Отскочих до Италия за първи път в живота си и

Отскочих до Италия за първи път в живота си и се върнах цялостна с О2. Древна и удивително красива земя. Дори ще се опитам да си спестявам епитетите. Не тъй като ми свидят, ами ей по този начин, за достоверност и свежина на чувствата.

Всички пътища водят натам. Ама в действителност. Пълноводна река от вплетени пръсти, мирис на старинА, белези от великолепие, усмивки, които заразяват и те увличат в същото това топло, течащо, чудо, наречено Рим. Италия е мястото, което се свързва с история, обич и папата. Като кажеш Италия, няма метод да не се сетиш за Колизеума, наклонената кула в Пиза, реещите се гондоли на Венеция, Ромео и Жулиета и морето от целуващи се хора. И всички те – говорещи на един език – езика на любовта. Защото „ любовта е най-чистият международен език, без никакви пояснения, тъй като Вселената не се нуждае от пояснения, с цел да продължи пътя си в безкрайното пространство ”.

Ходещото море от хора тук е многолико. Италианци, испанци, немци, французи, доста азиатци (които назоваваме за по-нагледно японци). Те имат необикновен метод на напредване като туристи. Обикнoвено ми наподобяват на нещо като хлопнати по главата чучулиги, тръгнали на първа любовна среща, омотани в камери, фотоапарати, мобилни телефони, с дежурни усмивки, разтегнати до зад-ушието и явно не разбиращи нищо от обиколния свят. Но са готини и аз ги одобрявам.

Римската Одисея стартира на 25 октомври. Полетът е в 6 и половина сутринта. Ще пътувам за 1-ви път в живота си със аероплан. Срам не позор, споделих го. Гледам почти като теле в магазин за бижута. Но виждам и да не се издавам доста. От благовъзпитание. Предната вечер съвсем съумях да си сместя половината дрешник в раницата на Тони. Не взех доста дрипки, тъй като не чекирах спомагателен багаж. Самолетът излетя безаварийно. Приготвих си пликчето за повръщане. Влюбената двойка, седяща до мен ми задаваха непрекъснато въпроса: Какво ще вършиме с това пликче?, аз отговарях: " Чакам да повърна. " Ама не би. Полетът бе приказка, като кръгче с виенско колело, а страстта, която ме хвана за гушата на фона на кървавия софийски изгрeв от птичи полет, вещаеше плач от благополучие. Едва в този момент всичко започваше.

Когато кацнахме на Фиумичино, първото ми усещане беше, че се споделям Алиса и не съм в огледалния, само че при всички положения - в света на чудесата. Времето е повече от подканящо и откакто си захвърляме дисагите, хващаме пътя. Първа цел – Колизеумът. Всичко в радиус от към километър се върти към него. Часът е малко след 9, неделя и с изключение на туристите, в града са наизлезли и жителите на Рим. Пият си първото кафе, извеждат си кучетата, децата, пазарят си – изобщо, безусловно естествен темп. Това, че през терасата си виждат заран колоната на Траян, не ги разграничава от нас. Една след друга – кокетни будки с магии гарнират улиците на безконечния град, в който древността си партнира с живия живот толкоз изтънчено и ненатрапчиво. Всякакви плодове, зеленчуци, печени кестени, сувенирчета и море от ключодържатели. В началото мозъкът ми, изумен от страстта, възторга и величеството на този град, нямаше свободна фибра, с цел да се досети - за какво най-продаваното нещо тук са ключодържатели, само че, стъпвайки на родна земя доста бързо разбрах. Разбрах го в действителност, когато другари ме задърпаха с блеснали погледи и въпроса - " Какво ми донесе от Рим? " Хлъц! Амииии, тооо...таковата...аз взех един два мини - сувенира, но от кое място да се сетя да изкупя всичкото ключодържателно желязо на планетата, та да стигнат...Продължава: До Италия и обратно - II частПродължава: До Италия и обратно - III част