Тъмната кула
Оценка:
3 от 5
Още от същото:
" Матрицата " Филмът (The Dark Tower) е опитал невъзможното – да екранизира духа, а не съответни страници от 8-томния, отегчителен в 4 десетилетия, писателски опус на Стивън Кинг. Кинг се обръщал към виденията си за " Кулата ", когато закъсвал с някой от постоянните си романи. Спасявал се в юношеската принципност на приключенията в Средния свят. Там комплицираните въпроси на битието, на положителното и злото се вземат решение със средствата на първичната приказка - като рицарско (или каубойско за днешните момчета) пътешестване през незнайното, в среда на чиста романтика. До романтиката и по-едрите въпроси филмът не се домогва, само че най-малко порталът на приключенията е отворен.
Те се случват на 14-годишния Джейк (Том Тейлър) от Ню Йорк, първо в сънищата му, след това и нескрито. Момчето е с заложба на ясновидец (или това е просто възрастовата мощ на въображението), " озарението " (the Shining) му разрешава да се разхожда през времето и пространството. В техния център е Тъмната кула, веществен знак на човешкото мироздание. Неин страж е Стрелецът (Идрис Елба), с револвери от материала на Екскалибур и покривало по Серджо Леоне. Опитва да я унищожи Човекът в черно (Матю Макконъхи), с цел да даде път на мрака и огъня. Точно мрак и огън са умъртвили бащата на Джейк, нюйоркски пожарникар.
Идеята, че момчешкото въображение може да е ключ към мирозданието, че злото в света може да бъде победено с каубойски патрон (а не с вълшебната пръчка на Хари Потър), е симпатична. Кинематографичната й реализация обаче е неравна и единствено на моменти почтена за нея.
Приключенията се натрупат механично, без време за човешки отзив и реакция у героите. Макконъхи остава ехидна маска на злото, с бутафорна черна перука. Повече живец (и нещо от сбития издръжливост на Клинт Истууд) има у Елба. Но екранното му време е малко. Филмът държи фена прочувствено отхвърлен като при прелистване на илюстрации. За словото сред тях се постанова да се отворят още веднъж книгите.
3 от 5
Още от същото:
" Матрицата " Филмът (The Dark Tower) е опитал невъзможното – да екранизира духа, а не съответни страници от 8-томния, отегчителен в 4 десетилетия, писателски опус на Стивън Кинг. Кинг се обръщал към виденията си за " Кулата ", когато закъсвал с някой от постоянните си романи. Спасявал се в юношеската принципност на приключенията в Средния свят. Там комплицираните въпроси на битието, на положителното и злото се вземат решение със средствата на първичната приказка - като рицарско (или каубойско за днешните момчета) пътешестване през незнайното, в среда на чиста романтика. До романтиката и по-едрите въпроси филмът не се домогва, само че най-малко порталът на приключенията е отворен.
Те се случват на 14-годишния Джейк (Том Тейлър) от Ню Йорк, първо в сънищата му, след това и нескрито. Момчето е с заложба на ясновидец (или това е просто възрастовата мощ на въображението), " озарението " (the Shining) му разрешава да се разхожда през времето и пространството. В техния център е Тъмната кула, веществен знак на човешкото мироздание. Неин страж е Стрелецът (Идрис Елба), с револвери от материала на Екскалибур и покривало по Серджо Леоне. Опитва да я унищожи Човекът в черно (Матю Макконъхи), с цел да даде път на мрака и огъня. Точно мрак и огън са умъртвили бащата на Джейк, нюйоркски пожарникар.
Идеята, че момчешкото въображение може да е ключ към мирозданието, че злото в света може да бъде победено с каубойски патрон (а не с вълшебната пръчка на Хари Потър), е симпатична. Кинематографичната й реализация обаче е неравна и единствено на моменти почтена за нея.
Приключенията се натрупат механично, без време за човешки отзив и реакция у героите. Макконъхи остава ехидна маска на злото, с бутафорна черна перука. Повече живец (и нещо от сбития издръжливост на Клинт Истууд) има у Елба. Но екранното му време е малко. Филмът държи фена прочувствено отхвърлен като при прелистване на илюстрации. За словото сред тях се постанова да се отворят още веднъж книгите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ