Отрязването на връзките между Русия и Европа е абсолютно сonditio

Отрязването на връзките сред Русия и Европа е безусловно сonditio sine qua non

Светът, който ни е прочут от последните 30 години, завърши. В това число и мястото на Русия в него, в качеството й на суровинна и демографска външна страна. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „ стартира борбата на континентите», разяснява социологът Иво Христов пред в.„ Труд “.

Той напомня, че преди много години имаше едно изявление на Кондолиза Райс  (б.р. — държавен секретар на Съединени американски щати по времето на президента Джордж Буш), в което тя категорично сподели, че главната задача на Съединените щати, е да прекратят всевъзможни доставки на съветски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на Европейски Съюз и да преориентират стопанската система на Европа към големите находища на въглеводороди в Северна Америка.

„ Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години, е в никакъв случай да не се допусне симбиоза — политическа, военна и икономическа, сред Русия и Германия, т.е. на най-големите запаси в света с най-мощната софтуерна база в света “, разяснява някогашният народен представител. 

Защото това значи доминиране на двете континентални сили — едната в Евразия, а другата — в Европа, за сметка на Британия преди, а по-късно — на Съединените щати, разяснява той.

„ Отрязването на връзките сред Русия и Европа е безусловно сonditio sine qua non (условие, без което не може) — от една страна да бъде подчинена дефинитивно Европа, от друга — да бъде отстранена Европа като стопански и технологически съперник на Съединените щати и да бъде превърната в подвластна територия, и от трета — да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от запаси — финансови и софтуерни, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа “, изяснява Христов.

„ Колко индивида са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана юноша, артикул на последните 30 години, за която думи като „ патриотизъм», „ Родина», „ дълг», не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже, да стигнем до същото състояние! “, прибавя той.

„ Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на така наречен български преход — каква страна влязохме и каква сме в този момент “, отбелязва социологът. 

Според него нещата са трагични.

„ Никой не си представяше, че идващите 10 - 15 години след 10 ноември 1989г. ще бъдат години на разгром на българската промишленост, на българското обучение, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се споделя — когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш “, разяснява той.

Алтернатива може да има този, който е индивид на геополитиката. България не е.

Малките страни нямат избор, с изключение на този — да умрат почтено или да умрат позорно, отбелязва Христов. 

„ Справка — нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората международна война — те доста добре са знаели против кого се изправят и все пак са имали смелостта, гръбнакът да кажат „ Не! “, изяснява той.

Ние се нагаждаме по отношение на мощните на деня, които и да са те.

„ Стратегията на огромна част от нашето население и на страната ни като цяло, е тактиката за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да схванат, че спасението на всеки минава през спасението на всички “, разяснява социологът. 

И когато приказваме за миграцията — това не е миграция, това е евакуация от територията, прибавя той.