, с цел да се доставят артикули, които са дерегистрирани в България, само че ги има на единния пазар. Освен това ние желаеме те да не минават през Съвета за цени и реимбурсиране, а цената им да се образува по себестойност със общоприети надценки.
Колко време е нужно, с цел да се издаде позволение за успореден импорт сега?
Ще дам образец с изчезналия на пазара Вентолин. При него ИАЛ издаде позволение за две седмици, само че след това повече от месец чакахме за цена. Докато чакахме цената, Испания, откъдето трябваше да бъде импортиран, го включи в забранителния си лист за експорт. Ако бяхме се справили в по-кратък период, лекарството щеше да бъде доставено по-скоро у нас. После излезе от този лист и можехме да го доставяме, само че това лиши време – близо три месеца.
Ние би трябвало да се възползваме от това, че сме част от „ Клуба на богатите “, от единния европейски пазар, който е желан от производителите в целия свят. Ако един лекарствен артикул е изтеглен от България, не значи че е изтеглен от Европейски Съюз и ние би трябвало да се възползваме от това. Всяка страна да бъде съдия, а доставките да се оставят на фирмите. Когато нещо липсва в България, би трябвало да се откри метод да се достави, а не да се не разрешава за експорт.
Г-н Иванов, от БАРПТЛ настоявате магистър-фармацевти при отпущането на предписани лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК, да избират съответстващия НЗОК-код за идентичния артикул от първовносител или успореден импорт съгласно наличността в аптеката. Какво значи това?
Ще стартира малко по-отдалече. В България притежателите на позволение за приложимост, така наречен вносители, са два типа. В единия случай те са представители на производителя – първоносители. Това са фирмите, които за първи път са записали на пазара един артикул. Когато първовносителят записва продукта, от тези, които се реимбуирсат от НЗОК, получава наложително код за него. При паралелната дистрибуция ние се явяваме втори вносител на същия артикул. Това може да го направи всяка компания, откакто получи съответното позволение от ИАЛ. По същия метод и вторите вносители би трябвало да получим код от НЗОК. Кодът служи на Здравната каса за идентификация на продажбите на лекарствени артикули, с цел да може при превишение на бюджетите да бъдат върнати средствата по Механизма за отстъпки. Този код, без значение кой код е изписан – дали на първоносителя или на паралелния импорт, се вписва в рецептата на пациента от лекуващия доктор. И си представете, че аптеката работи единствено с артикули на първоносителя. По смисъла на законите, които бяха дописани по този начин, че това напълно да стане наложително, фармацевтът няма право да отпусне този лекарствен артикул, в случай че кодът се разминава. Независимо че всичко друго е едно и също.
И единствено поради такива изкуствени бариери пациентът няма да получи лекарството си или пък аптеката ще бъде санкционирана поради разминаването в кодовете. Миналата година имаше такива случаи с Ноотропил.
На санкционирани аптеки?
Да. Преди редът беше организиран по този начин – когато се отпуска един артикул по Здравна каса, той би трябвало да има същото комерсиално название, същата по мярка опаковка, същата централизация и форма на лекарството. През 2021 година в една наредба на Касата обаче прибавиха в скоби: „ и да има същия код по НЗОК “. Единственото, което фармацевтите нарушават, в случай че отпускат артикул с друг код, е комерсиалният интерес на компанията и по никакъв метод не визира ползите и достъпа до медикаменти на пациентите, а това мисля, че би трябвало да е водещото. Нашето предложение е, когато наличната стока на магистър-фармацевта не подхожда на изписаното от лекаря, когато става въпрос за идентичен артикул, фармацевтът да има право да избере кода, в случай че той се разминава с написаното в рецептата. Не желаеме нищо повече като смяна във към този момент контролирания развой на паралелния импорт. Изрично наблягам, че това не е генерична подмяна, защото приказваме за едни и същи артикули с едно и също комерсиално название. Освен това няма по какъв начин да има успореден импорт, в случай че няма артикул към този момент импортиран в България и в Европейския съюз. Има водещ артикул, да го назовем референтен, по който се водим. За да има успореден импорт, значи някой към този момент го е доставил на пазара и ЕМА и ИАЛ няма да дадат такова позволение за приложимост, в случай че лекарствените артикули не са идентични. Действията на НЗОК са като на банкомат, който споделя, че банката, чиято карта ползвате, не е най-правилната. Правя това съпоставяне, с цел да се види какъв брой е неуместна тази чисто административна спънка. Българският лекарски съюз няма нищо срещу такава смяна, БФС и БАТЕЛ също я поддържат, уравновесена позиция има и Съветът по цени и реимбурсиране. Единствено опозиция има от НЗОК.
Какви са причините на Здравната каса?
Не сме чули нито един мотив, който да е логичен аргументиран. Категорични сме, че това е административна преграда, която би трябвало да бъде отстранена и на магистър-фармацевта да му се даде правото да избере кода на наличния идентичен лекарствен артикул.
Липсата на опция да се продава същото лекарство, само че с различен код, не основава ли чувство за дефицит на избрани лекарства?
Това е един от дребното неизчистени процеси, които водят до цялостното чувство. Понякога в обстановка на рецесия – при грипна зараза или война да вземем за пример, веригите на доставка се накъсват, количествата се понижават и това основава напрежение. Когато всичко е релативно обикновено, този дефицит съвсем не се усеща. От 200 лекарствени продукта от успореден импорт, по-голямата част са в ниския ценови сегмент, под 30 лв.. Тези лекарствени артикули нормално се възстановяват на 50% или 25%. Понякога пациентът просто си купува продукта, без да употребява правата си по Здравна каса. В други случаи, както беше предходната година с Ноотропил, фармацевтите просто са го давали на пациентите, въпреки да е имало разминаване в кодовете, защото от фармакологична позиция, те не нарушават правото на пациента на терапия, изписана от доктор.
Какво следва?
За първи път, от няколко месеца, има успореден импорт на инсулин. Тук идва огромната преграда. Инсулинът е 100% реимбурсиран от Здравната каса. И е релативно безценен артикул. Ако фармацевтът го отпусне без верния код, тази рецепта няма да бъде платена и той ще загуби доста средства. Съответно ние се въздържаме да внасяме подобен вид лекарствени артикули с успореден импорт. Ако тази преграда падне, подобен вид лекарствени артикули по-лесно ще се внасят. Това е и инструментариум за по-нататъшно разрастване на вътрешнообщностните доставки, тъй като те са по-разширена опция на паралелния импорт. Така всички позволени артикули в Европейски Съюз ще могат да се продават в България на омекотен режим при рецесии. Трябва да се сътвори механизъм те да бъдат доставяни от търговци на едро. Има сходен ред в Наредба 10 за лекарствени артикули, които не са регистрирани в България, само че той е единствено за болнично лекуване. Ние приказваме за лекарствени артикули, които са за амбулаторно лекуване. Няма причина пациентът да би трябвало да бъде приет в болница, с цел да му бъде приложена терапия. Същевременно на Здравната каса няма да й коства съвсем нищо, с цел да ги реимбурсира, защото те ще се употребяват за медикаменти, които са били регистрирани, само че са изчезнали от България. Т.е. ние желаеме явен механизъм, който да ръководи спешни обстановки, а през останалото време ще работи, с цел да се доставят артикули, които са дерегистрирани в България, само че ги има на единния пазар. Освен това ние желаеме те да не минават през Съвета за цени и реимбурсиране, а цената им да се образува по себестойност със общоприети надценки.
Колко време е нужно, с цел да се издаде позволение за успореден импорт сега?
Ще дам образец с изчезналия на пазара Вентолин. При него ИАЛ издаде позволение за две седмици, само че след това повече от месец чакахме за цена. Докато чакахме цената, Испания, откъдето трябваше да бъде импортиран, го включи в забранителния си лист за експорт. Ако бяхме се справили в по-кратък период, лекарството щеше да бъде доставено по-скоро у нас. После излезе от този лист и можехме да го доставяме, само че това лиши време – близо три месеца.
Ние би трябвало да се възползваме от това, че сме част от „ Клуба на богатите “, от единния европейски пазар, който е желан от производителите в целия свят. Ако един лекарствен артикул е изтеглен от България, не значи че е изтеглен от Европейски Съюз и ние би трябвало да се възползваме от това. Всяка страна да бъде съдия, а доставките да се оставят на фирмите. Когато нещо липсва в България, би трябвало да се откри метод да се достави, а не да се не разрешава за експорт.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ