Отварям прозореца. От вън лъхва една влажна струя, пресен, чист

" Отварям прозореца. От вън лъхва една влажна бликам, свеж, чист въздух. Заедно с нея нахълтва в стаята ми шума на концерта, който образуват стотици птици в клоните. Не ме сдържа ни минута. Обличам се и излизам на вън, по дъбите. Какъв концерт! Цялото птиче царство се разбудило в шумата, здрависва възкресаящата зора с радостни ликувания. Запяло, зацвъртяло, зачуруликало, залудяло; едно безконечно комбиниране от сребристи звукове, от звънливи ноти цялостни с празничен ек. Из всеки лист всякъш излиза един звук; една песен; всякъш всеки дъб се преобърнал на голям музикален инструмент пее, звучи, шуми неистово, като една душа в пароксизма на насладата. Боже, какъв брой е положително под тая музика! "

 Така Вазов вижда Банкя в описа си „ Утро в Банки ” написан през 1900 година Десет години по късно, тук е открита най-модерната социална баня в България...

 През 1907 година по самодейност на тогавашния министър на земеделието и търговията доктор. Никола Генадиев, стартира градежът на Голямата баня в Банкя. Автор на плана е мюнхенският проф. Артур Хохедер, а началник на градежа - проектант Нено Нешев. Предприемачи са братя Савови от София и банчанина Никола Рангелов. Строителството траяло три години, а тържественото разкриване е през 1911 година Тогава стартира и оформянето на терена към банята в хубав парк. По-късно паркът е уголемен с спомагателни озеленени пространства в които са засадени екзотични дървесни типове. Заслуга за този божествен ъгъл има инж. Димитър Христов. Той освен направил проектите на терена, построил го, само че и допълвал годишно насажденията с типове от Софийската и европейските ботанически градини.

 Първият разбор на минералните води е изработен още през 1890 година от химика А. Найденович с огромна точност. Резултатите са доказани при разбора през 1905 година, когато министър Генадиев разпорежда изворите да се каптират. Тогава дебитът им бил 920 л/мин, а след земетръса през 1928 година той нараства до 1205 л/мин. Водите идват от дълбочините на андезитния масив, основно по разседните пукнатини, по които е потънала Софийската долина. Температурата им е 37°С. Препоръчват се при сърдечносъдови болести, болести на опорно-двигателния уред, нервни заболявания, гинекологични болести, хипертонична болест.

 В Турско нямало баня, само че била известна лековитостта на трите извора – два от тях били по-топли. Първоначално локалните лекували в тях добитъка си. Процедурата била най-успешна в най-хладния извор, по тази причина го нарекли „ Светата вода ”. Местните казвали: „ Заболее ли добиче, окъпи го тук (в изворите) и ще оздравее ”. Вярата в целебната мощ на водата била толкоз огромна измежду локалните, че граничела с фанатизма, че тя лекува всичко. Водата на трите извора се съединявала в едно, образувайки блатист мочур, именуван „ Тинята ”. След Освобождението Михаил Костенцев, първият софийски книжар след Освобождението, с няколко другари обкръжили гьола с дъски, с цел да не им гледат локалните срамотиите.

 По-късно било издигнато и помещението на остарялата баня, което си останало примитивно, макар по-сетнешните поправки и достроявания. В тая първа баня имало два басейна – за мъже и за дами, покрити от привременна сграда. Тя се намирала на към 300 метра от каптажа. Влизало се извън напряко в двете къпални, които имали две пространства – басейн и съблекалня. Нямало нито душове, нито курни, където човек да се облее, с цел да не влиза потен и замърсен в басейна. След постройката на огромната баня, дребната се употребила от околното работно население гратис. Много от болните от ревматизъм и ишиас вярвали, че водата в нея била по-лечебна и по тази причина също я предпочитали.

 Когато бъдещият стихотворец Пенчо Славейков се схваща, откакто заспива на пързалката и мъчно се движи, татко му го довежда в Банкя да го лекува. Петко Рачов Славейков към този момент бил много възрастен и безсилен, а наследник му го носели в Банкя на носилка. Той нямал сили да го придържа в басейна, по тази причина Михаил Костенцев му помагал. За страдание минералната вода, направила толкоз чудеса за ревматично болните, не помогнала на Пенчо Славейков да стъпи на краката си и да захвърли омразния бастун.

 По това време не се считало за срамно в женската част майки да водят момченцата си, а в мъжката – татковци да къпят дъщеричките си. Сред най-честите посетители в женската баня били момченцата на капитан Паница, водени от гувернантката си, чужденка. Докато в близост обилни матрони плували като русалки с дългите си метър-два плитки, момченцата на Паница се забавлявали, както те си знаели. Пускали в басейна хартиени лодки и събирали клетвите на лелките с пляскането и опитите си да плуват в басейна.

 Екзотична панорама бил калният плаж „ Тинята ”, наоколо до банята, славещ се с лековитостта си. В слънчево време калта напомняла поляна с черни чадъри, опакована сякаш от Кристо. Отдалече мястото напомняло поляна с черни печурки. Болните от ревматизъм мирували, заровени до шията в калта, а с цел да се защищават от слънцето, маскирали се с черни чадъри. Преди това всеки от тях като къртица си изравял дупка в калта съгласно габаритите на тялото си. Мъжете се разпознавали от дамите по мустаците и брадите, които стърчали над тинята. Жените пък цапали лицето си с тиня и измежду чернотата й бляскали единствено очите, носа и устата им. След процедурата черните фигури изпълзявали от „ гробовете ” си и припкали като привидения до банята, с цел да се измият. Местните ги наричали „ караконджоли ”.

 Двадесет години след построяването на банята и градината към него, те са разказани от доктор Марин Русев по следният метод:

"... Тя съставлява изящна монументална, двуетажна постройка, издигната на към 50 м. източно от остарялата баня... Постройката се намира в дъното на огромен и художествено декориран с цветни фигури и лехи парк, прорязан през средата от дребната вада... и кръстосван от доста сенчести алеи, с комфортни пейки за отмора. Още с влизането си през огромната врата, посетителя върви по хубавата централна алея посипана с бял пясък, измежду пъстроцветна, необятна панорама и гъсто подредени сенчести дръвчета. След минаването на красивият мост над рекичката, която разделя парка на две елементи: западна и източна, централната алея се разделя пред елипсовидната преходна фигура на две крила. Тези две крила опасват фигурата от север и юг и се подписват отново в едно от другата й страна, пред самите стълби на банята. "

 Голямата баня по своя архитектурен жанр, по своята възвишеност и съвременно вътрешно устройство държи състезание в целия Балкански полуостров. Самата сграда, с площ 1 700 кв.м, съставлява комплицирана форма, от един много дълъг правоъгълник с две крила, издадени източно от двата края, във формата на полукръг. В средата на тоя полукръг се намира величествения портал с високи гранитни колони от страни. Пред портала се намира една много висока рампа, до която водят начело необятни гранитни стълби, а от страни - необятен авто път. Отстрани на стълбата, върху края на рампата, има две огромни гранитни вази, из които простират своите дълги внушителни листове двата столетника, като знак на дълголетното състезание което ще има банята, по своята хубост и възвишеност, сред останалите бани в България.

 През величествения портал се влиза в банята като в храм. И фактически тя е храм на физическо здраве, на чистоплътност и духовно облекчение и ведрина. Вестибюла на банята съставлява грамадна зала, с прекомерно висок и художествено направен свод. В дъното на вестибюла се намира касата, в ляво от нея е кабинета на шефа, и в дясно лекарския кабинет. В страни от ляво и от дясно са сложени две идентични доста първокласни плетени гарнитури за отмора на посетителите след къпането. Мъжкото поделение е от ляво, а женското от дясно и двете са напълно идентични по величина и вътрешно устройство. Входовете вкарват най- напред в много огромна чакалня, с няколко пейки за изчакване реда, ако банята е цялостна. От самите чакални два входа водят за ваните - 10 на брой, най- съвременно конфигурирани и за съблекалните на общата баня, издигнати на двата етажа по 20. има единични и двойни съблекални, само че всички са необятни и комфортни, снабдени с тоалетни и закачалки. В двете отделения има и по една първокласна салон вана - царската баня.

 Самите къпални, със своето съвременно устройство и приспособление, дават отговор на всички условия за улеснение и банско лечение; басейните са кръгли 6,30 в диаметър и съдържимост 35 куб.м. минерална вода. Водата се влива в тях посредством три чучура и изтича през три огромни горни отвора и по подобен метод елементарно се трансформира и пречиства. Стените, както на басейна по този начин и на цялото помещение, от вътре са облицовани с мрамор.

 От лявата страна на басейна се редят три мраморни корита, с двойни чешми за топла и студена вода, на които посетителите авансово се измиват. В дъното на източната част на къпалните се намира по едно поделение с още четири такива корита и двойни чешми, на които става предварителното измиване благодарение на теляци. От туй поделение една врата води още по на изток в парилнята - прекомерно луксозна, със стъклени стени и необятни стълбища, по които сядат посетителите с цел да се подлагат на действието на парата. В дясно от парилнята е стаята с парещ въздух, а в ляво - отделението за масажиране с комфортни кревати и експерти масажисти. От дясно до басейна се редят четири душове, единият от които е особено за нервно - слабите. Водата иде на струи от горе и бие кръстосано, подложеното на лекуване човешко тяло ".

 Днес, Голямата баня в град Банкя, шедьовър на балнеоложкото строителство от началото на предишния век, както и териториите към нея са изоставени и запустели. Нещо повече, развлекателния комплекс състоящ се от ресторант - градина, минерален плаж и лятно кино, строени през 50 - те години върху част от територията на парка, бяха с лека ръка продадени и в следствие разрушени. Сега на това място, в центъра на град Банкя зее голяма и грозна яма. Минералната вода, знак на Банкя не се употребява задоволително, а самата Баня към този момент няколко години не работи.

 Централният парк на Банкя се намира в самия център на града. Разположен е в уютна долина с формата на ъгъл, отворен на изток към шосето за София. На север и на юг са надлежно платото " Окол " и " Тенев хълм ", а на запад хълма " Старо село ". Заема повърхност от 59 000 кв.м и включва Централният парк и двата парка в страни от него - на югоизток Малкия парк и на запад - Паркът с Ротондата. Река Банска минава северно около двата странични парка и пресича централния парк. Частично, в региона на градината с Ротондата, реката е покрита и върху нея е ситуиран градския пазар.

Инфо: www.grad-bankya.blogspot.bg