Българските ученици са сред първенците по отсъствия
Отсъствията и бягствата от час са сериозен проблем за българските учебни заведения - България е на 8-о място по отсъствия от учебно заведение от 58 страни, като страната ни се отличава и по мощното въздействие на този проблем върху качеството на образованието.
Това е един от изводите в спомагателните разбори, съпътстващи влиятелното интернационално проучване на грамотността PISA 2015. Това остават и най-актуалните данни все още в очакване на отчета за извършеното тази година ново изследване PISA 2018.
Както сме писали неведнъж, 15-годишните възпитаници у нас твърдо държат последните места в Европейски Съюз по резултати, написа Вестник СЕГА.
41% от деветокласниците ни са функционално необразовани и нямат обикновени четивни умения, 42% са под сериозния най-малко познания и умения по математика, а 37.9% са с фрапантни пропуски в подготовката по естествени науки. Освен да мери грамотността обаче, PISA изследва и факторите, които въздействат върху представянето на младежите.
44.7% от децата в девети клас у нас са пропуснали най-малко един през целия ден от учебно заведение в двете седмици, предшестващи провеждането на PISA. От тях 31.2% са отсъствали един или два дни, 6.1% - 3 или 4 дни, а 7.4% - повече от 5 дни. С този резултат България се подрежда на осмо място измежду изследваните страни. В групата на страните, за които отсъствията съставляват сериозен проблем за просветителната система, са още Черна гора, Италия, Уругвай, Доминиканската република, Словакия, Бразилия, Турция, Колумбия и Катар. При тях над 40% от учениците са декларирали, че са пропуснали най-малко един ден от учебно заведение през последните две седмици преди изследването. Особено обезпокоително у нас е това, че за три години - в интервала от PISA 2012 до PISA 2015, целодневните отсъствия в българските учебни заведения са нарастнали с 20%.
В разбора на данните се отбелязва, че в пет страни: България, Франция, Италия, Словения и Уругвай, отсъствията са доста по-голям проблем в учебните заведения с възпитаници в неравностойно състояние. В тези страни отсъствията в школата, в които доминират младежи с неподходящо социално-икономическо състояние, са с 14% до 15% повече, в сравнение с в останалите образователни заведения. Пресметнато е, че подобен висок % бягства води до намаляване на резултатите по естествени науки с 15 до 20 точки.
Подобни са данните за учениците, които са пропуснали някои образователни часове в предходните за провеждането на PISA две седмици. 47.5% от българските възпитаници признават, че са избягали от час в двуседмичния интервал, предшестващ PISA, като в България разликата сред учебните заведения с възпитаници от по-неблагоприятна и по-благоприятна социокултурна среда е най-голяма от всички участващи в PISA страни - 21.5%. Ако тези възпитаници бяха посещавали всички часове, резултатите по естествени науки за България евентуално щяха да бъдат с 43 точки повече или с 23 точки повече, в случай че се отчетат социално-икономическите и културните разлики на учениците, съгласно изследване, направено в България.
ЗАКЪСНЕНИЯ
Значителен е и делът на родните възпитаници, които постоянно закъсняват за час - 56% са правили това най-малко един път, което е с 10% повече от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че въпреки всичко има понижение от близо 3% спрямо PISA 2012. Закъсненията, сходно на бягствата от час, мощно въздействат върху достиженията на учениците - българските възпитаници биха имали по естествени науки с 33 точки повече или с 15 точки повече, в случай че се регистрира социално-икономическото състояние на учениците.
Това е един от изводите в спомагателните разбори, съпътстващи влиятелното интернационално проучване на грамотността PISA 2015. Това остават и най-актуалните данни все още в очакване на отчета за извършеното тази година ново изследване PISA 2018.
Както сме писали неведнъж, 15-годишните възпитаници у нас твърдо държат последните места в Европейски Съюз по резултати, написа Вестник СЕГА.
41% от деветокласниците ни са функционално необразовани и нямат обикновени четивни умения, 42% са под сериозния най-малко познания и умения по математика, а 37.9% са с фрапантни пропуски в подготовката по естествени науки. Освен да мери грамотността обаче, PISA изследва и факторите, които въздействат върху представянето на младежите.
44.7% от децата в девети клас у нас са пропуснали най-малко един през целия ден от учебно заведение в двете седмици, предшестващи провеждането на PISA. От тях 31.2% са отсъствали един или два дни, 6.1% - 3 или 4 дни, а 7.4% - повече от 5 дни. С този резултат България се подрежда на осмо място измежду изследваните страни. В групата на страните, за които отсъствията съставляват сериозен проблем за просветителната система, са още Черна гора, Италия, Уругвай, Доминиканската република, Словакия, Бразилия, Турция, Колумбия и Катар. При тях над 40% от учениците са декларирали, че са пропуснали най-малко един ден от учебно заведение през последните две седмици преди изследването. Особено обезпокоително у нас е това, че за три години - в интервала от PISA 2012 до PISA 2015, целодневните отсъствия в българските учебни заведения са нарастнали с 20%.
В разбора на данните се отбелязва, че в пет страни: България, Франция, Италия, Словения и Уругвай, отсъствията са доста по-голям проблем в учебните заведения с възпитаници в неравностойно състояние. В тези страни отсъствията в школата, в които доминират младежи с неподходящо социално-икономическо състояние, са с 14% до 15% повече, в сравнение с в останалите образователни заведения. Пресметнато е, че подобен висок % бягства води до намаляване на резултатите по естествени науки с 15 до 20 точки.
Подобни са данните за учениците, които са пропуснали някои образователни часове в предходните за провеждането на PISA две седмици. 47.5% от българските възпитаници признават, че са избягали от час в двуседмичния интервал, предшестващ PISA, като в България разликата сред учебните заведения с възпитаници от по-неблагоприятна и по-благоприятна социокултурна среда е най-голяма от всички участващи в PISA страни - 21.5%. Ако тези възпитаници бяха посещавали всички часове, резултатите по естествени науки за България евентуално щяха да бъдат с 43 точки повече или с 23 точки повече, в случай че се отчетат социално-икономическите и културните разлики на учениците, съгласно изследване, направено в България.
ЗАКЪСНЕНИЯ
Значителен е и делът на родните възпитаници, които постоянно закъсняват за час - 56% са правили това най-малко един път, което е с 10% повече от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че въпреки всичко има понижение от близо 3% спрямо PISA 2012. Закъсненията, сходно на бягствата от час, мощно въздействат върху достиженията на учениците - българските възпитаници биха имали по естествени науки с 33 точки повече или с 15 точки повече, в случай че се регистрира социално-икономическото състояние на учениците.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ