Лавина погреба 11 алпинисти на Мальовица преди 60 години
Оцелелият Георги Топалов: Долината още е в сърцето ми, грешките в планината се заплащат скъпо
Днес се навършват 60 години от най-голямата покруса в историята на българския алпинизъм. На 16 декември 1965 година лавина лишава живота на 11 души под връх Орлето в Рила.
В ранното утро на съдбовния ден група от 16 алпинисти потегля от хижа " Мальовица ". Целта им е амбициозна – да създадат траверс по ръба Петлите към връх Орловец и Злия зъб. Експедицията е водена от опитни планинари – шефа на Градската школа по алпинизъм в София Тодор Николов и майстора на спорта Михаил Угляров.
Смъртоносната " снежна дъска "
Два часа след началото на прехода, когато групата се намира над Еленино езеро, нещастието връхлита ненадейно. От ската на връх Орлето се откъсва лавина вид " снежна дъска ". Въпреки че е относително дребна по размери – 79 на 57 метра, тя носи със себе си към 1400 кубика сняг, който се оказва съдбовен.
За секунди снежната маса повлича цялата група, блъска се в срещуположния скат и се обръща. Всички 16 души са затрупани. Само петима съумяват да оцелеят.
Борбата за живот
Сред оживелите е 18-годишният тогава Спас Малинов. Затрупан до кръста, той съумява да се изрови самичък с едната си свободна ръка. Веднага по-късно оказва помощ на Георги Стоянов и Емил Станчев, а дружно съумяват да извадят Георги Топалов и Петър Варненчек.
За страдание, пристигналите по-късно спасители откриват телата на останалите 11 алпинисти под повече от 5 метра сняг.
В своите мемоари, разказани в книгата " Лавина от мемоари ", Спас Малинов споделя, че групата е подценила снежната конюнктура. Алпинистите са се движили в плътна колона, без нужната отдалеченост, извършвайки по диагонал подсичане към превала сред върховете Орлето и Мальовица. Тази покруса въодушевява известната книга на Блага Димитрова " Лавина " и едноименния филм, които обаче съдържат и художествена небивалица.
Споменът е жив 60 години по-късно
Георги Топалов, който по време на случая е на 22 години, през днешния ден е на 82. Той споделя, че споменът за починалите другари не избледнява.
" Още долината е в сърцето ми и рядко минава седмица, без да се сетя за тези другари, които починаха. Една нелепа гибел... Всяка неточност в планината се заплаща прекомерно скъпо, рядко прости на някого и рядко му разрешава повторно да бърка. Така че младите не би трябвало да са толкоз самонадеяни, тъй като доста неща има, които не ги знаят. Трябва да се вслушват в препоръките на тези, които са патили ", съобщи Георги Топалов, представен от БНР.
Завинаги в планината останаха:
Александър Ботев
Костадин Върбенов
Тончо Деянов
Христо Йонков
Вуто Колчев
Чавдар Костадинов
Красимир Мартинов
Тодор Николов
Мария Тутурилова
Михаил Угляров
Иван Цветанов
Днес се навършват 60 години от най-голямата покруса в историята на българския алпинизъм. На 16 декември 1965 година лавина лишава живота на 11 души под връх Орлето в Рила.
В ранното утро на съдбовния ден група от 16 алпинисти потегля от хижа " Мальовица ". Целта им е амбициозна – да създадат траверс по ръба Петлите към връх Орловец и Злия зъб. Експедицията е водена от опитни планинари – шефа на Градската школа по алпинизъм в София Тодор Николов и майстора на спорта Михаил Угляров.
Смъртоносната " снежна дъска "
Два часа след началото на прехода, когато групата се намира над Еленино езеро, нещастието връхлита ненадейно. От ската на връх Орлето се откъсва лавина вид " снежна дъска ". Въпреки че е относително дребна по размери – 79 на 57 метра, тя носи със себе си към 1400 кубика сняг, който се оказва съдбовен.
За секунди снежната маса повлича цялата група, блъска се в срещуположния скат и се обръща. Всички 16 души са затрупани. Само петима съумяват да оцелеят.
Борбата за живот
Сред оживелите е 18-годишният тогава Спас Малинов. Затрупан до кръста, той съумява да се изрови самичък с едната си свободна ръка. Веднага по-късно оказва помощ на Георги Стоянов и Емил Станчев, а дружно съумяват да извадят Георги Топалов и Петър Варненчек.
За страдание, пристигналите по-късно спасители откриват телата на останалите 11 алпинисти под повече от 5 метра сняг.
В своите мемоари, разказани в книгата " Лавина от мемоари ", Спас Малинов споделя, че групата е подценила снежната конюнктура. Алпинистите са се движили в плътна колона, без нужната отдалеченост, извършвайки по диагонал подсичане към превала сред върховете Орлето и Мальовица. Тази покруса въодушевява известната книга на Блага Димитрова " Лавина " и едноименния филм, които обаче съдържат и художествена небивалица.
Споменът е жив 60 години по-късно
Георги Топалов, който по време на случая е на 22 години, през днешния ден е на 82. Той споделя, че споменът за починалите другари не избледнява.
" Още долината е в сърцето ми и рядко минава седмица, без да се сетя за тези другари, които починаха. Една нелепа гибел... Всяка неточност в планината се заплаща прекомерно скъпо, рядко прости на някого и рядко му разрешава повторно да бърка. Така че младите не би трябвало да са толкоз самонадеяни, тъй като доста неща има, които не ги знаят. Трябва да се вслушват в препоръките на тези, които са патили ", съобщи Георги Топалов, представен от БНР.
Завинаги в планината останаха:
Александър Ботев
Костадин Върбенов
Тончо Деянов
Христо Йонков
Вуто Колчев
Чавдар Костадинов
Красимир Мартинов
Тодор Николов
Мария Тутурилова
Михаил Угляров
Иван Цветанов
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ