Кино: "Френският бюлетин"
Оценка: + + + + + от 5 Още от същото: " Гранд хотел Будапеща "
Неподражаем стилист, той самичък си е род, The French Dispatch е автоантология от вида " най-хубавото " от Андерсън. Калиграфски изкусен, палав и подигравателен по съществени тематики, прикрито сантиментален. Прелистването му е интелектуално наслаждение. Със скрити намигвания и значещи елементи, откриващи се при наново гледане. Елегантността на актьора среща жестокостта на света и излиза победител. В съзаклятничество с тайната сълза, която пишещият предава на четящия.
Прелистването е безусловно - четем в облици последния брой на литературно и политико-хуманитарно списание (моделът е The New Yorker), фиктивен френски филиал на консервативния " Ивнинг сън " от Либърти, Канзас, географския център на Америка. На онази Америка, поради която Хемингуей и Фицджералд са предпочели " безкрайния празник " и свободата на духа по европейски.
Първата оживяла публикация е пътешестване през времето и историята на градчето - дом на списанието, Енюи (от досада на френски) на реката Блазе (снимано е в Ангулем). Времето е от 1925 до 1975, повествовател е ветеранът при Андерсън (още от " Ракета в бутилка " ) Оуен Уилсън. В цвят и черно-бяло, с живи картини в познатата симетричност и пастелен винтидж, през гегове от нямото кино до днешна ирония.
Реклама
Три материала вършат сърцето на кино лентата под погледа на фашизирана коректорка (Елизабет Мос) и сардоничен основен редактор (Бил Мъри) с лозунг " без сълзи ". Арт кореспондентката Тилда Суинтън споделя история на полуда, обич и послушание (Бенисио дел Торо и Леа Сейду), на талантливост в среда, която приказва единствено за пари и насилието е зад ъгъла.
Политическата репортерка Франсис Макдорманд прави от революцията (май`68) съкровен акт, канализира младежкия идеализъм (Тимоти Шаламе) в житейски опит, горчив (по Годар), сантиментален (по Трюфо). Журналистическата " индиферентност " няма по какъв начин да е и морална, споделя Андерсън.
Високата нота и скритият смисъл идват с сякаш " кулинарния " материал на Джефри Райт. Едно смачкано листче, след това върнато в текста от Мъри, дава отговор за какво не можем без неблагодарни неща като изкуството, писането и вярването в тях. Онази вътрешна непълнота и сладкият като отрова блян към неналичията, правещи животите ни.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Янко Терзиев
Неподражаем стилист, той самичък си е род, The French Dispatch е автоантология от вида " най-хубавото " от Андерсън. Калиграфски изкусен, палав и подигравателен по съществени тематики, прикрито сантиментален. Прелистването му е интелектуално наслаждение. Със скрити намигвания и значещи елементи, откриващи се при наново гледане. Елегантността на актьора среща жестокостта на света и излиза победител. В съзаклятничество с тайната сълза, която пишещият предава на четящия.
Прелистването е безусловно - четем в облици последния брой на литературно и политико-хуманитарно списание (моделът е The New Yorker), фиктивен френски филиал на консервативния " Ивнинг сън " от Либърти, Канзас, географския център на Америка. На онази Америка, поради която Хемингуей и Фицджералд са предпочели " безкрайния празник " и свободата на духа по европейски.
Първата оживяла публикация е пътешестване през времето и историята на градчето - дом на списанието, Енюи (от досада на френски) на реката Блазе (снимано е в Ангулем). Времето е от 1925 до 1975, повествовател е ветеранът при Андерсън (още от " Ракета в бутилка " ) Оуен Уилсън. В цвят и черно-бяло, с живи картини в познатата симетричност и пастелен винтидж, през гегове от нямото кино до днешна ирония.
Реклама
Три материала вършат сърцето на кино лентата под погледа на фашизирана коректорка (Елизабет Мос) и сардоничен основен редактор (Бил Мъри) с лозунг " без сълзи ". Арт кореспондентката Тилда Суинтън споделя история на полуда, обич и послушание (Бенисио дел Торо и Леа Сейду), на талантливост в среда, която приказва единствено за пари и насилието е зад ъгъла.
Политическата репортерка Франсис Макдорманд прави от революцията (май`68) съкровен акт, канализира младежкия идеализъм (Тимоти Шаламе) в житейски опит, горчив (по Годар), сантиментален (по Трюфо). Журналистическата " индиферентност " няма по какъв начин да е и морална, споделя Андерсън.
Високата нота и скритият смисъл идват с сякаш " кулинарния " материал на Джефри Райт. Едно смачкано листче, след това върнато в текста от Мъри, дава отговор за какво не можем без неблагодарни неща като изкуството, писането и вярването в тях. Онази вътрешна непълнота и сладкият като отрова блян към неналичията, правещи животите ни.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ