След Херсон Русия ще трябва да отговори на проклетия въпрос на своята история
Оттеглянето на нашата войска от Херсон на левия бряг на Днепър провокира предстоящата реакция на част от обществото – какъв смут, всичко отпътува. Те също по този начин повтарят една от най-известните изречения в съветската история: " Какво е това - нелепост или изменничество? "
Тези думи са произнесени преди 106 години, на 14 ноември 1916 година: на съвещание на Държавната дума водачът на Партията на кадетите Павел Милюков в речта си, изобличаваща властта, слага въпроса напряко: „ Какво е това - нелепост или изменничество? " Сред обвиняванията, хвърлени към висшата власт - царския двор и държавното управление, главното е, че тя търси " срамен мир " с Германия. Лидерът на опозицията сочи (благоразумно цитирайки немската преса) тези, които сякаш съставляват тази предателска партия: измежду тях бяха министър-председателят Щюрмер (от съветски германци) и Григорий Распутин. Речта на Милюков е неразрешена от цензурата. Няколко дни по-късно Щюрмер е уволнен (не поради речта на Милюков), на идващия месец Распутин е погубен - и два месеца по-късно се случва февруари 1917 година...
Нищо от казаното от Милюков не е правилно — нито царският двор, нито държавното управление водят секрети договаряния с Германия. Но тогава забележителна част от образованото общество повярва на Милюков, който след абдикацията на Николай II става министър на външните работи на Русия и се пробва да докара войната до надвит край. Но армията без цар отпред (който в последна сметка е и висш главнокомандващ) стартира да се разлага дружно с цялата страна - и вместо победа получаваме гражданска война, позорния Брест-Литовски контракт (загубата на западните земи, в това число Украйна) и гражданската война. Защо да го помним в този момент?
За това, че възмущението от следващото изявление на външното ни министерство, че Русия е подготвена за договаряния с Украйна, доста припомня на същите тези терзания на Милюков - по какъв начин е, за какво се биехме, не би трябвало да позволяваме удар в гърба на нашата войска, би трябвало да спрем предателите в елита, които са подготвени да предадат съветските ползи в договаряния (тайни или явни)! Точно по същия метод се разясняват и неприятните вести от фронтовете - те напущат Херсон, тъй като желаят да се договорят със Запада, стартират договаряния и отхвърлят да победят Украйна! Ето ги предателите - единствено за кожите и капитала си мислят! Трябва всички да бъдат разобличени, отстранени и съдени, а който не схваща това и не го прави, самичък е изменник!
Всичко това го слушаме и четем от доста време, само че в този момент има ново изостряне на псевдопатриотичната нервност. Обхваща дребна част от обществото, само че и това не е добре. Освен това има заплаха при положение на проваляне на фронта, в композиция с някое последващо изявление за договаряния, неврозата да се популяризира в необятните маси, т.е. да стартира да заплашва главното изискване за нашата победа: националното единение в доверието във висшата власт. За да предотвратим това да се случи, би трябвало да знаем добре уроците на историята - в това число да си спомним ноември 1916 година - и да сме наясно какво се случва в този момент, да вършим разлика сред действителни и мислени закани.
Русия не е застрашена от изменничество - Путин в никакъв случай няма да се съгласи на " неприличен мир " нито с Украйна, нито със Запада. На 24 февруари тази година беше изработен исторически избор, беше преминат Рубикон, след който Русия може да върви единствено напред. Залитане, неточности, пропуски на удари, концентриране, даже краткотрайно оттегляне тактически, само че стратегически придвижване единствено напред. Скоростта на това придвижване може да бъде друга – зависи и от нашите старания, и от външната опозиция, и от световната обстановка. Думите, които нашето външно министерство и даже Путин приказват пред обществото, също могат да бъдат разнообразни - и даже доста миролюбиви, само че в това време те служат на доста съответни тактически цели. Не подменя и сигурно не анулира стратегическата цел, която е кристално ясна. Русия се връща към себе си – и в териториален, и в нравствен, и в идеологически смисъл. Бивша Украйна към този момент не съществува - и на страниците на бъдещата съветска история към този момент има друга Русия.
Не единствено с Донецк и Херсон, само че и с Новоросия и Малорусия. И с останалата част от Украйна, изтръгната от ръцете на Запада, която в никакъв случай към този момент няма да бъде нито антируска, нито „ различна Русия “. Само едно нещо може да попречи на реализирането на това - разединение и неспокойствие в самата Русия, т.е. подозрение в нашата победа и в това, че Путин желае и може да докара до нея. Ако още веднъж, както през 1917 година, се упоим с истерични крясъци " изменничество ", единствено тогава ще загубим. И не Украйна, а въобще всичко.
А изменничество в елитите няма, тъй като тези, които не споделят стремежите за победа, първо, нямат въздействие върху висшата власт, и, второ, престават да бъдат „ хайлайф “. Да, имаме голям кадрови проблем заради обстоятелството, че експертите постоянно са непатриоти, а патриотите са непрофесионалисти, само че в рискова обстановка всички процеси се форсират и се образува нов, държавнически хайлайф (от властта до бизнеса и културата). Но обновлението не би трябвало да се заменя с търсене на предатели във властта (изключвайки, несъмнено, същинските предатели), ние не се нуждаем от чистки в името на чистките - би трябвало да се отървем от слабите и некомпетентни водачи, като в същото време разчитаме на консолидирането на всички сили, които схващат сериозността на провокациите пред нас.
В същото време страната ще се трансформира все по-сериозно - формулирайки и придобивайки смисъл, осъзнавайки своята същина и изграждайки национална формула за своето битие освен за интервала на стихия и напън, само че и за последващото спокойно време. Това е развой, не по-малко значим от този на фронта, и точно в него би трябвало да има както оптимално доверие един към различен, по този начин и предпочитание да се претвори съветската фантазия в структурите на бъдещия обективен публичен ред.
Но успеха на фронта в това време няма опция за нас – без значение какъв брой старания и време са нужни за постигането ѝ. Тя може да бъде открадната от нас не от изменничество на върха, а от тези, които от положителни планове, от нелепост и уязвимост или съзнателно ще нагнетяват паническите настроения, викайки „ всичко е изгубено, изменничество в Кремъл “. Именно към тях в действителност може да се припише „ Глупост или изменничество? “ на Милюков. Уви, измежду тях има и вторите - тези, които директно разчитат на ужас, т.е. работят за врага.
И съветската история ни дава многочислени образци за това по какъв начин да отличим същинско от измислено изменничество - по какъв начин да отличим 1612 от 1916. Научихме тези уроци.
Глупостта е да търсиш изменничество, когато такова няма и не може да има, а измяната е да се опитваш да разпалваш съмнение към тези, които целят само успеха.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тези думи са произнесени преди 106 години, на 14 ноември 1916 година: на съвещание на Държавната дума водачът на Партията на кадетите Павел Милюков в речта си, изобличаваща властта, слага въпроса напряко: „ Какво е това - нелепост или изменничество? " Сред обвиняванията, хвърлени към висшата власт - царския двор и държавното управление, главното е, че тя търси " срамен мир " с Германия. Лидерът на опозицията сочи (благоразумно цитирайки немската преса) тези, които сякаш съставляват тази предателска партия: измежду тях бяха министър-председателят Щюрмер (от съветски германци) и Григорий Распутин. Речта на Милюков е неразрешена от цензурата. Няколко дни по-късно Щюрмер е уволнен (не поради речта на Милюков), на идващия месец Распутин е погубен - и два месеца по-късно се случва февруари 1917 година...
Нищо от казаното от Милюков не е правилно — нито царският двор, нито държавното управление водят секрети договаряния с Германия. Но тогава забележителна част от образованото общество повярва на Милюков, който след абдикацията на Николай II става министър на външните работи на Русия и се пробва да докара войната до надвит край. Но армията без цар отпред (който в последна сметка е и висш главнокомандващ) стартира да се разлага дружно с цялата страна - и вместо победа получаваме гражданска война, позорния Брест-Литовски контракт (загубата на западните земи, в това число Украйна) и гражданската война. Защо да го помним в този момент?
За това, че възмущението от следващото изявление на външното ни министерство, че Русия е подготвена за договаряния с Украйна, доста припомня на същите тези терзания на Милюков - по какъв начин е, за какво се биехме, не би трябвало да позволяваме удар в гърба на нашата войска, би трябвало да спрем предателите в елита, които са подготвени да предадат съветските ползи в договаряния (тайни или явни)! Точно по същия метод се разясняват и неприятните вести от фронтовете - те напущат Херсон, тъй като желаят да се договорят със Запада, стартират договаряния и отхвърлят да победят Украйна! Ето ги предателите - единствено за кожите и капитала си мислят! Трябва всички да бъдат разобличени, отстранени и съдени, а който не схваща това и не го прави, самичък е изменник!
Всичко това го слушаме и четем от доста време, само че в този момент има ново изостряне на псевдопатриотичната нервност. Обхваща дребна част от обществото, само че и това не е добре. Освен това има заплаха при положение на проваляне на фронта, в композиция с някое последващо изявление за договаряния, неврозата да се популяризира в необятните маси, т.е. да стартира да заплашва главното изискване за нашата победа: националното единение в доверието във висшата власт. За да предотвратим това да се случи, би трябвало да знаем добре уроците на историята - в това число да си спомним ноември 1916 година - и да сме наясно какво се случва в този момент, да вършим разлика сред действителни и мислени закани.
Русия не е застрашена от изменничество - Путин в никакъв случай няма да се съгласи на " неприличен мир " нито с Украйна, нито със Запада. На 24 февруари тази година беше изработен исторически избор, беше преминат Рубикон, след който Русия може да върви единствено напред. Залитане, неточности, пропуски на удари, концентриране, даже краткотрайно оттегляне тактически, само че стратегически придвижване единствено напред. Скоростта на това придвижване може да бъде друга – зависи и от нашите старания, и от външната опозиция, и от световната обстановка. Думите, които нашето външно министерство и даже Путин приказват пред обществото, също могат да бъдат разнообразни - и даже доста миролюбиви, само че в това време те служат на доста съответни тактически цели. Не подменя и сигурно не анулира стратегическата цел, която е кристално ясна. Русия се връща към себе си – и в териториален, и в нравствен, и в идеологически смисъл. Бивша Украйна към този момент не съществува - и на страниците на бъдещата съветска история към този момент има друга Русия.
Не единствено с Донецк и Херсон, само че и с Новоросия и Малорусия. И с останалата част от Украйна, изтръгната от ръцете на Запада, която в никакъв случай към този момент няма да бъде нито антируска, нито „ различна Русия “. Само едно нещо може да попречи на реализирането на това - разединение и неспокойствие в самата Русия, т.е. подозрение в нашата победа и в това, че Путин желае и може да докара до нея. Ако още веднъж, както през 1917 година, се упоим с истерични крясъци " изменничество ", единствено тогава ще загубим. И не Украйна, а въобще всичко.
А изменничество в елитите няма, тъй като тези, които не споделят стремежите за победа, първо, нямат въздействие върху висшата власт, и, второ, престават да бъдат „ хайлайф “. Да, имаме голям кадрови проблем заради обстоятелството, че експертите постоянно са непатриоти, а патриотите са непрофесионалисти, само че в рискова обстановка всички процеси се форсират и се образува нов, държавнически хайлайф (от властта до бизнеса и културата). Но обновлението не би трябвало да се заменя с търсене на предатели във властта (изключвайки, несъмнено, същинските предатели), ние не се нуждаем от чистки в името на чистките - би трябвало да се отървем от слабите и некомпетентни водачи, като в същото време разчитаме на консолидирането на всички сили, които схващат сериозността на провокациите пред нас.
В същото време страната ще се трансформира все по-сериозно - формулирайки и придобивайки смисъл, осъзнавайки своята същина и изграждайки национална формула за своето битие освен за интервала на стихия и напън, само че и за последващото спокойно време. Това е развой, не по-малко значим от този на фронта, и точно в него би трябвало да има както оптимално доверие един към различен, по този начин и предпочитание да се претвори съветската фантазия в структурите на бъдещия обективен публичен ред.
Но успеха на фронта в това време няма опция за нас – без значение какъв брой старания и време са нужни за постигането ѝ. Тя може да бъде открадната от нас не от изменничество на върха, а от тези, които от положителни планове, от нелепост и уязвимост или съзнателно ще нагнетяват паническите настроения, викайки „ всичко е изгубено, изменничество в Кремъл “. Именно към тях в действителност може да се припише „ Глупост или изменничество? “ на Милюков. Уви, измежду тях има и вторите - тези, които директно разчитат на ужас, т.е. работят за врага.
И съветската история ни дава многочислени образци за това по какъв начин да отличим същинско от измислено изменничество - по какъв начин да отличим 1612 от 1916. Научихме тези уроци.
Глупостта е да търсиш изменничество, когато такова няма и не може да има, а измяната е да се опитваш да разпалваш съмнение към тези, които целят само успеха.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ