Един турски град в кома: под отровния прах от разрушенията
Отровният прахуляк е на всички места - покрива кожата, пари на очите. Шест месеца след опустошителното земетресение хората в турския град Самандаг в провинция Хатай живеят измежду руините. Нямат чиста вода, нито въздух за дишане
Шест месеца след земетресението в крайбрежния град Самандаг в най-южната турска провинция Хатай не престават да се извозват парчета от рухналите къщи. 37-годишната Роза Деметгюл е една от многото, на които им се постанова да живеят точно в този регион – в контейнери, в които е прекомерно горещо и в множеството време няма ток, както споделя тя пред АРД. А отбрана против праха няма: „ Не можеш да носиш на открито от самото начало маска – нали човек би трябвало да се храни и да пие вода. А прахът се сипе на всички места “.
Деметгюл живее с родителите си и със сестра си Йълдъз в резервоар на мястото на тяхната срутена къща. Преди земетресението в Турция регионът се е славел с създаваните плодове и зеленчуци, изключително със смокиновите и с лимоновите дървета. Деметгюл се е гордеела с градината си, само че в този момент лехите наподобяват безутешно, листата са покрити с пълен пласт прахуляк. „ Заради праха и цялата химия, която се носи във въздуха, тук към този момент не пораства нищо “, споделя с оскърбление Деметгюл пред АРД. А и вода за поливане няма.
Развалините са цялостни с азбест и с тежки метали
Деметгюл непрекъснато се изтезава от въпроса по какъв начин този прахуляк ще се отрази на здравето им. Защото казусът какво да се прави със струпаните строителни боклуци остава неуреден. „ Те не са ги откарали далеко – натрупат ги тук край плажа. Камарата към този момент е толкоз огромна, че е по-висока от електрически дирек “, споделя Деметгюл пред немската медия.
Депото за боклуци е в покрайнините на Самандаг, близо до брега. Количеството парчета непрекъснато се усилва, като част от тях евентуално са мощно отровни – това демонстрира отчет на Екологичната инженерна камара в Истанбул. От взетите осем проби четири са посочили съществуване на азбест. Освен това има тежки метали като живак, да вземем за пример в електроуредите, смачкани под руините.
От Лекарската камара в провинция Хатай декларират пред АРД, че от земетресението насам се следи забележителен растеж на алергиите, болести на дихателните пътища и на очите. Лекарят Али Канатлъ споделя: „ Трябва незабавно да се вземат ограничения за отбрана на хората. Понеже азбестът води в доста случаи до рак на белите дробове или на стомаха, постоянно едвам след 20 или 25 години “. Особено рисково е, че тежките метали стават невидима част от праха.
" Хората подценяват заплахата “
Активисти се пробват да разяснят на жителите на Самандаг на каква невидима заплаха са изложени, пише " Дойче Веле ". Те раздават защитни маски и водят диалози с хората. Много от тях въобще не са наясно с заплахата, споделя пред АРД инженер Гизем Кабароглу – в това число тъй като си имат други грижи. „ Мнозина ни споделят – ние по този начин и по този начин сме като мъртви. Загубихме доста близки и не виждаме никаква поддръжка от държавното управление. Дали казусът с праха в действителност е толкоз сериозен? Те подценяват заплахата от раково заболяване, тъй като са съсредоточени над настоящите си проблеми. “
Някои от жителите на Самандаг обаче към този момент усещат следствията от праха. Нурай Чинар, която живее със фамилията си на палатка край тяхната разрушена къща, споделя пред АРД, че има проблеми с дишането. „ През нощта по два-три пъти напущам палатката, в която спим, тъй като въздухът просто не ми доближава. Наистина е тежко. “
Възможности за настаняване отвън града съвсем няма – мнозина нямат къде да живеят, с изключение на в палатки и контейнери посред руините. А температурите през деня доближават 40 градуса. За да се понижи прахът най-малко малко, би трябвало да се полива при разчистването на отломките, само че това се случва доста рядко. „ За страдание множеството строителни компании стартират да поливат единствено тогава, когато видят публицисти “, изяснява Гизем Кабароглу пред АРД.
На опашка за питейна вода
Вторият огромен проблем за Самандаг, както и за цялата провинция Хатай, е водата, и то най-много неналичието на питейна вода. За нея локалните поданици постоянно чакат с часове на опашка. Тъй като това, което тече от чешмите, не може да се пие. „ Водата от чешмите е оцветена в бяло. Не знаем какво съдържа – калций или нещо друго? Точно до нас се събарят къщи, кой знае какво попада във водата “, споделя една локална жителка.
Доставките на вода са проведени от доброволци. Организаторът Мерич Гюлтекин се грижи за ежедневните доставки, които се обезпечават без каквато и да било държавна помощ. „ Нашата провинция Хатай не е просто болен или нуждаещ се от интензивно лекуване пациент – ние към момента сме в кома. И никой не знае по кое време ще се съвземем “, декларира той пред АРД.
Никой не знае и още какъв брой време ще продължи разчистването, което ще бъде последвано от възстановителни работи – евентуално обаче много години. За хората в Самандаг това значи, че те ще продължат да бъдат преследвани и от праха, и от неговите последици.
Шест месеца след земетресението в крайбрежния град Самандаг в най-южната турска провинция Хатай не престават да се извозват парчета от рухналите къщи. 37-годишната Роза Деметгюл е една от многото, на които им се постанова да живеят точно в този регион – в контейнери, в които е прекомерно горещо и в множеството време няма ток, както споделя тя пред АРД. А отбрана против праха няма: „ Не можеш да носиш на открито от самото начало маска – нали човек би трябвало да се храни и да пие вода. А прахът се сипе на всички места “.
Деметгюл живее с родителите си и със сестра си Йълдъз в резервоар на мястото на тяхната срутена къща. Преди земетресението в Турция регионът се е славел с създаваните плодове и зеленчуци, изключително със смокиновите и с лимоновите дървета. Деметгюл се е гордеела с градината си, само че в този момент лехите наподобяват безутешно, листата са покрити с пълен пласт прахуляк. „ Заради праха и цялата химия, която се носи във въздуха, тук към този момент не пораства нищо “, споделя с оскърбление Деметгюл пред АРД. А и вода за поливане няма.
Развалините са цялостни с азбест и с тежки метали
Деметгюл непрекъснато се изтезава от въпроса по какъв начин този прахуляк ще се отрази на здравето им. Защото казусът какво да се прави със струпаните строителни боклуци остава неуреден. „ Те не са ги откарали далеко – натрупат ги тук край плажа. Камарата към този момент е толкоз огромна, че е по-висока от електрически дирек “, споделя Деметгюл пред немската медия.
Депото за боклуци е в покрайнините на Самандаг, близо до брега. Количеството парчета непрекъснато се усилва, като част от тях евентуално са мощно отровни – това демонстрира отчет на Екологичната инженерна камара в Истанбул. От взетите осем проби четири са посочили съществуване на азбест. Освен това има тежки метали като живак, да вземем за пример в електроуредите, смачкани под руините.
От Лекарската камара в провинция Хатай декларират пред АРД, че от земетресението насам се следи забележителен растеж на алергиите, болести на дихателните пътища и на очите. Лекарят Али Канатлъ споделя: „ Трябва незабавно да се вземат ограничения за отбрана на хората. Понеже азбестът води в доста случаи до рак на белите дробове или на стомаха, постоянно едвам след 20 или 25 години “. Особено рисково е, че тежките метали стават невидима част от праха.
" Хората подценяват заплахата “
Активисти се пробват да разяснят на жителите на Самандаг на каква невидима заплаха са изложени, пише " Дойче Веле ". Те раздават защитни маски и водят диалози с хората. Много от тях въобще не са наясно с заплахата, споделя пред АРД инженер Гизем Кабароглу – в това число тъй като си имат други грижи. „ Мнозина ни споделят – ние по този начин и по този начин сме като мъртви. Загубихме доста близки и не виждаме никаква поддръжка от държавното управление. Дали казусът с праха в действителност е толкоз сериозен? Те подценяват заплахата от раково заболяване, тъй като са съсредоточени над настоящите си проблеми. “
Някои от жителите на Самандаг обаче към този момент усещат следствията от праха. Нурай Чинар, която живее със фамилията си на палатка край тяхната разрушена къща, споделя пред АРД, че има проблеми с дишането. „ През нощта по два-три пъти напущам палатката, в която спим, тъй като въздухът просто не ми доближава. Наистина е тежко. “
Възможности за настаняване отвън града съвсем няма – мнозина нямат къде да живеят, с изключение на в палатки и контейнери посред руините. А температурите през деня доближават 40 градуса. За да се понижи прахът най-малко малко, би трябвало да се полива при разчистването на отломките, само че това се случва доста рядко. „ За страдание множеството строителни компании стартират да поливат единствено тогава, когато видят публицисти “, изяснява Гизем Кабароглу пред АРД.
На опашка за питейна вода
Вторият огромен проблем за Самандаг, както и за цялата провинция Хатай, е водата, и то най-много неналичието на питейна вода. За нея локалните поданици постоянно чакат с часове на опашка. Тъй като това, което тече от чешмите, не може да се пие. „ Водата от чешмите е оцветена в бяло. Не знаем какво съдържа – калций или нещо друго? Точно до нас се събарят къщи, кой знае какво попада във водата “, споделя една локална жителка.
Доставките на вода са проведени от доброволци. Организаторът Мерич Гюлтекин се грижи за ежедневните доставки, които се обезпечават без каквато и да било държавна помощ. „ Нашата провинция Хатай не е просто болен или нуждаещ се от интензивно лекуване пациент – ние към момента сме в кома. И никой не знае по кое време ще се съвземем “, декларира той пред АРД.
Никой не знае и още какъв брой време ще продължи разчистването, което ще бъде последвано от възстановителни работи – евентуално обаче много години. За хората в Самандаг това значи, че те ще продължат да бъдат преследвани и от праха, и от неговите последици.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ