Сметната палата: Едва 25% от пластмасовите отпадъци в България се рециклират |
Отпадъците у нас към момента не се оползотворяват задоволително и не се ползват действия, които плануват последващото им отнасяне. През 2018 година са оползотворени единствено 25% от предадените боклуци за отнасяне, а са обезвредени 75%. През 2017 година са оползотворени 28 на 100, а са обезвредени 71%.
България към момента е с едно от най-високите за Европейски Съюз нива на депониране на боклуци - 70% през 2016 година и 62% през 2017 година, в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз от към 24 на 100.
Това демонстрират резултатите от одит на Сметната палата за ръководство на отпадъците от пластмаса за интервала от 1 януари 2017 година до 31 декември 2019 г.
През 2017 година в България са формирани 3 млн. тона битови боклуци, 185 хиляди тона рискови боклуци и към 17 млн. тона неопасни боклуци. През 2018 година битовите боклуци са към 2,9 млн. тона, рисковите – 281 хиляди тона, а неопасните – 19 млн. тона:
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в това число и от пластмаса, са ориентирани най-вече към формираните отпадъци след излизането им от приложимост и по-малко към дейности за понижаване и попречване на образуването им - това понижава успеваемостта на провежданата политика.
Не е достигната националната цел от 40% за преработване на битовите боклуци, заложена в законодателството. Има даже понижение на преработването на битови боклуци с 3% през 2018 година спрямо 2017 година - до 31,50 на 100. Равнището на преработването на битови боклуци у нас е доста по-ниско от междинното за Европейски Съюз – 46 на 100.
През 2018 година в страната са формирани 131 хиляди тона пластмасови боклуци от опаковки, а през 2017 година - 120 хиляди тона. Всички организации по оползотворяване надвишават нормативно заложените цели за преработване на отпадъците от опаковки от пластмаса. Това е по този начин, защото количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално равнище е доста по-голямо от количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване.
Липсва нормативно условие за регистрация на компаниите, които пускат на пазара опаковани артикули. От Министерството на околната среда и водите са подхванати дейности в тази посока, което е причина за по-ефективен надзор и ръководство на отпадъците от пластмасови опаковки.
Известните в общественото пространство случаи на противозаконен импорт на боклуци, съществуването на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на боклуци демонстрират, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на дейностите на виновните органи. Като резултат - не са предотвратени противозаконните транспорти на боклуци в това число от пластмаса.
Не е призната плануванаъа в Закона за ръководство на отпадъците разпоредба, отнасяща се до площадките за запазване или отнасяне, както и за създаване и употреба на оборудванията и инсталациите за отнасяне на боклуци.
Отпадъците от пластмаса не се преглеждат като независим поток, а като съпътстваща част от всеки характерен поток боклуци – битови, строителни, индустриални или всеобщо публикувани боклуци. Всичко това основава риск от ефикасни дейности за третирането им.
Необходими са дейни дейности за обосноваване на всеобщо присъединяване на жителите и обществото в системите за разделното събиране на боклуци.
Национална осведомителна система за отпадъците не е построена изцяло.
Сметната палата е дала седем рекомендации на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в период до 30 юни 2022 г.
България към момента е с едно от най-високите за Европейски Съюз нива на депониране на боклуци - 70% през 2016 година и 62% през 2017 година, в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз от към 24 на 100.
Това демонстрират резултатите от одит на Сметната палата за ръководство на отпадъците от пластмаса за интервала от 1 януари 2017 година до 31 декември 2019 г.
През 2017 година в България са формирани 3 млн. тона битови боклуци, 185 хиляди тона рискови боклуци и към 17 млн. тона неопасни боклуци. През 2018 година битовите боклуци са към 2,9 млн. тона, рисковите – 281 хиляди тона, а неопасните – 19 млн. тона:
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в това число и от пластмаса, са ориентирани най-вече към формираните отпадъци след излизането им от приложимост и по-малко към дейности за понижаване и попречване на образуването им - това понижава успеваемостта на провежданата политика.
Не е достигната националната цел от 40% за преработване на битовите боклуци, заложена в законодателството. Има даже понижение на преработването на битови боклуци с 3% през 2018 година спрямо 2017 година - до 31,50 на 100. Равнището на преработването на битови боклуци у нас е доста по-ниско от междинното за Европейски Съюз – 46 на 100.
През 2018 година в страната са формирани 131 хиляди тона пластмасови боклуци от опаковки, а през 2017 година - 120 хиляди тона. Всички организации по оползотворяване надвишават нормативно заложените цели за преработване на отпадъците от опаковки от пластмаса. Това е по този начин, защото количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално равнище е доста по-голямо от количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване.
Липсва нормативно условие за регистрация на компаниите, които пускат на пазара опаковани артикули. От Министерството на околната среда и водите са подхванати дейности в тази посока, което е причина за по-ефективен надзор и ръководство на отпадъците от пластмасови опаковки.
Известните в общественото пространство случаи на противозаконен импорт на боклуци, съществуването на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на боклуци демонстрират, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на дейностите на виновните органи. Като резултат - не са предотвратени противозаконните транспорти на боклуци в това число от пластмаса.
Не е призната плануванаъа в Закона за ръководство на отпадъците разпоредба, отнасяща се до площадките за запазване или отнасяне, както и за създаване и употреба на оборудванията и инсталациите за отнасяне на боклуци.
Отпадъците от пластмаса не се преглеждат като независим поток, а като съпътстваща част от всеки характерен поток боклуци – битови, строителни, индустриални или всеобщо публикувани боклуци. Всичко това основава риск от ефикасни дейности за третирането им.
Необходими са дейни дейности за обосноваване на всеобщо присъединяване на жителите и обществото в системите за разделното събиране на боклуци.
Национална осведомителна система за отпадъците не е построена изцяло.
Сметната палата е дала седем рекомендации на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в период до 30 юни 2022 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ




