Българите са оптимисти за 2024 г.
Оценките за миналата 2023 година са по-добри от тези преди една година. Това демонстрира изследване на " Алфа Рисърч ", извършено в интервала 22 - 30 ноември измежду 1000 пълнолетни жители.
Изследването сочи, че за пълнолетните българи годината е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
В персонален аспект равносметката за 2023 година е поляризирана - 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна.
Социологическата организация отбелязва, че като най-кризисна за българите остава белязаната от COVID-19 и митинги 2020 година Тогава е регистрирано историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките, показват от " Алфа Рисърч ".
През актуалната година негативните отзиви понижават с 10% по отношение на предходната, а позитивните се усилват с 4%. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени пък остават пенсионерите и жителите на селата.
Източник:
Според социологическата организация, в случай че тази положителна наклонност продължи, в края на 2024 година може да се чака превес на позитивните над отрицателните оценки , какъвто не е имало от преди пандемията.
Значително по-негативни са настройките в публичен проект - народен и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света . На фона на влошаващата се обстановка в света протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично.
11% от интервюираните правят оценка годината за България като по-добра от миналата, а за 55% от респондентите си е останала по-лоша. В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна пък установяват сред 1/4 и 1/3 от българите.
В изследването се показва, че по-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макрокартината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналният живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
Източник:
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази наклонност се резервира, през идната година може да избухне ново, по-радикално предпочитание за смяна.
42% от интервюираните показват убеденост, че годината ще е сполучлива за тях , а на противоположното мнение са 19% от интервюираните. Разликата сред оптимистите и песимистите е 23%, до момента в който през предходната година тя е били едвам 4%. От позиция на България и света " по-добра " година чакат 33%, а " по-лоша " - 36%-38% от респондентите. Спадът на негативизма в сегашното буди оптимизъм и за бъдещето.
Проучването насочва и по-широк взор към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Нагласите са, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното - ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.
Източник:
При оценките за живота ни по отношение на този на нашите родители настройките са преобладаващо положителни. 49% от пълнолетните българи имат вяра, че живеят по-добре от своите родители, до момента в който на противоположното мнение са 29%. Без чувство за основна динамичност по отношение на предишното са 22% от интервюираните.
Очакванията за живота на идващите генерации също са оптимистични, само че и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща настройка обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39% против 21%).
Изследването демонстрира, че най-позитивни в оценките за сегашното и упованията за бъдещето са учащите и хората с по-високо обучение. С увеличение на приходите нараства чувството за по-добър живот по отношение на този на предците, както и оптимизма за идващите генерации.
Изследването сочи, че за пълнолетните българи годината е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
В персонален аспект равносметката за 2023 година е поляризирана - 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна.
Социологическата организация отбелязва, че като най-кризисна за българите остава белязаната от COVID-19 и митинги 2020 година Тогава е регистрирано историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките, показват от " Алфа Рисърч ".
През актуалната година негативните отзиви понижават с 10% по отношение на предходната, а позитивните се усилват с 4%. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени пък остават пенсионерите и жителите на селата.
Източник:
Според социологическата организация, в случай че тази положителна наклонност продължи, в края на 2024 година може да се чака превес на позитивните над отрицателните оценки , какъвто не е имало от преди пандемията.
Значително по-негативни са настройките в публичен проект - народен и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света . На фона на влошаващата се обстановка в света протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично.
11% от интервюираните правят оценка годината за България като по-добра от миналата, а за 55% от респондентите си е останала по-лоша. В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна пък установяват сред 1/4 и 1/3 от българите.
В изследването се показва, че по-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макрокартината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналният живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
Източник:
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази наклонност се резервира, през идната година може да избухне ново, по-радикално предпочитание за смяна.
42% от интервюираните показват убеденост, че годината ще е сполучлива за тях , а на противоположното мнение са 19% от интервюираните. Разликата сред оптимистите и песимистите е 23%, до момента в който през предходната година тя е били едвам 4%. От позиция на България и света " по-добра " година чакат 33%, а " по-лоша " - 36%-38% от респондентите. Спадът на негативизма в сегашното буди оптимизъм и за бъдещето.
Проучването насочва и по-широк взор към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Нагласите са, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното - ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.
Източник:
При оценките за живота ни по отношение на този на нашите родители настройките са преобладаващо положителни. 49% от пълнолетните българи имат вяра, че живеят по-добре от своите родители, до момента в който на противоположното мнение са 29%. Без чувство за основна динамичност по отношение на предишното са 22% от интервюираните.
Очакванията за живота на идващите генерации също са оптимистични, само че и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща настройка обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39% против 21%).
Изследването демонстрира, че най-позитивни в оценките за сегашното и упованията за бъдещето са учащите и хората с по-високо обучение. С увеличение на приходите нараства чувството за по-добър живот по отношение на този на предците, както и оптимизма за идващите генерации.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ