Отварянето на хотел без ресторант противоречи на Закона за туризма,

Отварянето на хотел без ресторант опонира на Закона за туризма, разяснява в изявление за Монитор зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. - Г-н Димитров, за какво се стигна досега, в който ресторантьори започнаха да продават своя дългогодишно разработван бизнес? - Пандемията оказа пагубно въздействие върху бизнеса макар финансовите помощи за бранша. Случилото се е невиждано, надяваме се да не се задълбочава в допълнение, само че е реалност, че всеки ден има хора, които се отхвърлят от този бизнес. Макар наемодателите да демонстрират схващане, наемите на обектите към момента ни тежат. Освен това те също са сложени в извънредно комплицирана обстановка, защото нормално недвижимите парцели са закупени посредством заеми или ипотеки. Така се основава верига, чийто край е предсказуем – хората се отхвърлят от препитанието и вложенията си. Жалко е, че са посветили десетилетия на своя бизнес, а в този момент към този момент не виждат вероятност в него. - Имате ли наблюдения в кои градове продажбата е най-често избираният излаз? - Затрудненията са повсеместни. Много от тях се появиха в заведенията за хранене към хотелите, защото те бяха сложени в обстановка да работят, само че в реалност да не могат да правят стопанската си активност. Отварянето на хотел без ресторант единствено по себе си опонира на Закона за туризма. Мястото за настаняване би трябвало да има и помещение за хранене. Сервирането на закуска, обяд или вечеря в стаята подсещаше по-скоро на общежитие, в сравнение с хотел. Подновяването на работата на заведенията за хранене ни даде вяра, само че считам, че би било по-справедливо и хотелите да се затворят, с цел да могат да се възползват от обезщетения. - Затрудненото финансово състояние на ресторантьори може ли да докара до продажба на обектите им на безценица? - Основният мотор на пазарната стопанска система са търсенето и предлагането. Бизнес се продава главно поради усложнения на притежателите и защото сега няма търсене на сходни обекти, той губи цената си. Този стопански механизъм ще продължи, до момента в който завърши пандемията и хората се върнат към естествените си привички. Много е значимо да се означи, че нашата промишленост е едно опорно-двигателно колело на редица други. Тя е крайното звено за осъществяване на продуктите, създадени в хранително-вкусовата индустрия, строителството, рекламата, превоза. Именно заради тази причина тя би трябвало да бъде интензивно подпомагана, с цел да не стартира резониране и към останалите браншове. - Говорейки за хранително-вкусова индустрия и превоз, има ли интерес към доставката на храна до дома? - Не бих споделил, че се следи забележителен интерес, тъй като 80 на 100 от затворените заведения за хранене излизат на пазара за доставки. Те го пренасищат, а в същото време потребителското търсене понижава. Затворените в дома си консуматори не водят обичайния си обществен живот и имат задоволително време да си подготвят храна сами. Затова не бих определил доставките до дома като ефикасен избавителен пояс. - В какъв размер са загубите, породени от затварянето на заведенията за хранене и заведенията? - Все още е рано да се каже, Националният статистически институт също ще изнесе данни за понижените стокообороти. През предходната година не работихме почти три месеца, а отливът на клиенти, в резултат на страха от заразяване с COVID-19, бе осезателен. Имахме шанс, че синьото небе, слънчевото време и морето лекуват страховете на хората, които бързо се отърсиха от терзанията си и в средата на юли към този момент започнахме да си възвръщаме равнищата от 2019 година Последвалият удар обаче беше нечовечен – пристигнаха празниците. Близо 70-80% от сътрудниците, хотелиери и ресторантьори разчитаха на тях, а през октомври и ноември душeвността на хората още веднъж се разклати. През тази година отиваме към 80-90% спад, имам предвид хотелиерството, при ресторантьорите загубите ще са на 100%. Следим с паника какво се случва в Европа, само че у нас като че ли заболеваемостта мина платото и имаме вяра да отворим в края на месеца. Хората, изгубили бизнеса си, обаче нямат финансов запас и даже помощите не биха могли да ги спасят. Приемаме финансовите средства от държавното управление само като краткотраен прийом за оцеляване. - Водите ли статистика по отношение на банкрутиралите обекти в сектора? - Някъде сред 30-35 на 100 от обектите са банкрутирали, а още толкоз изчакват да видят по какъв начин ще се развие обстановката и дали ще съумеят да оцелеят. - Какво в действителност липсва в оповестените досега ограничения в поддръжка на бизнеса? - По отношение на хотелиерството настояванията ни са свързани с финансова помощ за нишата. Сред останалите стремежи е кредитиране на бранша, защото в доста от случаите комерсиалните банки отхвърлят да дават заеми на представителите на бранша под предлог, че е неперспективен бранш. Мярката 60:40 или 80:20 за туризма продължава, чакаме да забележим какъв ще е резултатът и от схемата за 20% върху стокооборота. Бих споделил, че ограниченията са съответни, само че се нуждаят от в допълнение прецизиране, с цел да може средствата по тях да идват по-бързо до нуждаещите се. - Заведенията и обектите из страната, затворени със заповед на общинските щабове, няма да могат да аплайват за безплатна помощ до 150 000 лева от Националната организация по приходите (НАП). Смятате ли, че това условие би трябвало да бъде променено? - Считам, че без значение дали локалната или държавната власт са затворили обекти поради пандемичната конюнктура в страната, би следвало те да бъдат обезщетени. Полагането на грижи от страна на страната за оцеляване на стопанските обекти, в действителност значи полагане на грижи за самата страна. Нито ние можем без нея, нито тя без нас. - Макар заведения в страната да остават затворени най-малко до края на месеца, СПА курортите се радваха на засилен интерес по време на пандемията и даже примамваха клиенти с процедури за възобновяване след COVID-19. Кои в действителност са най-пострадалите от пандемията дестинации? - В Банско има сериозен отлив на туристи, а СПА курортите ни по-скоро кретаха през месеците на изолираност. Зимният сезон пък е в нокаут поради страха от болестта. Градският туризъм в по-малките обитаеми места също е драматичен - за подобен въобще не може да се приказва в Северозападна България и Шумен. По данни на Световната организация по туризъм към Организация на обединените нации секторът върви към колапс с 90% спад.