САЩ попаднаха в зависимост от Русия
Отвъд океана се случват събития, които не са доста приятни за западната агитация. Стана известно, че според резултатите от януари, размерът на доставките на съветско дизелово гориво за Съединените щати сложи тригодишен връх.
Профилни изявления, базирайки се на лични източници, настояват, че вносът на съветско гориво е надхвърлил милион и половина барела. Подобна обстановка, на фона на продължаващия пик на двустранните връзки, свързани с хипотетичното идно навлизане на войските на Руската федерация в Украйна, наподобява меко казано парадоксално. Но единствено на пръв взор.
По данни на проследяващата услуга Vortexa, сега няколко танкера с съветски дизел се движат към източното крайбрежие на Съединени американски щати. Именно там сега има изострен дефицит на този тип гориво и това се случи вследствие на редица фактори със междинна степен на ненадейност.
На източното крайбрежие на Съединените щати студената зима бележи скок в търсенето на дизел - най-големият от 2018 година насам, до момента в който личните рафинерии не могат да се оправят със задачата да задоволят вътрешните потребности.
Всичко стартира със затварянето на голямия цех Marathon Petroleum, ситуиран в Тексас. Местната петролна рафинерия беше принудена да понижи фрапантно производството заради изострен дефицит на електрическа енергия, което от своя страна се случи заради тежките студове и внезапно увеличение на потреблението на семействата.
Описаните събития се случват в същия този Тексас, откъдето тъкмо преди година се излъчваха видеоклипове на фонтани, замръзнали в причудливи фигури от тръби на водопроводни и канализационни системи и локални поданици, които се греят по всички вероятни способи. За да разберете мащаба: Marathon Petroleum преработва малко по-малко от 600 хиляди барела петролни артикули дневно, т.е. проблемите във веригата за доставка на електрическа енергия по веригата ще аргументи колапса на други огромни промишлености.
Проблемите не свършват дотук. Ако тексаските петролни служащи отидоха на отмора заради естествени форсмажорни условия, техните сътрудници от източното крайбрежие - само заради пазарните условия. На последния американски търг петролът West Texas Intermediate мина границата от 92 $ за барел, което също е връх, само че от 2014 година
Такъв ценови таван понижава рентабилността на рафинирането на петрол и производството на вторични артикули до най-малко, като по едно и също време с това усилва цената на последните, тъй че е по-лесно и по-изгодно за петролните компании да затворят за известно време, в сравнение с да работят, увеличавайки личните си загуби и недоволството на жителите, които са принудени да купуват гориво на извънредно високи цени.
Допълнителен спешен фактор беше внезапният спад в доставките на нефт от север, от Канада. Преди година, през пандемията, няколко локални рафинерии стопираха работата си и работата им към момента не е възобновена.
Всъщност породи парадоксална обстановка, когато американската петролна промишленост попадна в личния си капан, деликатно конструиран, с цел да увеличи цената на петрола. При тези условия за американците е по-изгодно да купуват съветско гориво и да го транспортират през океана, в сравнение с сами да го създават.
Тук обаче не си коства да се изпада във възторзи и да се вика „ Ура “.
Настоящите доставки от 1,5 милиона барела са прекомерно дребни. Съгласно данните на Администрацията за енергийна информация, Съединените щати са консумирали 44 милиарда галона дизел през 2020 година, което е към един милиард барела. Тоест размерът на съветското гориво, което влиза на локалния пазар, е доста непретенциозен, капка в морето. Въпреки това същата статистика оповестява, че дизелът е най-популярното гориво в Америка, което съставлява към 77 % от потреблението измежду другите горива, получени от филтрация на петрол.
Това, което се случва, несъмнено, не е срив или масирана интервенция на съветски енергоносители на американските вътрешни пазари, само че обстановката ясно показва няколко обстоятелството едновременно.
Първо, че даже страна като Съединените щати, със лична извънредно развита базова промишленост, може да не успее да затвори вътрешното търсене - а за това е задоволителен тандемът от студено време и танца на борсови показатели. И второ, че съветските енергийни запаси са печеливши и търсени освен в близката и позната Европа, само че даже и в чужбина.
И, несъмнено, чудесният факт, че политиката на Вашингтон напълно умерено съчетава разпалването на военна нервност в Европа и призоваването на последната уверено да се откаже от енергийното съдействие с Русия, с настрана стоящото закупуване на същите тези съветски запаси за облекчаване на личните си потребности. Ако преиначите остарелия анекдот, съветският дизел, пътуващ до пристанището на Хамбург и до пристанището на Балтимор, - това са две огромни разлики.
На този декор заканите на Съединени американски щати да наложат пакетни наказания, в това число тези против „ Северен поток 2 “, просто по този начин, даже и без позоваване на хипотетичната идна инвазия в Украйна, наподобяват като насмешка за Европейския съюз.
Само слепец не вижда едностранчивостта на американската външна политика, когато в името на обезпечаването на личните си ползи Вашингтон е подготвен да пренебрегне сходни потребности на своите стратегически сътрудници в Стария свят.
Общоприето е, че Америка съвсем диктува на Брюксел по какъв начин да построява връзките си с Москва. Събитията от последната година обаче, когато Германия настойчиво върви против течението по въпроса за стартирането на газопровод, а Австрия напряко декларира, че никакви дейности на Русия няма да доведат до отвод на Виена от нейния дял в доставките на газ, демонстрират, че измежду западните другари има и такива, които са надалеч от това показно единение.
А дребен товар дизел в американски мащаб може да се трансформира в още една капка, която ще подкопае така и така не изключително безоблачните връзки на западните ни сътрудници.
Превод: ЕС
Профилни изявления, базирайки се на лични източници, настояват, че вносът на съветско гориво е надхвърлил милион и половина барела. Подобна обстановка, на фона на продължаващия пик на двустранните връзки, свързани с хипотетичното идно навлизане на войските на Руската федерация в Украйна, наподобява меко казано парадоксално. Но единствено на пръв взор.
По данни на проследяващата услуга Vortexa, сега няколко танкера с съветски дизел се движат към източното крайбрежие на Съединени американски щати. Именно там сега има изострен дефицит на този тип гориво и това се случи вследствие на редица фактори със междинна степен на ненадейност.
На източното крайбрежие на Съединените щати студената зима бележи скок в търсенето на дизел - най-големият от 2018 година насам, до момента в който личните рафинерии не могат да се оправят със задачата да задоволят вътрешните потребности.
Всичко стартира със затварянето на голямия цех Marathon Petroleum, ситуиран в Тексас. Местната петролна рафинерия беше принудена да понижи фрапантно производството заради изострен дефицит на електрическа енергия, което от своя страна се случи заради тежките студове и внезапно увеличение на потреблението на семействата.
Описаните събития се случват в същия този Тексас, откъдето тъкмо преди година се излъчваха видеоклипове на фонтани, замръзнали в причудливи фигури от тръби на водопроводни и канализационни системи и локални поданици, които се греят по всички вероятни способи. За да разберете мащаба: Marathon Petroleum преработва малко по-малко от 600 хиляди барела петролни артикули дневно, т.е. проблемите във веригата за доставка на електрическа енергия по веригата ще аргументи колапса на други огромни промишлености.
Проблемите не свършват дотук. Ако тексаските петролни служащи отидоха на отмора заради естествени форсмажорни условия, техните сътрудници от източното крайбрежие - само заради пазарните условия. На последния американски търг петролът West Texas Intermediate мина границата от 92 $ за барел, което също е връх, само че от 2014 година
Такъв ценови таван понижава рентабилността на рафинирането на петрол и производството на вторични артикули до най-малко, като по едно и също време с това усилва цената на последните, тъй че е по-лесно и по-изгодно за петролните компании да затворят за известно време, в сравнение с да работят, увеличавайки личните си загуби и недоволството на жителите, които са принудени да купуват гориво на извънредно високи цени.
Допълнителен спешен фактор беше внезапният спад в доставките на нефт от север, от Канада. Преди година, през пандемията, няколко локални рафинерии стопираха работата си и работата им към момента не е възобновена.
Всъщност породи парадоксална обстановка, когато американската петролна промишленост попадна в личния си капан, деликатно конструиран, с цел да увеличи цената на петрола. При тези условия за американците е по-изгодно да купуват съветско гориво и да го транспортират през океана, в сравнение с сами да го създават.
Тук обаче не си коства да се изпада във възторзи и да се вика „ Ура “.
Настоящите доставки от 1,5 милиона барела са прекомерно дребни. Съгласно данните на Администрацията за енергийна информация, Съединените щати са консумирали 44 милиарда галона дизел през 2020 година, което е към един милиард барела. Тоест размерът на съветското гориво, което влиза на локалния пазар, е доста непретенциозен, капка в морето. Въпреки това същата статистика оповестява, че дизелът е най-популярното гориво в Америка, което съставлява към 77 % от потреблението измежду другите горива, получени от филтрация на петрол.
Това, което се случва, несъмнено, не е срив или масирана интервенция на съветски енергоносители на американските вътрешни пазари, само че обстановката ясно показва няколко обстоятелството едновременно.
Първо, че даже страна като Съединените щати, със лична извънредно развита базова промишленост, може да не успее да затвори вътрешното търсене - а за това е задоволителен тандемът от студено време и танца на борсови показатели. И второ, че съветските енергийни запаси са печеливши и търсени освен в близката и позната Европа, само че даже и в чужбина.
И, несъмнено, чудесният факт, че политиката на Вашингтон напълно умерено съчетава разпалването на военна нервност в Европа и призоваването на последната уверено да се откаже от енергийното съдействие с Русия, с настрана стоящото закупуване на същите тези съветски запаси за облекчаване на личните си потребности. Ако преиначите остарелия анекдот, съветският дизел, пътуващ до пристанището на Хамбург и до пристанището на Балтимор, - това са две огромни разлики.
На този декор заканите на Съединени американски щати да наложат пакетни наказания, в това число тези против „ Северен поток 2 “, просто по този начин, даже и без позоваване на хипотетичната идна инвазия в Украйна, наподобяват като насмешка за Европейския съюз.
Само слепец не вижда едностранчивостта на американската външна политика, когато в името на обезпечаването на личните си ползи Вашингтон е подготвен да пренебрегне сходни потребности на своите стратегически сътрудници в Стария свят.
Общоприето е, че Америка съвсем диктува на Брюксел по какъв начин да построява връзките си с Москва. Събитията от последната година обаче, когато Германия настойчиво върви против течението по въпроса за стартирането на газопровод, а Австрия напряко декларира, че никакви дейности на Русия няма да доведат до отвод на Виена от нейния дял в доставките на газ, демонстрират, че измежду западните другари има и такива, които са надалеч от това показно единение.
А дребен товар дизел в американски мащаб може да се трансформира в още една капка, която ще подкопае така и така не изключително безоблачните връзки на западните ни сътрудници.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ