Киноревю: "Не се тревожи, скъпа" на Оливия Уайлд
Оценка: 3½ от 5 Още от същото: " Степфордските съпруги "
Don`t Worry Darling, вторият режисьорски филм на по-популярната като актриса Оливия Уайлд, стартира като красива химера. Окъпано в слънце фирмено градче в Калифорнийската пустиня, фон на постигнатото благополучие. Подредени палми, идеални идентични къщи, улици без прашинка и коли в ярки цветове, последни модели за края на петдесетте в Америка. Но единствено мъжете имат право да ги карат на работа и назад. За дамите е оставена ролята на " щастливи домакини ".
Една от тях (Флорънс Пю, изнасяща филма) има подозрения и въпроси оттатък идилията. Съпругът ѝ е красавец (в ролята е поп звездата Хари Стайлс), който отхвърля да каже какво работи дружно с всички мъже от градчето. Чака от нея само чиста къща, вкусна храна и милувка в края на деня. Тайнственият план се споделя Victory, намекнато е, че може би е нещо военно. Командир на плана е харизматичен необут (Крис Пайн, прецизен за ролята).
Той е господ за подчинените си, приказва с лозунги " против хаоса ", " за напредъка " и " значимостта на фамилията ". Отделно бигбрадърски мъжки глас от радиото озвучава деня на " щастливата стопанка " с мантри за върховенството на " реда ", " хубостта " в контрола и " грацията " в симетрията. Но всяко програмирано благополучие се пропуква. Героинята на Пю потегля на свое следствие коя е в реалност и какво прави на това място. Драмата на брачните подозрения с нощни кошмари на брачната половинка (сюрреалистично симетрични) прелива в антиутопичен трилър.
Реклама
Най-близките ѝ съседки са в същите златни кафези, ансамбълът е от мощни актриси. Режисьорката Уайлд е в ролята на най-хубавата другарка, тъмнокожата КиКи Лейн дава първия образец на драматичен протест. Симпатичен мъжки персонаж няма, самите функции са еднопланови и предпоставени. Филмът предсказуемо крачи към разобличаване по " Шоуто на Труман " и край с гонене по " Телма и Луиз ".
Но възприятието за жанр остава до края. Луфтовете са в изгубения съспенс и прекомерно директните метафори (стени се събират, огледала се пропукват) по линията мъжки надзор - женска независимост.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Don`t Worry Darling, вторият режисьорски филм на по-популярната като актриса Оливия Уайлд, стартира като красива химера. Окъпано в слънце фирмено градче в Калифорнийската пустиня, фон на постигнатото благополучие. Подредени палми, идеални идентични къщи, улици без прашинка и коли в ярки цветове, последни модели за края на петдесетте в Америка. Но единствено мъжете имат право да ги карат на работа и назад. За дамите е оставена ролята на " щастливи домакини ".
Една от тях (Флорънс Пю, изнасяща филма) има подозрения и въпроси оттатък идилията. Съпругът ѝ е красавец (в ролята е поп звездата Хари Стайлс), който отхвърля да каже какво работи дружно с всички мъже от градчето. Чака от нея само чиста къща, вкусна храна и милувка в края на деня. Тайнственият план се споделя Victory, намекнато е, че може би е нещо военно. Командир на плана е харизматичен необут (Крис Пайн, прецизен за ролята).
Той е господ за подчинените си, приказва с лозунги " против хаоса ", " за напредъка " и " значимостта на фамилията ". Отделно бигбрадърски мъжки глас от радиото озвучава деня на " щастливата стопанка " с мантри за върховенството на " реда ", " хубостта " в контрола и " грацията " в симетрията. Но всяко програмирано благополучие се пропуква. Героинята на Пю потегля на свое следствие коя е в реалност и какво прави на това място. Драмата на брачните подозрения с нощни кошмари на брачната половинка (сюрреалистично симетрични) прелива в антиутопичен трилър.
Реклама
Най-близките ѝ съседки са в същите златни кафези, ансамбълът е от мощни актриси. Режисьорката Уайлд е в ролята на най-хубавата другарка, тъмнокожата КиКи Лейн дава първия образец на драматичен протест. Симпатичен мъжки персонаж няма, самите функции са еднопланови и предпоставени. Филмът предсказуемо крачи към разобличаване по " Шоуто на Труман " и край с гонене по " Телма и Луиз ".
Но възприятието за жанр остава до края. Луфтовете са в изгубения съспенс и прекомерно директните метафори (стени се събират, огледала се пропукват) по линията мъжки надзор - женска независимост.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ