Всеки втори подкрепя дигитализация на образованието
Оценката както на необятната общност, по този начин и на родителите на деца в учебна възраст, демонстрира, че като най-успешни досега се възприемат ограниченията за цифровизация на образованието (49,6%), сочи годишното проучване на Алфа Рисърч.
От началото на тази година към следенето на обичайните трендове на доверие към институции, политици и партии, Алфа Рисърч започва и непрекъсната секция, която от време на време ще изследва настройките по значими за обществото сфери. Акцент в това издание е образованието.
От години образованието в България е измежду обществените сфери, нуждаещи се от концептуално преосмисляне и цялостни систематични решения. Радикалните промени в обществата, стопанските системи и връзката в актуалния свят, слагат просветителните системи пред напълно нови условия и критерии за триумф. В началото на сегашния мандат ръководещите сложиха образованието като приоритет в активността си и обявиха поредност от ограничения като нарастване на учителските заплати, рационализация на просветителния развой, дейно обгръщане на децата от системата.
Необходимостта от цялостна смяна на образователния развой, с цел да развива той пълноценно качествата на децата и да дава отговор на актуалните информационни действителности се прави оценка изключително високо от родителите - както от тези, които могат да дават на децата си цифрови устройства у дома, по този начин и от тези, които нямат такива благоприятни условия и за тях просветителната цифровизация се явява късмет за понижаване на обществените и културни неравенства. Около една трета от родителите считат, че са налице положителни резултати от напъните за консолидиране на деца с по-леки увреждания в общообразователните учебни заведения, както и от връщането назад в клас на прибързано отпадащи деца.
През последното тримесечие на предходната година просветителният министър Красимир Вълчев стартира старта и на един по-сериозен спор за мястото на образованието и ролята му във възпитанието на децата. Настоящото изследване демонстрира, че 66% от пълнолетните българи поддържат тезата, че учебното заведение, с изключение на да образова, би трябвало и да възпитава. Това схващане господства във всички обществени групи, без значение от обществения и веществен статус на интервюираните.
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец. 28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда - обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.
От началото на тази година към следенето на обичайните трендове на доверие към институции, политици и партии, Алфа Рисърч започва и непрекъсната секция, която от време на време ще изследва настройките по значими за обществото сфери. Акцент в това издание е образованието.
От години образованието в България е измежду обществените сфери, нуждаещи се от концептуално преосмисляне и цялостни систематични решения. Радикалните промени в обществата, стопанските системи и връзката в актуалния свят, слагат просветителните системи пред напълно нови условия и критерии за триумф. В началото на сегашния мандат ръководещите сложиха образованието като приоритет в активността си и обявиха поредност от ограничения като нарастване на учителските заплати, рационализация на просветителния развой, дейно обгръщане на децата от системата.
Необходимостта от цялостна смяна на образователния развой, с цел да развива той пълноценно качествата на децата и да дава отговор на актуалните информационни действителности се прави оценка изключително високо от родителите - както от тези, които могат да дават на децата си цифрови устройства у дома, по този начин и от тези, които нямат такива благоприятни условия и за тях просветителната цифровизация се явява късмет за понижаване на обществените и културни неравенства. Около една трета от родителите считат, че са налице положителни резултати от напъните за консолидиране на деца с по-леки увреждания в общообразователните учебни заведения, както и от връщането назад в клас на прибързано отпадащи деца.
През последното тримесечие на предходната година просветителният министър Красимир Вълчев стартира старта и на един по-сериозен спор за мястото на образованието и ролята му във възпитанието на децата. Настоящото изследване демонстрира, че 66% от пълнолетните българи поддържат тезата, че учебното заведение, с изключение на да образова, би трябвало и да възпитава. Това схващане господства във всички обществени групи, без значение от обществения и веществен статус на интервюираните.
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец. 28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда - обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ