Девети фарма форум на Мениджър: Време е за оценка и на качество в здравеопазването
Оценките в опазването на здравето да се дават освен за активност, а и за качество - това може да е работещата и сполучлива рецепта за смяна и възстановяване на опазването на здравето у нас. Около тази теза се сплотиха участниците в първи панел “Иновации и политики за консолидиране ” на Деветия народен фарма конгрес на Мениджър, който се организира в столичния София Хотел Балкан.
Търсенето на разходоспестяващи и в това време високоефективни решения към този момент не е с пожелателен темперамент, а обвързване на всички ангажирани в този развой страни, уточни при започване на полемиката Славейко Джамбазов, създател и шеф на НТА Ltd.
Здравеопазването е относително консервативна и инертна система, в която доказателствата се натрупват постепенно и постоянно диагностиката и лекуването на разнообразни болести се трансформират, а някои се отхвърлят. Имаме потребност от нереален взор за това какво се случва в системата и по какъв начин можем да бъдем съответни, означи доцент Антон Тонев, ръководител на парламентарната комисия по опазване на здравето. Задоволяването на потребностите на пациента у нас към момента не е на нужното равнище, имаме сериозен проблем с сложното прекосяване от система, построена да служи на страната, в система, която би трябвало да служи на пациента и той да бъде в нейния център. Задоволяването на потребностите на пациентите към момента не е на нужното равнище. Реалната фотография на опазването на здравето у нас той добави със задъхваща се болнична систева, кадрови недостиг, извънболнична система, оставена настрана и съобщи, че на база на тази обща оценка, в следващите няколко седмици и месеци ще бъдат показани оферти за промени, тъй че да започне изчистването на тези несъответствия.
Изследвали сме аргументите, довели до този баланс и предложенията за решения, които ще бъдат показани пред обществото, ще бъдат в тази тенденция. Поставили сме си като приоритет да понижават хоспитализациите, а влизането в болница да остане за хората, които в действителност имат потребност от интензивно лекуване. Плащаме за един здравен артикул три пъти – когато една диагностична процедура може да се извърши отвън болница, а болният е признат, плащаме за услугата, която ще получи той на по-висока цена. Вторият метод на възнаграждение е поради болничните дни, които пациентите получават след пролежаване в болница, а третото заплащане е поради загубата на продукта, който този пациент би изработил за стопанската система ни в дните, в които няма да бъде на работното си място, уточни още доцент Тонев.
Но и най-перфектната здравна система не би могла да реализира резултати, в случай че дейна интеракция с обществото, добави той. Затова " имаме потребност да промотираме продукта Здраве, да възпитаваме идващото потомство да се интересува от грижата за личното си здраве. " А част от цялата тази идея несъмнено е разгръщането на мощния капацитет на дигитализацията и електронизацията на опазването на здравето. " Представете си, че следващата година по това време, до момента в който работите на компютъра си, на екрана светва алена лампичка и получавате записка, която ви припомня на каква възраст сте и какви проучвания би трябвало да си извършите, завършваща с въпроса “Знаете ли за какво? ”, която пък ви отвежда към къса публикация с потребни и разбираеми отговори на този въпрос и най-важното, че е нужно да инвестирате единствено време, не и средства, защото сте част от национална скринингова група. ", очерта като съответна визия за близкото бъдеще на здравните грижи, в които здравната система и обществото си взаимодействат доц. Антон Тонев. Целта в последна сметка е междинната дълготрайност на живота у нас да доближи най-малко средноевропейските стойности от 80 години, заключи той.
Дигитализация в целия здравен бранш не просто би трябвало да има, а да се форсира, тъй като ние сме закъснели много в това отношение. Дигитализацията е това, което движи трансформацията в бранша, по тази причина би трябвало да има политическа воля, която би трябвало да зададе посоката на тази промяна. И това е, което ще помогне за прекосяване към система, насочена към пациента, разяснява Велина Григорова, ръководител на УС на Българския фармацевтичен съюз. Сред регулациите, които би трябвало да се трансформират и постановат по-активно за подкрепяне та този развой е въвеждането на електронните предписания и подобряването на методиката за работа с тях,допълни тя. Електронното досие е последваща такава значима стъпка в тактиката за електронизация на опазването на здравето ни. Дигитализацията на опазването на здравето обаче не може да бъде независим развой, тя би трябвало да бъде обвързана с подготовката на фрагменти за работа с новите способи и платформи, които се вкарват и ще се вкарват, уточни още Велина Григорова.
Проблемът с фрагментите у нас обаче е на път да се трансформира в злополука, сигнализира доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз. В България имаме 31 700 лекари, което на пръв взор не е малко за страна с 6,5 млн. население. Тревожното е възрастовата конструкция - 88% от лекарите, на които разчитаме сега са над 50 години, заяви той. Смъртността измежду лекарите в последните две години също е повишена. По тази причина в идващите 6 години ще се сблъскаме с действителност, която е била при започване на 20 век с извънредно малко лекари на глава от популацията в дребните, а даже и в регионалните градов, предизвести доктор Маджаров. " Всички дружно би трябвало да решим какво ще вършим оттук насетне, с цел да предотвратим тази опасност, която в действителност към този момент е новата действителност. Вече не съществува сегмента от опитни, само че и относително млади лекари във възрастта сред 25-30-50 години, които обезпечават и досегаемост на диагностика и лекуване и задоволително време за приготовление на идващото потомство фрагменти. ", съобщи той.
Решаването на този проблем повече не търпи отсрочване, тъй като този тежък кадрови недостиг не е единствено при нас, само че и в Европа, където има сериозен отлив от хуманните специалности в последните години, а това е пазар на труда, с който не можем да се конкурираме сега, добави и доцент Антон Тонев. " Лекарската специалност е доста конвертируема сега и на всички места в Европа към този момент е задоволително да имаш тапия, с цел да те одобряват незабавно с широко отворени прегръдки. Имаме към този момент създадени политики по приходи, условия на труд и създаване на експерти, с които ще стартираме да работим за обръщането на този развой. ", съобщи той.
Това е първият огромен конгрес след сформирането на новото държавно управление и Народното събрание. Миналата година имахме едно общо обръщение политическите партии да се схванат за съществени стъпки и ограничения, изключително в региона на опазването на здравето, тъй като сега сме в пасивна позиция, а би трябвало да стартираме да водим събитията в нея, не да ги следваме, съобщи уточни Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научно-изследвателските фармацевтични компании. За първа година делът от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за опазване на здравето е 5,8% и се надяваме наклонността за увеличение на вложенията в опазване на здравето да се резервира, уточни той. " Нашата система сега е напълно транзакционна, само че е време да прибавим следене на резултатността и качеството на предоставяните здравни услуги и последователно това да се трансформира в главен аршин за вложение и финансиране в опазването на здравето ", препоръча Деян Денев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




