Кино: "Смърт край Нил"
Оценка: 3 от 5 Още от същото: " Убийство в Ориент експрес "
Кенет Брана режисира Death on the Nile и още веднъж (след " Убийство в Ориент експрес ", 2017) е с именитите мустаци на Еркюл Поаро. Саможивият и суетлив белгийски детектив, властелинът на " дребните сиви кафези ". Сега разбираме аргументите за меланхолията и отстранението му. Мустаците също получават цялостната си биография.
Това става в увод от времето на Първата международна война, сниман във въздействащо черно-бяло (Брана и тук работи с Харис Замбарлукос, роденият в Кипър оператор на " Белфаст " ). Виждаме по какъв начин в окопите и под обстрел, с бдителност и логичност младият офицер Поаро избавя ротата си от сигурна гибел. После в лазарета среща трагичната обич на живота си, обясняваща последвалата му самотност.
С контраста на цветната и широкоекранна помпозност (снимано е на 65 мм лента) сме пренесени в 1937, годината на излизане на романа на Агата Кристи. Поаро към този момент е световнопрочут, смут за келнерите в скъпите заведения за хранене, до момента в който избира десерт. Във почивка от следващия позволен случай, той приема поканата на богата наследница (Гал Гадот) да пази сватбеното й празненство с първокласен транспортен съд по Нил. Тя се опасява от някогашната избраница (Ема Макей) на младоженеца (Арми Хамър), избран като " очарователно незлоблив ".
Реклама
Следва класическата " тайнственост на затворената стая " с гениално сглобяване на картината най-после от " сивите кафези " на Поаро. Всеки от поканените посетители е с претекст в предишното да убие булката. Камерата елегантно се плъзга по детайлите и миговете в държанието, оправдаващи обратите след това. Египет с чудесата си е цифрово хубав, зрелището е с мимолетността на леещото се шампанско.
Бонусът е, че Брана " дописва " Кристи оттатък това " кой е килърът ", по линия на какво е кадърен човек от обич, ревнивост и накърнена горделивост. И за доста пари. Кастът е с расово многообразие, каквото времето изисква. На Поаро са разрешени усеща и вдлъбване по черния блус (Софи Оконедо) и нежния китарен джаз (автентични записи на Систър Розета Тарп).
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Кенет Брана режисира Death on the Nile и още веднъж (след " Убийство в Ориент експрес ", 2017) е с именитите мустаци на Еркюл Поаро. Саможивият и суетлив белгийски детектив, властелинът на " дребните сиви кафези ". Сега разбираме аргументите за меланхолията и отстранението му. Мустаците също получават цялостната си биография.
Това става в увод от времето на Първата международна война, сниман във въздействащо черно-бяло (Брана и тук работи с Харис Замбарлукос, роденият в Кипър оператор на " Белфаст " ). Виждаме по какъв начин в окопите и под обстрел, с бдителност и логичност младият офицер Поаро избавя ротата си от сигурна гибел. После в лазарета среща трагичната обич на живота си, обясняваща последвалата му самотност.
С контраста на цветната и широкоекранна помпозност (снимано е на 65 мм лента) сме пренесени в 1937, годината на излизане на романа на Агата Кристи. Поаро към този момент е световнопрочут, смут за келнерите в скъпите заведения за хранене, до момента в който избира десерт. Във почивка от следващия позволен случай, той приема поканата на богата наследница (Гал Гадот) да пази сватбеното й празненство с първокласен транспортен съд по Нил. Тя се опасява от някогашната избраница (Ема Макей) на младоженеца (Арми Хамър), избран като " очарователно незлоблив ".
Реклама
Следва класическата " тайнственост на затворената стая " с гениално сглобяване на картината най-после от " сивите кафези " на Поаро. Всеки от поканените посетители е с претекст в предишното да убие булката. Камерата елегантно се плъзга по детайлите и миговете в държанието, оправдаващи обратите след това. Египет с чудесата си е цифрово хубав, зрелището е с мимолетността на леещото се шампанско.
Бонусът е, че Брана " дописва " Кристи оттатък това " кой е килърът ", по линия на какво е кадърен човек от обич, ревнивост и накърнена горделивост. И за доста пари. Кастът е с расово многообразие, каквото времето изисква. На Поаро са разрешени усеща и вдлъбване по черния блус (Софи Оконедо) и нежния китарен джаз (автентични записи на Систър Розета Тарп).
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ