Елена Йончева: Работя над резолюция за освобождаването на българи...
Отправих и документално запитване до Европейската комисия, само че отговор към момента няма. Разговарях неведнъж с представители на Службата по външна активност на Европейски Съюз, както и персонално с Върховния представител за външната политика Жозеп Борел. За страдание не получих никакъв окуражаващ отговор за това, че Европейската комисия, Службата по външна активност подхващат дейни ограничения за съгласуване на освобождението на заложниците. В моите диалози до момента разбрах, че на високо европейско равнище даже не се знае, че има отвлечени европейски жители. Това сподели Елена Йончева в изявление за предаването „ Лице в лице “ на bTV.
От ноември 2023 година корабът Galaxy Leader е в ръцете на хутите от Йемен. Капитанът и помощник-капитанът са от България, част от екипажа е и румънски жител.
Европейската комисия би трябвало да се включи за бързото и безвредно освобождение на хванатите български и румънски жители. Времето е от значително значение. Като управителен орган, претрупан със отбраната на правата и сигурността на европейските жители, Европейската комисия би трябвало да даде приоритет на дипломатическите старания и да предприеме бързи дейности, с цел да подсигурява, че Европейски Съюз поддържа своите жители, е позицията на Елена Йончева. Затова тя инициира незабавна резолюция за освобождението на българите, отвлечени от хутите, която да бъде призната в Страсбург идната седмица.
Искаме съответни отговори от Европейската комисия какво е направила до този миг и настояваме да стартира интензивни договаряния и да координира напъните си с всички фактори, сподели евродепутатът пред bTV.
Елена Йончева получи поддръжката на групата на социалистите и демократите за незабавната резолюция, макар че имаше още осем други оферти. На председателски съвет в Екологичен потенциал тази седмица зад самодейността й застанаха и от управлението на ЕНП, както и представители на други десни групи. Решаваща обаче беше позицията на Зелените, поради която предлагането не беше признато. „ Благодаря на всички български евродепутати от всички политически фамилии, които поддържаха тези старания. Битката продължава – поискала съм тематиката да бъде включена в по-широката резолюция за Близкия изток, която ще се гласоподава в Страсбург “, сподели Елена Йончева.
От ноември 2023 година хутите атакуват кораби в Червено море като настояват, че акциите им са в символ на взаимност с палестинците в Газа. Заради офанзивите им, пътят през протока Баб ел Мандеб стана рисков, а оттова минава огромна част от комерсиалното мореплаване за и от Европа. От февруари Европейски Съюз стартира военна интервенция „ Aspides “ („ Щит “) в района. 16 военни кораби в Червено море пазят търговски кораби от нахлуване. Техните пълномощия са единствено да ескортират или да подхващат отбрана при положение на офанзива, само че не могат да освобождават. От началото на нападенията до в този момент над 100 кораби са атакувани с ракети. Само един от тях е похитен – Galaxy Leader, а един беше потънал, плаващ под английски байрак. На 6 март 2024 година при офанзива на транспортен съд починаха двама жители на Филипините и един на Виетнам.
Попитана от bTV за обстановката в Близкия изток, Елена Йончева сподели, че е била в Израел седмица след офанзивата от 7 октомври 2023 година, в която „ Хамас “ умъртви и отвлече повече от 1200 цивилни жители. Това беше сериозен пробив в сигурността на Израел, разяснява тя. „ Оттук нататък какво следва? Не може цяла нация, целият народ да носи отговорност за дейностите на своите водачи, само че „ Хамас “ би трябвало да освободи тези заложници, които се намират в Газа – 129 души, по-голямата част от които са цивилни жители. В Израел отношението към ръководещите не е еднопосочно – хиляди хора излизат на митинг. В същото време в Палестина сякаш няма политически водачи, които да стартират развой на договаряния. “, сподели Елена Йончева. Според нея „ в тази обстановка от ден на ден страни в Европейски Съюз приказват за нуждата от пътна карта за основаване на Палестинска страна и това е добре. Резолюцията на Организация на обединените нации от 1947 година планува основаването й, само че към момента няма витална Палестинска страна. От интерес на Израел е да има такава страна. “ От 1947 година до момента резолюциите за Близкия изток са над 60, само че в района няма никаква смяна. В края на март Испания, Ирландия, Малта и Словения обявиха, че са подготвени да признаят Палестинска страна и се договориха да подхващат първи стъпки за това.
Пленарното съвещание в Страсбург идната седмица е последното за този мандат на Европейския парламент. На въпрос за свършеното в него, Елена Йончева открои няколко значими за България и за Европа триумфи. На първо място тя сложи приемането на Пакта за убежището и миграцията, гласуван при започване на април – законодателен пакет, който анулира несправедливия за страната ни Дъблински правилник. В продължение на осем години Европейски Съюз не можеше да реализира единодушие по промяната. В последните три от тях Елена Йончева беше ръководител на групата, която водеше договарянията сред Екологичен потенциал, Европейската комисия и Съвета. „ Имаше опозиция от крайната десница и от крайната левица. Гласуването беше под въпрос, само че съм задоволена, че успяхме и то мина “, сподели тя.
Отговорността за мигрантите в Европейски Съюз към този момент няма да се поема от първата страна, до която те доближат, а ще бъде разпределена. Брюксел ще се ангажира и с връщането на мигрантите в страните по генезис - за разлика от сегашната обстановка, в която се разчита единствено на двустранни съглашения на страните членки. Чужденците ще бъдат подложени на инспекции – дали са стопански мигранти или фактически бягат от войни и гонене, дали не са опасност за сигурността на Европейски Съюз, ще се открива от коя страна идват, в случай че нямат документи и така нататък Ще се основат описи със сигурни страни и сигурни региони и към тях мигрантите ще бъдат връщани, в случай че нямат право на протекция в Европейски Съюз.
Елена Йончева изброи и други нейни начинания – с европейския Акт за свободата на медиите за първи път публицистите в Европа ще бъдат предпазени от подслушване и следене, ще се подсигурява тяхната самостоятелност, а медиите ще би трябвало да афишират притежателите си и рекламодателите си, когато средствата за това идват от държавни или европейски фондове. Големите обществени мрежи няма да могат да смъкват качествено медийно наличие.
Евродепутатът, като докладчик от името на социалистите и демократите, от няколко месеца работи и по Директива за битка с корупцията. На този стадий към този момент е признато условието за самостоятелност на антикорупционния орган на всяка страна членка. Ръководството му не може да бъде назначено от Народното събрание и да включва представители на партийни централи. Директивата ще бъде финализирана в идващия мандат на Европейския парламент.
Елена Йончева подсети и гласуваната през октомври 2020 година, по нейно предложение, резолюция за обстановката в България, в която за първи път се признаваха проблеми с върховенството на закона, битката с корупцията, медийната независимост. Въпреки мощната опозиция от десницата, резолюцията беше призната с болшинство.
Елена Йончева беше единственият представител от България в Мониторинговата група за народна власт – авторитетна подкомисия от едвам 14 евродепутати. След като евродепутатът показа причини за това, страната ни беше сложена под наблюдаване в групата от лятото на 2020 година
„ Винаги съм отстоявала идея – и в политиката, и като публицист. Винаги съм имала гражданска позиция и съумях да я защитя в Европейския парламент. Бях лидер на листата на Българска социалистическа партия, от която петима представители станахме европейски депутати “, напомни още Елена Йончева. Подробен доклад за активността й е подаден в Българска социалистическа партия и изпратен до всички членове на Националния съвет.
Последното социологическо изследване на организация „ Сова Харис “ демонстрира, че българските жители имат най-голямо доверие на Елена Йончева от всички 17 представители на страната ни в Брюксел. Изследването е по самодейност на организация „ Кросс “ и беше оповестено преди дни.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
От ноември 2023 година корабът Galaxy Leader е в ръцете на хутите от Йемен. Капитанът и помощник-капитанът са от България, част от екипажа е и румънски жител.
Европейската комисия би трябвало да се включи за бързото и безвредно освобождение на хванатите български и румънски жители. Времето е от значително значение. Като управителен орган, претрупан със отбраната на правата и сигурността на европейските жители, Европейската комисия би трябвало да даде приоритет на дипломатическите старания и да предприеме бързи дейности, с цел да подсигурява, че Европейски Съюз поддържа своите жители, е позицията на Елена Йончева. Затова тя инициира незабавна резолюция за освобождението на българите, отвлечени от хутите, която да бъде призната в Страсбург идната седмица.
Искаме съответни отговори от Европейската комисия какво е направила до този миг и настояваме да стартира интензивни договаряния и да координира напъните си с всички фактори, сподели евродепутатът пред bTV.
Елена Йончева получи поддръжката на групата на социалистите и демократите за незабавната резолюция, макар че имаше още осем други оферти. На председателски съвет в Екологичен потенциал тази седмица зад самодейността й застанаха и от управлението на ЕНП, както и представители на други десни групи. Решаваща обаче беше позицията на Зелените, поради която предлагането не беше признато. „ Благодаря на всички български евродепутати от всички политически фамилии, които поддържаха тези старания. Битката продължава – поискала съм тематиката да бъде включена в по-широката резолюция за Близкия изток, която ще се гласоподава в Страсбург “, сподели Елена Йончева.
От ноември 2023 година хутите атакуват кораби в Червено море като настояват, че акциите им са в символ на взаимност с палестинците в Газа. Заради офанзивите им, пътят през протока Баб ел Мандеб стана рисков, а оттова минава огромна част от комерсиалното мореплаване за и от Европа. От февруари Европейски Съюз стартира военна интервенция „ Aspides “ („ Щит “) в района. 16 военни кораби в Червено море пазят търговски кораби от нахлуване. Техните пълномощия са единствено да ескортират или да подхващат отбрана при положение на офанзива, само че не могат да освобождават. От началото на нападенията до в този момент над 100 кораби са атакувани с ракети. Само един от тях е похитен – Galaxy Leader, а един беше потънал, плаващ под английски байрак. На 6 март 2024 година при офанзива на транспортен съд починаха двама жители на Филипините и един на Виетнам.
Попитана от bTV за обстановката в Близкия изток, Елена Йончева сподели, че е била в Израел седмица след офанзивата от 7 октомври 2023 година, в която „ Хамас “ умъртви и отвлече повече от 1200 цивилни жители. Това беше сериозен пробив в сигурността на Израел, разяснява тя. „ Оттук нататък какво следва? Не може цяла нация, целият народ да носи отговорност за дейностите на своите водачи, само че „ Хамас “ би трябвало да освободи тези заложници, които се намират в Газа – 129 души, по-голямата част от които са цивилни жители. В Израел отношението към ръководещите не е еднопосочно – хиляди хора излизат на митинг. В същото време в Палестина сякаш няма политически водачи, които да стартират развой на договаряния. “, сподели Елена Йончева. Според нея „ в тази обстановка от ден на ден страни в Европейски Съюз приказват за нуждата от пътна карта за основаване на Палестинска страна и това е добре. Резолюцията на Организация на обединените нации от 1947 година планува основаването й, само че към момента няма витална Палестинска страна. От интерес на Израел е да има такава страна. “ От 1947 година до момента резолюциите за Близкия изток са над 60, само че в района няма никаква смяна. В края на март Испания, Ирландия, Малта и Словения обявиха, че са подготвени да признаят Палестинска страна и се договориха да подхващат първи стъпки за това.
Пленарното съвещание в Страсбург идната седмица е последното за този мандат на Европейския парламент. На въпрос за свършеното в него, Елена Йончева открои няколко значими за България и за Европа триумфи. На първо място тя сложи приемането на Пакта за убежището и миграцията, гласуван при започване на април – законодателен пакет, който анулира несправедливия за страната ни Дъблински правилник. В продължение на осем години Европейски Съюз не можеше да реализира единодушие по промяната. В последните три от тях Елена Йончева беше ръководител на групата, която водеше договарянията сред Екологичен потенциал, Европейската комисия и Съвета. „ Имаше опозиция от крайната десница и от крайната левица. Гласуването беше под въпрос, само че съм задоволена, че успяхме и то мина “, сподели тя.
Отговорността за мигрантите в Европейски Съюз към този момент няма да се поема от първата страна, до която те доближат, а ще бъде разпределена. Брюксел ще се ангажира и с връщането на мигрантите в страните по генезис - за разлика от сегашната обстановка, в която се разчита единствено на двустранни съглашения на страните членки. Чужденците ще бъдат подложени на инспекции – дали са стопански мигранти или фактически бягат от войни и гонене, дали не са опасност за сигурността на Европейски Съюз, ще се открива от коя страна идват, в случай че нямат документи и така нататък Ще се основат описи със сигурни страни и сигурни региони и към тях мигрантите ще бъдат връщани, в случай че нямат право на протекция в Европейски Съюз.
Елена Йончева изброи и други нейни начинания – с европейския Акт за свободата на медиите за първи път публицистите в Европа ще бъдат предпазени от подслушване и следене, ще се подсигурява тяхната самостоятелност, а медиите ще би трябвало да афишират притежателите си и рекламодателите си, когато средствата за това идват от държавни или европейски фондове. Големите обществени мрежи няма да могат да смъкват качествено медийно наличие.
Евродепутатът, като докладчик от името на социалистите и демократите, от няколко месеца работи и по Директива за битка с корупцията. На този стадий към този момент е признато условието за самостоятелност на антикорупционния орган на всяка страна членка. Ръководството му не може да бъде назначено от Народното събрание и да включва представители на партийни централи. Директивата ще бъде финализирана в идващия мандат на Европейския парламент.
Елена Йончева подсети и гласуваната през октомври 2020 година, по нейно предложение, резолюция за обстановката в България, в която за първи път се признаваха проблеми с върховенството на закона, битката с корупцията, медийната независимост. Въпреки мощната опозиция от десницата, резолюцията беше призната с болшинство.
Елена Йончева беше единственият представител от България в Мониторинговата група за народна власт – авторитетна подкомисия от едвам 14 евродепутати. След като евродепутатът показа причини за това, страната ни беше сложена под наблюдаване в групата от лятото на 2020 година
„ Винаги съм отстоявала идея – и в политиката, и като публицист. Винаги съм имала гражданска позиция и съумях да я защитя в Европейския парламент. Бях лидер на листата на Българска социалистическа партия, от която петима представители станахме европейски депутати “, напомни още Елена Йончева. Подробен доклад за активността й е подаден в Българска социалистическа партия и изпратен до всички членове на Националния съвет.
Последното социологическо изследване на организация „ Сова Харис “ демонстрира, че българските жители имат най-голямо доверие на Елена Йончева от всички 17 представители на страната ни в Брюксел. Изследването е по самодейност на организация „ Кросс “ и беше оповестено преди дни.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ