Експерти: Малко вероятно е управляващата коалиция да се разпадне
Отстрани може да наподобява, че ръководещата коалиция в България е пред раздробяване
В реалност обаче е малко евентуално, най-малко в случай че съдим по сегашните разграничителни линии, написа Елица Симеонова в
Това споделиха трима специалисти, с които Свободна Европа приказва - социологът Геновева Петрова от “Алфа рисърч”, професорът по философия и социология Стефан Попов и професорът по политология Антоний Тодоров.
Основните въпроси, по които в обединението има разногласия през последните дни, са два - изборът на шеф на Българската национална банка (БНБ) и решението дали да бъде изпратена военна помощ на Украйна.
Нито един от тях обаче няма да докара до разпадането на обединението сред “Продължаваме промяната” (ПП), Българската социалистическа партия (БСП), “Има подобен народ” (ИТН) и “Демократична България” (ДБ), считат специалистите, с които Свободна Европа приказва.
“Тази коалиция ще си върви с някакви патерици, с някакви ортопедични принадлежности, ще се движи постепенно и бавно още време”, сподели Стефан Попов.
“Смятам, че тази коалиция ще успее, най-малко краткосрочно, да преодолее острите напрежения от последните дни и да откри метод да извърши уговорките, с които се е заела при сформирането си – в случай че не изцяло, в случай че не напълно, то най-малко до известна степен”, сподели Геновева Петрова.
“Тези въпроси не наподобяват толкоз значими и основни за оцеляването на обединението, че в действителност да доведат до разпадането ѝ. В един миг ще се стигне до някакъв modus vivendi (начин на живот), даже със сръдните и недоволствата на някои”, сподели Антоний Тодоров.
Какво ги разделя
Споровете сред партиите в ръководещата коалиция през последните дни са по две съществени тематики. Едната е дали България да даде военна помощ на Украйна, а другата - за избора на шеф на Българска народна банка. Появи се и трета тематика - политиката на България към Северна Македония, само че за това - по-късно.
Военната помощ за Украйна
По отношение на военната помощ за Украйна в обединението има една групировка, която поддържа такова решение - Демократична България, и една, която е изрично срещу - Българска социалистическа партия. Позициите на другите съдружни сътрудници - Политическа партия и Има Такъв Народ, не е ясна.
Демократична България внесе в Народното събрание план за решение за изпращане на военна помощ на Украйна.
Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че като вицепремиер няма да допусне изпращането на военна помощ, даже Народното събрание да утвърди. “Ако Народното събрание вземе такова решение, няма да подпиша подобен документ. Ако желаят да ме сменят, само че аз няма да подпиша този документ!”, сподели Нинова пред Българска национална телевизия.
Председателят на парламентарната група на Българска социалистическа партия Георги Свиленски сподели, че партията ще напусне обединението, в случай че България прати военна помощ на Украйна. “Ако един калашник или патрон от България замине за Украйна, Българска социалистическа партия ще напусне обединението. Това е алена линия, която не може да прекрачим”, сподели Свиленски пред Нова нюз.
Според Стефан Попов този спор се демонстрира по разграничителната линия Русия, която “отделя Българска социалистическа партия от останалите” партии в обединението.
Геновева Петрова дефинира тази разграничителна линия като ценностна, която е била забележима още преди образуването на обединението.
Изборът на шеф на Българска народна банка
Две партии в ръководещата коалиция издигнаха двама разнообразни претенденти за шеф на Българска народна банка. Има Такъв Народ предложи Любомир Каримански, а Политическа партия - Андрей Гюров. В неделя Гюров заяви, че се отдръпва, и прикани съперника си Каримански да реши дали желае да остави този “важен и виновен избор” в ръцете на опозицията.
Кирил Петков сподели, че Политическа партия няма да поддържа Каримански. Същото желание показаха Демократична България и Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ пък заяви, че няма да отдръпна кандидатурата му. Единствената опция той да бъде определен, е с гласовете на опозицията от ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Резервите във връзка с Каримански са свързани с кариерата му в български банки, измежду които е и Инвестбанк - една от двете банки дружно с Първа капиталова банка, за които стрес тест на Европейската централна банка (ЕЦБ) сподели, че имат финансов дефицит. Банката беше обвързвана от управляващите с хипотетична скица за пране на пари от Венецуела. От времето, в което е работил в банката, Каримански е обвързван със случай на финансова машинация, който се проверява в продължение на седем години от прокуратурата.
“Напоследък става по-видима линията сред Има Такъв Народ като мечтан от страна на Движение за права и свободи и ГЕРБ сътрудник, който не е изключено дълбинно да работи в тази тенденция, и другите партии в коалицията”, счита Стефан Попов. “Това, което Българска народна банка държи, е банковият контрол на България. И мисля, че борбата е за това. За да може проблематични банки да продължат да се промъкват.”
Геновева Петрова счита, че този спор поражда по “най-общо казано конюнктурни разграничителни линии във връзка с някои съответни решения във връзка с властови постове в държавата”.
“Напрежението към избора на шеф на Българска народна банка е най-пресния и най-категоричния образец, само че напълно резонно у доста хора поражда въпросът дали такива напрежения не съществуват в други сфери и други направления”, сподели тя.
Двамата считат, че точно тези разногласия са по-съществена опасност за оцеляването на обединението.
“Аз мисля, че това е по-сериозният въпрос. Външнополитическите въпроси в никакъв случай не са били считани за сериозни”, сподели Попов.
“Това генерира доста повече публично съмнение към ръководещите и към обединението, в сравнение с ценностните различия”, сподели Петрова.
Политиката към Северна Македония
Напрежение в обединението има и поради политиката на България към Северна Македония.
София блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз през 2020 година и досега не е отменила ветото. Премиерът Кирил Петков обаче си сложи като приоритет подобряването на връзките със Северна Македония и посети Скопие още при започване на мандата си.
Сега водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов в този момент твърди, че е “уговорено някъде на мрачно повдигане на ветото пред Северна Македония”. Другите участници в обединението обаче отхвърлиха да има смяна в позицията за Скопие.
Антоний Тодоров счита, че по въпроса за ветото в действителност има консенсус, не разделяне.
“Това е въпрос, който доста може да бъде експлоатиран в обществото, само че все ми се коства, че той не е измежду първите загрижености на българското общество. И мисля, че там няма да има внезапни движения”, сподели той. “По-скоро се приказва, в сравнение с действително нещо се прави.”
“Според мен прикрито всички знаят, че това е една нелепост, само че външно, поради борбата за електорати, взаимно се заплашват, че националният интерес, каквото и да значи това, изисква твърда позиция”, сподели Стефан Попов.
Ще разцепят ли тези разногласия обединението
Въпросът е обаче дали някой от тези разногласия ще разцепи обединението. И тримата специалисти, с които Свободна Европа приказва, считат, че на този стадий това е малко евентуално.
“Най-логичният въпрос, който човек може да си зададе, е по какъв начин тази коалиция още не се е разцепила”, сподели Геновева Петрова.
“Но въпреки това считам, че към момента има запас – както у политическите сили, които образуват тази коалиция, по този начин и от гледна точна на доверие от страна на хората, да се минимизира резултатът от напрежението сред съдружните сътрудници. Дали това ще се случи е въпрос [...] на политически решения на самите партии, които образуват ръководещата коалиция.”
Петрова счита, че целите, с които четирите партии образуваха обединението, към момента са на дневен ред, и това дава “ресурс да се резервира обединението и тя да продължи да работи.
“Това, което беше стимулирало тези партии да образуват тази коалиция, бяха различен вид промени, които към момента са на дневен ред, които хората към този момент считат, че закъсняват. Общественото доверие във връзка с този вид промени, най-знаковата от които е промяната в правосъдната система, не е изцяло изчерпано”, сподели тя.
И тримата специалисти считат, че най-голяма възможност има разногласието към избора на шеф на Българска народна банка да провокира по-сериозна рецесия в обединението.
Причината за това е, че най-малко съгласно това, което партиите към този момент споделиха по въпроса, Има Такъв Народ няма да отдръпна претендента си, а той няма да бъде подсилен от нито един от от съдружните сътрудници на Слави Трифонов. Единственият метод той да бъде определен, е с гласовете на опозицията. Другият вид е нова процедура - Кирил Петков към този момент позволи подобен вид.
Според Геновева Петрова Има Такъв Народ е участникът в обединението с най-непредвидимо държание. На същото мнение е и Стефан Попов. Те считат, че точно това може да докара до рецесии в обединението.
“Това е доста мъчно да се планува, защото Слави Трифонов е една непрозрачна тъмна точка, до него достъп няма, не се знае в главата му какво се върти”, сподели Попов. Ако партията завие в някаква посока и реши да се радикализира, [...] тогава [коалицията] може да се разпадне.”
Колкото до изпращането на военна помощ за Украйна, Стефан Попов счита, че останалите съдружни сътрудници ще правят отстъпка пред ултиматума на Българска социалистическа партия.
“Не мисля, че има страна в обединението, която да е заинтригувана от разпадането ѝ, и в този смисъл нито една от тези страни няма да постави предпочитано пред удържането на обединението въпроса с оръжията”, сподели той. “Въпросът с оръжията е символен и честен въпрос, само че никой сега не го мисли като политически дълготраен, никой не преценя петното, което ще падне върху България.”
Геновева Петрова позволява, че е допустимо решение за даване на военна помощ на Украйна да бъде взето с гласовете на опозицията от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Партията на Бойко Борисов към този момент предложи такова решение.
“Решения от рода на оказване на военна помощ на Украйна, които са значими и стратегически във връзка с нашата позиция по отношение на нашите външнополитически сътрудници – в случай че такова решение бъде взето с поддръжката на опозицията, по-скоро бих споделила, че би получило самопризнание, в сравнение с непосредствени вътрешнополитически реакции”, сподели тя.
Тя счита, че вземането на такова решение с поддръжката на ГЕРБ ще се схване друго от избора на шеф на Българска народна банка с гласовете на ГЕРБ.
“Не е въпросът просто в присъединяване на опозицията. Ако едно решение, което е положително за страната, бъде взето с поддръжката на опозицията, от позиция на публичното мнение това няма да провокира отрицателна социална реакция, даже в случай че това значи поддръжка от ГЕРБ – партия, която се счита да нежелателен партньор”, добави Петрова.
Ще има ли предварителни избори
И тримата специалисти считат, че възможни предварителни избори наподобяват доста малко евентуални за момента. Според тях нови избори ще навредят на всички партии, които вземат участие в настоящето ръководство.
“Ако се стигне до предварителни избори да вземем за пример есента, ще пострадат безусловно всички партии от ръководещата коалиция. Абсолютно всички. Никой няма да може да се възползва по някакъв метод от обстановката и да завоюва някакви дивиденти”, сподели Антоний Тодоров.
“В подобен случай печеливши най-вероятно ще бъдат от ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че дали пък те самите ще са в положение да образуват ново болшинство, е доста рано да гадаем.”
На същото мнение е и Стефан Попов.
“Ако се разпадне обединението, алтернативата са Движение за права и свободи и ГЕРБ – т.е. връщане в изходно положение”, сподели той.
Другите разновидности при вероятно раздробяване на обединението са ново болшинство в границите на сегашния парламент или държавно управление на малцинството.
Геновева Петрова счита, че ново болшинство в актуалното Народно заседание също е малко евентуално, най-малко в случай че се съди по това, което партиите приказват.
“Правителство на малцинството би било също толкоз проблематично”, добави тя. “То също би било подвластно на конюнктурно болшинства и конюнктурни решения.”
Според Антоний Тодоров такова ръководство сигурно не би издържало дълго.
“Възможно ли е държавно управление на малцинството, тихомълком подкрепяно от ГЕРБ? Малко евентуално, само че даже да се стигне до там, такова държавно управление надали ще оцелее повече от няколко месеца”, сподели той.
И тримата специалисти обаче считат, че вероятността обединението да се разпадне на този стадий е дребна.
В реалност обаче е малко евентуално, най-малко в случай че съдим по сегашните разграничителни линии, написа Елица Симеонова в
Това споделиха трима специалисти, с които Свободна Европа приказва - социологът Геновева Петрова от “Алфа рисърч”, професорът по философия и социология Стефан Попов и професорът по политология Антоний Тодоров.
Основните въпроси, по които в обединението има разногласия през последните дни, са два - изборът на шеф на Българската национална банка (БНБ) и решението дали да бъде изпратена военна помощ на Украйна.
Нито един от тях обаче няма да докара до разпадането на обединението сред “Продължаваме промяната” (ПП), Българската социалистическа партия (БСП), “Има подобен народ” (ИТН) и “Демократична България” (ДБ), считат специалистите, с които Свободна Европа приказва.
“Тази коалиция ще си върви с някакви патерици, с някакви ортопедични принадлежности, ще се движи постепенно и бавно още време”, сподели Стефан Попов.
“Смятам, че тази коалиция ще успее, най-малко краткосрочно, да преодолее острите напрежения от последните дни и да откри метод да извърши уговорките, с които се е заела при сформирането си – в случай че не изцяло, в случай че не напълно, то най-малко до известна степен”, сподели Геновева Петрова.
“Тези въпроси не наподобяват толкоз значими и основни за оцеляването на обединението, че в действителност да доведат до разпадането ѝ. В един миг ще се стигне до някакъв modus vivendi (начин на живот), даже със сръдните и недоволствата на някои”, сподели Антоний Тодоров.
Какво ги разделя
Споровете сред партиите в ръководещата коалиция през последните дни са по две съществени тематики. Едната е дали България да даде военна помощ на Украйна, а другата - за избора на шеф на Българска народна банка. Появи се и трета тематика - политиката на България към Северна Македония, само че за това - по-късно.
Военната помощ за Украйна
По отношение на военната помощ за Украйна в обединението има една групировка, която поддържа такова решение - Демократична България, и една, която е изрично срещу - Българска социалистическа партия. Позициите на другите съдружни сътрудници - Политическа партия и Има Такъв Народ, не е ясна.
Демократична България внесе в Народното събрание план за решение за изпращане на военна помощ на Украйна.
Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че като вицепремиер няма да допусне изпращането на военна помощ, даже Народното събрание да утвърди. “Ако Народното събрание вземе такова решение, няма да подпиша подобен документ. Ако желаят да ме сменят, само че аз няма да подпиша този документ!”, сподели Нинова пред Българска национална телевизия.
Председателят на парламентарната група на Българска социалистическа партия Георги Свиленски сподели, че партията ще напусне обединението, в случай че България прати военна помощ на Украйна. “Ако един калашник или патрон от България замине за Украйна, Българска социалистическа партия ще напусне обединението. Това е алена линия, която не може да прекрачим”, сподели Свиленски пред Нова нюз.
Според Стефан Попов този спор се демонстрира по разграничителната линия Русия, която “отделя Българска социалистическа партия от останалите” партии в обединението.
Геновева Петрова дефинира тази разграничителна линия като ценностна, която е била забележима още преди образуването на обединението.
Изборът на шеф на Българска народна банка
Две партии в ръководещата коалиция издигнаха двама разнообразни претенденти за шеф на Българска народна банка. Има Такъв Народ предложи Любомир Каримански, а Политическа партия - Андрей Гюров. В неделя Гюров заяви, че се отдръпва, и прикани съперника си Каримански да реши дали желае да остави този “важен и виновен избор” в ръцете на опозицията.
Кирил Петков сподели, че Политическа партия няма да поддържа Каримански. Същото желание показаха Демократична България и Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ пък заяви, че няма да отдръпна кандидатурата му. Единствената опция той да бъде определен, е с гласовете на опозицията от ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Резервите във връзка с Каримански са свързани с кариерата му в български банки, измежду които е и Инвестбанк - една от двете банки дружно с Първа капиталова банка, за които стрес тест на Европейската централна банка (ЕЦБ) сподели, че имат финансов дефицит. Банката беше обвързвана от управляващите с хипотетична скица за пране на пари от Венецуела. От времето, в което е работил в банката, Каримански е обвързван със случай на финансова машинация, който се проверява в продължение на седем години от прокуратурата.
“Напоследък става по-видима линията сред Има Такъв Народ като мечтан от страна на Движение за права и свободи и ГЕРБ сътрудник, който не е изключено дълбинно да работи в тази тенденция, и другите партии в коалицията”, счита Стефан Попов. “Това, което Българска народна банка държи, е банковият контрол на България. И мисля, че борбата е за това. За да може проблематични банки да продължат да се промъкват.”
Геновева Петрова счита, че този спор поражда по “най-общо казано конюнктурни разграничителни линии във връзка с някои съответни решения във връзка с властови постове в държавата”.
“Напрежението към избора на шеф на Българска народна банка е най-пресния и най-категоричния образец, само че напълно резонно у доста хора поражда въпросът дали такива напрежения не съществуват в други сфери и други направления”, сподели тя.
Двамата считат, че точно тези разногласия са по-съществена опасност за оцеляването на обединението.
“Аз мисля, че това е по-сериозният въпрос. Външнополитическите въпроси в никакъв случай не са били считани за сериозни”, сподели Попов.
“Това генерира доста повече публично съмнение към ръководещите и към обединението, в сравнение с ценностните различия”, сподели Петрова.
Политиката към Северна Македония
Напрежение в обединението има и поради политиката на България към Северна Македония.
София блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз през 2020 година и досега не е отменила ветото. Премиерът Кирил Петков обаче си сложи като приоритет подобряването на връзките със Северна Македония и посети Скопие още при започване на мандата си.
Сега водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов в този момент твърди, че е “уговорено някъде на мрачно повдигане на ветото пред Северна Македония”. Другите участници в обединението обаче отхвърлиха да има смяна в позицията за Скопие.
Антоний Тодоров счита, че по въпроса за ветото в действителност има консенсус, не разделяне.
“Това е въпрос, който доста може да бъде експлоатиран в обществото, само че все ми се коства, че той не е измежду първите загрижености на българското общество. И мисля, че там няма да има внезапни движения”, сподели той. “По-скоро се приказва, в сравнение с действително нещо се прави.”
“Според мен прикрито всички знаят, че това е една нелепост, само че външно, поради борбата за електорати, взаимно се заплашват, че националният интерес, каквото и да значи това, изисква твърда позиция”, сподели Стефан Попов.
Ще разцепят ли тези разногласия обединението
Въпросът е обаче дали някой от тези разногласия ще разцепи обединението. И тримата специалисти, с които Свободна Европа приказва, считат, че на този стадий това е малко евентуално.
“Най-логичният въпрос, който човек може да си зададе, е по какъв начин тази коалиция още не се е разцепила”, сподели Геновева Петрова.
“Но въпреки това считам, че към момента има запас – както у политическите сили, които образуват тази коалиция, по този начин и от гледна точна на доверие от страна на хората, да се минимизира резултатът от напрежението сред съдружните сътрудници. Дали това ще се случи е въпрос [...] на политически решения на самите партии, които образуват ръководещата коалиция.”
Петрова счита, че целите, с които четирите партии образуваха обединението, към момента са на дневен ред, и това дава “ресурс да се резервира обединението и тя да продължи да работи.
“Това, което беше стимулирало тези партии да образуват тази коалиция, бяха различен вид промени, които към момента са на дневен ред, които хората към този момент считат, че закъсняват. Общественото доверие във връзка с този вид промени, най-знаковата от които е промяната в правосъдната система, не е изцяло изчерпано”, сподели тя.
И тримата специалисти считат, че най-голяма възможност има разногласието към избора на шеф на Българска народна банка да провокира по-сериозна рецесия в обединението.
Причината за това е, че най-малко съгласно това, което партиите към този момент споделиха по въпроса, Има Такъв Народ няма да отдръпна претендента си, а той няма да бъде подсилен от нито един от от съдружните сътрудници на Слави Трифонов. Единственият метод той да бъде определен, е с гласовете на опозицията. Другият вид е нова процедура - Кирил Петков към този момент позволи подобен вид.
Според Геновева Петрова Има Такъв Народ е участникът в обединението с най-непредвидимо държание. На същото мнение е и Стефан Попов. Те считат, че точно това може да докара до рецесии в обединението.
“Това е доста мъчно да се планува, защото Слави Трифонов е една непрозрачна тъмна точка, до него достъп няма, не се знае в главата му какво се върти”, сподели Попов. Ако партията завие в някаква посока и реши да се радикализира, [...] тогава [коалицията] може да се разпадне.”
Колкото до изпращането на военна помощ за Украйна, Стефан Попов счита, че останалите съдружни сътрудници ще правят отстъпка пред ултиматума на Българска социалистическа партия.
“Не мисля, че има страна в обединението, която да е заинтригувана от разпадането ѝ, и в този смисъл нито една от тези страни няма да постави предпочитано пред удържането на обединението въпроса с оръжията”, сподели той. “Въпросът с оръжията е символен и честен въпрос, само че никой сега не го мисли като политически дълготраен, никой не преценя петното, което ще падне върху България.”
Геновева Петрова позволява, че е допустимо решение за даване на военна помощ на Украйна да бъде взето с гласовете на опозицията от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Партията на Бойко Борисов към този момент предложи такова решение.
“Решения от рода на оказване на военна помощ на Украйна, които са значими и стратегически във връзка с нашата позиция по отношение на нашите външнополитически сътрудници – в случай че такова решение бъде взето с поддръжката на опозицията, по-скоро бих споделила, че би получило самопризнание, в сравнение с непосредствени вътрешнополитически реакции”, сподели тя.
Тя счита, че вземането на такова решение с поддръжката на ГЕРБ ще се схване друго от избора на шеф на Българска народна банка с гласовете на ГЕРБ.
“Не е въпросът просто в присъединяване на опозицията. Ако едно решение, което е положително за страната, бъде взето с поддръжката на опозицията, от позиция на публичното мнение това няма да провокира отрицателна социална реакция, даже в случай че това значи поддръжка от ГЕРБ – партия, която се счита да нежелателен партньор”, добави Петрова.
Ще има ли предварителни избори
И тримата специалисти считат, че възможни предварителни избори наподобяват доста малко евентуални за момента. Според тях нови избори ще навредят на всички партии, които вземат участие в настоящето ръководство.
“Ако се стигне до предварителни избори да вземем за пример есента, ще пострадат безусловно всички партии от ръководещата коалиция. Абсолютно всички. Никой няма да може да се възползва по някакъв метод от обстановката и да завоюва някакви дивиденти”, сподели Антоний Тодоров.
“В подобен случай печеливши най-вероятно ще бъдат от ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че дали пък те самите ще са в положение да образуват ново болшинство, е доста рано да гадаем.”
На същото мнение е и Стефан Попов.
“Ако се разпадне обединението, алтернативата са Движение за права и свободи и ГЕРБ – т.е. връщане в изходно положение”, сподели той.
Другите разновидности при вероятно раздробяване на обединението са ново болшинство в границите на сегашния парламент или държавно управление на малцинството.
Геновева Петрова счита, че ново болшинство в актуалното Народно заседание също е малко евентуално, най-малко в случай че се съди по това, което партиите приказват.
“Правителство на малцинството би било също толкоз проблематично”, добави тя. “То също би било подвластно на конюнктурно болшинства и конюнктурни решения.”
Според Антоний Тодоров такова ръководство сигурно не би издържало дълго.
“Възможно ли е държавно управление на малцинството, тихомълком подкрепяно от ГЕРБ? Малко евентуално, само че даже да се стигне до там, такова държавно управление надали ще оцелее повече от няколко месеца”, сподели той.
И тримата специалисти обаче считат, че вероятността обединението да се разпадне на този стадий е дребна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ