Отсъствието на икономическите теми от публичните дебати е хем успокояващо,

Отсъствието на икономическите тематики от обществените диспути е хем успокояващо, хем стартира да посочва задълбочаваща се липса на хрумвания за бъдещето, ориентирани към измерими усъвършенствания на приходите, изискванията на живот и персоналното благополучие. От една страна е добре, че в следващата предизборна акция не сме очевидци (засега) на надиграване с безумни инициативи, увреждащи бизнес средата или продънващи дълготрайно устойчивостта на държавните финанси. От друга – сякаш към този момент изцяло се загуби стремежът към търсене на решения за дълготрайни решения, подкрепящи конкурентоспособността и разширението на капацитета за стопански напредък. Сериозният труд на Марио Драги, който към този момент коментирахме, дава реалистична диагноза най-малко на част от структурните проблеми на Европа. Впрочем, отчетът е за Европа, само че сред редовете четем „ Германия “ – и в случай че ядрото, моторите на континента не иновират, не влагат и по тази причина са неспособни да се приспособяват и да усилват продуктивността си, не стартират ли да изникват, въпреки и в смален и банален тип, същите провокации в нашата периферна, провинциална стопанска територия? Заводи затварят и реалокират активността си в други страни, бизнес асоциации непрекъснато се оплакват от растежа на минималната работна заплата, само че в същото време – и от неналичието на работна ръка, в трудоинтензивните действия в туризма, заведенията за хранене и сходните услуги цените не престават да порастват с ритъм много над междинната инфлация, а България продължава да е на дъното на Европа с максимален дял възпитаници с ниски резултати по математика, четене и писане. Сравнителната статистика за разноските за труд и възнагражденията носи следващото „ отрезвяване “ – или най-малко би следвало – и дава взор към това, което следва: Към средата на годината България е втората страна в Европейски Съюз (след Хърватия) по повишаване на показателя на разноските за труд на годишна база. В съпоставяне с второто тримесечие на 2023 година, възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, до момента в който приблизително за Европейски Съюз повишаването е 5,1%. Запазва се наклонността заплатите в Централна и Източна Европа да порастват доста по-бързо от тези в Западна – натурален развой на доближаване в един отворен пазар. И в случай че в България приказваме за двуцифрен растеж, в Германия, Франция и Италия междинното покачване е в границите на 3-4%. Още по тематиката 10 сеп 2024 И това не е нито случайно, нито неотдавна – за последните шест години в района на Централна и Източна Европа възнагражденията са нарастнали с 80%, а България е на трето място след Литва и Унгария с близо 97%. Още повече, показателят регистрира разноските в локална валута – а някои от страните в района са с плаващи курсове. За същия интервал приблизително в Европейски Съюз разноските за труд нарастват с 24,7% – или четири пъти по-бавно от България, в Германия – с 21%, във Франция с 18%, в Италия с 12%. … и евентуално следва „ още от същото “ – тъй като даже по-късно удвояване на заплатите за последните шест години, междинните почасови разноски за труд в България са най-ниски в целия Европейски Съюз. Сравнени със междинното за еврозоната, те са близо 4 пъти по-ниски, а даже в случай че гледаме единствено района на ЦИЕ, у нас заплатите са приблизително с 38% по-ниски.

При намаляващо и застаряващо население, и при най-малко в кратковременен проект непоправимо слаби просветителни резултати, натискът за нарастване на заплатите неизбежно подкопава конкурентоспособността. Единственото решение е по-висока продуктивност – която обаче изисква предприемаческо изпитание, подкрепено от нововъведения и структурна промяна посредством смяна на артикули и технологии. За всичко това са нужни вложения – а България последните години е на дъното на района с капиталообразуване от едвам 17-18% от Брутният вътрешен продукт.  Те на собствен ред са вероятни единствено в случай че има и  насочени политики за възстановяване на бизнес средата и  разширение и възстановяване на качеството на човешкия капитал, в това число за активиране и бързо придобиване на нови умения.