Хутите са много опасни, те са религиозна армия
Отвличането на кораба Galaxy Leader от бунтовниците хути в Йемен сътвори нова обстановка с корабоплаването в региона на Червено море и Аденския залив.
Кризата, на която сме очевидци през последните дни, заплашва с последствия както в геополитически, по този начин и в стопански проект.
Безпрецедентното нахлуване беше осъществено от добре готови командоси с хеликоптер и е първо по рода си. То радикално се разграничава от нападенията на сомалийските пирати, на които бяхме очевидци през първите две десетилетия на новото хилядолетие и които внезапно понижиха след военните задачи на НАТО в региона.
Разликата е и в това, че зад последната офанзива стои добре проведена мощ, която е „ страна в страната “. Става дума за бунтовниците хути или хуси, които в превод значат „ вярващи студенти “. Те разполагат с войска от към 250 000 бойци, която е калена във войната с водената от Саудитска Арабия коалиция. Конфликтът, почнал през 2015 година, лиши живота на минимум 377 000 души, множеството от тях цивилни. Хуманитарната злополука е надалеч от своя край, макар че хутите към този момент управляват една забележителна част от територията на Йемен със столицата Сана.
Сега бунтовниците се декларират и на интернационалната сцена, отвличайки огромен товарен транспортен съд с многонационален екипаж, измежду които има и двама български жители. Корабът е благосъстоятелност на прочут израелски предприемач. Мохамед Абдул-Салам, основният договарящ и представител на хутите, съобщи след отвличането, че израелците схващат единствено „ езика на силата “. „ Задържането на израелския транспортен съд е практическа стъпка, която потвърждава сериозността на йеменските въоръжени сили във воденето на морската борба, без значение от нейната цена “, акцентира той и добави: „ Това е началото “.
Отвличането беше наказано от Япония, Съединени американски щати и страните от Европейския съюз. Главният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно съобщи, че държавно управление в Токио прави всичко допустимо за предварително освобождение на екипажа посредством договаряния с бунтовниците, като в същото време комуникира с Израел и си сътрудничи с държавните управления на Саудитска Арабия, Оман и Иран.
Геополитически измерения
Акцията е декларирана като ориентирана против Израел и неговите дейности против терористите от Хамас, които на 7 октомври вероломно нападнаха еврейската страна и убиха доста почтени цивилни жители и отвлякоха минимум 240 други, които сега са в неопределеност в Газа. Много анализатори видяха в дейностите на хутите опция за откриването на нов фронт против Израел и подкрепящия го Запад, въпреки че те се съмняват, че Червено море е годно за разгръщането на сходен фронт.
Други специалисти обръщат внимание, че офанзивата на хутите има доста сходни моменти с метода на деяние на Иран в Персийския залив. Самата Ислямска република има съществени ползи, които се съставляват от кораба „ Бехшад “. Този товарен транспортен съд е трансфорат в оперативна база, която евентуално се употребява и за шпионски цели. Според специалисти е доста допустимо тя да е подкрепила с разследващи данни хутите.
Действията на йеменските бунтовници идват в внимателен миг, когато Израел благодарение на медиаторите от Катар съумя да контракти помирение и освобождение на част от взетите заложници. Отвличането си слага за цел още повече да разпали антиизраелските настроения измежду мюсюлманите в района, които се усилиха неведнъж след започването на израелската война против тероризма в Газа.
Хутите са рискови и по повода, че те не съставляват страна, а религиозна войска. Повечето страни започнаха да възстановяват връзките си с Израел. Така през 2020 година Бахрейн и ОАЕ подписаха по този начин наречените Авраамови съглашения, нещо сходно би трябвало да се случи и сред Йерусалим и Рияд. Нападението на Хамас приключи този развой. Иран употребява хутите, като недържавни играчи, които да нарушават корабоплаването и да ескалират спора в Газа и да го изкара в морските пространства, нанасяйки по този метод съществени вреди на международната общественост под формата на възходящи разноски за превозване на артикули и товари.
Икономически последствия
Само броени дни след нападението към този момент имаме и първите резултати – смяна в морските направления първо на корабите, които плават под израелски байрак или са благосъстоятелност на израелски предприемачи.
Два търговски кораба към този момент са трансформирали своя курс си в Червено море и Аденския залив, пренасочвайки се към други по спокойни води, демонстрират данните на английската компания за морска сигурност Ambrey. Със сигурност техният образец ще бъде последван и от други плавателни съдове.
Сериозно се нарушава свободата на мореплаване, това към този момент е тежък проблем за международната стопанска система, тъй като около крайбрежията на Йемен минават хиляди кораби и съвсем половината от доставяния нефт, петролни артикули и природен газ.
Ако офанзивите на хутите продължат, както те се заканват и обиден освен корабите, свързани с Израел, това ще докара до оскъпяване и нарушение на веригите на доставки, което по никакъв начин няма да е добре за международната стопанска система, преживяваща турбулентен интервал след пандемията от коронавирус, инфлацията и енергийната рецесия. (БГНЕС)
Кризата, на която сме очевидци през последните дни, заплашва с последствия както в геополитически, по този начин и в стопански проект.
Безпрецедентното нахлуване беше осъществено от добре готови командоси с хеликоптер и е първо по рода си. То радикално се разграничава от нападенията на сомалийските пирати, на които бяхме очевидци през първите две десетилетия на новото хилядолетие и които внезапно понижиха след военните задачи на НАТО в региона.
Разликата е и в това, че зад последната офанзива стои добре проведена мощ, която е „ страна в страната “. Става дума за бунтовниците хути или хуси, които в превод значат „ вярващи студенти “. Те разполагат с войска от към 250 000 бойци, която е калена във войната с водената от Саудитска Арабия коалиция. Конфликтът, почнал през 2015 година, лиши живота на минимум 377 000 души, множеството от тях цивилни. Хуманитарната злополука е надалеч от своя край, макар че хутите към този момент управляват една забележителна част от територията на Йемен със столицата Сана.
Сега бунтовниците се декларират и на интернационалната сцена, отвличайки огромен товарен транспортен съд с многонационален екипаж, измежду които има и двама български жители. Корабът е благосъстоятелност на прочут израелски предприемач. Мохамед Абдул-Салам, основният договарящ и представител на хутите, съобщи след отвличането, че израелците схващат единствено „ езика на силата “. „ Задържането на израелския транспортен съд е практическа стъпка, която потвърждава сериозността на йеменските въоръжени сили във воденето на морската борба, без значение от нейната цена “, акцентира той и добави: „ Това е началото “.
Отвличането беше наказано от Япония, Съединени американски щати и страните от Европейския съюз. Главният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно съобщи, че държавно управление в Токио прави всичко допустимо за предварително освобождение на екипажа посредством договаряния с бунтовниците, като в същото време комуникира с Израел и си сътрудничи с държавните управления на Саудитска Арабия, Оман и Иран.
Геополитически измерения
Акцията е декларирана като ориентирана против Израел и неговите дейности против терористите от Хамас, които на 7 октомври вероломно нападнаха еврейската страна и убиха доста почтени цивилни жители и отвлякоха минимум 240 други, които сега са в неопределеност в Газа. Много анализатори видяха в дейностите на хутите опция за откриването на нов фронт против Израел и подкрепящия го Запад, въпреки че те се съмняват, че Червено море е годно за разгръщането на сходен фронт.
Други специалисти обръщат внимание, че офанзивата на хутите има доста сходни моменти с метода на деяние на Иран в Персийския залив. Самата Ислямска република има съществени ползи, които се съставляват от кораба „ Бехшад “. Този товарен транспортен съд е трансфорат в оперативна база, която евентуално се употребява и за шпионски цели. Според специалисти е доста допустимо тя да е подкрепила с разследващи данни хутите.
Действията на йеменските бунтовници идват в внимателен миг, когато Израел благодарение на медиаторите от Катар съумя да контракти помирение и освобождение на част от взетите заложници. Отвличането си слага за цел още повече да разпали антиизраелските настроения измежду мюсюлманите в района, които се усилиха неведнъж след започването на израелската война против тероризма в Газа.
Хутите са рискови и по повода, че те не съставляват страна, а религиозна войска. Повечето страни започнаха да възстановяват връзките си с Израел. Така през 2020 година Бахрейн и ОАЕ подписаха по този начин наречените Авраамови съглашения, нещо сходно би трябвало да се случи и сред Йерусалим и Рияд. Нападението на Хамас приключи този развой. Иран употребява хутите, като недържавни играчи, които да нарушават корабоплаването и да ескалират спора в Газа и да го изкара в морските пространства, нанасяйки по този метод съществени вреди на международната общественост под формата на възходящи разноски за превозване на артикули и товари.
Икономически последствия
Само броени дни след нападението към този момент имаме и първите резултати – смяна в морските направления първо на корабите, които плават под израелски байрак или са благосъстоятелност на израелски предприемачи.
Два търговски кораба към този момент са трансформирали своя курс си в Червено море и Аденския залив, пренасочвайки се към други по спокойни води, демонстрират данните на английската компания за морска сигурност Ambrey. Със сигурност техният образец ще бъде последван и от други плавателни съдове.
Сериозно се нарушава свободата на мореплаване, това към този момент е тежък проблем за международната стопанска система, тъй като около крайбрежията на Йемен минават хиляди кораби и съвсем половината от доставяния нефт, петролни артикули и природен газ.
Ако офанзивите на хутите продължат, както те се заканват и обиден освен корабите, свързани с Израел, това ще докара до оскъпяване и нарушение на веригите на доставки, което по никакъв начин няма да е добре за международната стопанска система, преживяваща турбулентен интервал след пандемията от коронавирус, инфлацията и енергийната рецесия. (БГНЕС)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ