Оттогава насам и други европейски служители се ; финландският министър

Оттогава насам и други европейски чиновници се ; финландският министър на защитата и полският външен министър допуснаха, че силите на техните страни могат да се окажат в Украйна. Тези мнения, в комбиниране със съществуващата поддръжка за сходни ограничения в балтийските страни, демонстрират, че има възходящ блок от страни, отворени за директна европейска интервенция във войната, написа американското списание за интернационалните връзки Foreign Affairs.

Тези взривоопасни мнения се дължат на изменящата се динамичност на спора. Дебатът в Конгреса на Съединени американски щати по отношение на изпращането на военна помощ за тази страна претърпя неуспех., само че месеците на съмнение във Вашингтон разтревожиха европейците и дадоха вяра на Москва, че решимостта на Запада да поддържа Киев се пропуква. Руските сили, подкрепени с съоръжение от Китай, Иран и Северна Корея, се възползваха от неналичието на военна поддръжка от страна на Съединени американски щати за Украйна, като ускориха нападенията си против цивилни жители и невоенна инфраструктура. В началото на април, знаейки, че Украйна изпитва дефицит на зенитни муниции, Русия извърши ракетна офанзива, която унищожи най-голямата електроцентрала в Киевска област. По-рано, през март, съветските сили се насочиха към и други електрически уреди към Херсон, подкопавайки украинската промишленост и правейки стопанската система на страната по-зависима от европейската електрическа мрежа. По-нататъшните вреди по сериозната инфраструктура, атомните електроцентрали и земеделските земи ще усилят фрапантно разноските за възобновяване, за които сътрудниците на Украйна на Запад евентуално ще би трябвало да платят огромна част от сметката.

 

Тъй като съветските сили форсират настъплението си, опцията те да пробият украинската защита по източния фронт и да или даже Киев съставлява опасност за сигурността на Европа, която тя не може да пренебрегне. Една съветска победа в Украйна би оправдала ревизионистичните упоритости на Путин и вярата му в присъщата уязвимост на Запада. Тя би разрешила на Кремъл да държи Русия на военна основа - метод за завземане на цялото общество, с който европейските страни няма да могат да се сравнят. Няма причина да чакаме, че Путин ще спре с Украйна. Той назова разпадането на Съветския съюз " най-голямата геополитическа злополука " на ХХ век, като изрази страдание, че " десетки милиони наши съграждани и сънародници се оказаха отвън територията на Русия ". Балтийските страни са в заплаха, както и Полша: предходната година някогашният съветски министър-председател и предан на Путин Дмитрий Медведев дефинира Прибалтика като " наши " (има се поради руски) провинции, а Полша като " краткотрайно окупирана " (има се поради от НАТО).

 

Като насочат предизвестие за изпращане на войски, европейските страни се пробват да пресечен тази тревожна траектория. За да трансформират в действителност резултата в Украйна обаче, европейските страни би трябвало да създадат освен това от това да приказват за изпращане на войски. Ако Съединените щати продължат да отсрочват помощта и изключително в случай че през ноември изберат Доналд Тръмп (който даде обещание да постави завършек на войната в Украйна в границите на 24 часа, евентуално като разреши на Путин да резервира нелегално придобитото) за президент, Европа ще бъде единственият бранител на Украйна. Европейските водачи не могат да си разрешат да оставят американската политическа дисфункция да диктува европейската сигурност. Те би трябвало съществено да обмислят разполагането на войски в Украйна за обезпечаване на логистична поддръжка и образование, за отбрана на украинските граници и сериозната инфраструктура или даже за отбрана на украинските градове. Те би трябвало ясно да покажат на Русия, че Европа е подготвена да отбрани териториалния суверенитет на Украйна. Приемането на тежката

действителност на обстановката в Украйна и оправянето с нея в този момент е по-добре, в сравнение с да се остави отворена врата за Русия да форсира имперското си нахлуване.

 

Идеята за разполагане на европейски войски в Украйна провокира предвидими възражения. Кремъл беше засегнат от неотдавнашните изказвания на Макрон и други, които предизвестиха за война - евентуално нуклеарна - с цяла Европа.

Вашингтон и Берлин също реагираха яростно. И Германия, и Съединените щати строго ограничиха помощта, която предоставиха на Украйна през
и остро разкритикуваха по-рязкото настроените европейски страни за това, което считат за ненужна провокация, защото се притесняват, че Русия може да извърши заканите си за ескалация.

 

Алекс Кроутър, Джахара Матисек и Филипс П. О`Брайън,. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.