Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Раух
Отон Григориевич Раух е роден 16 януари 1834г, Естляндска губерния, в фамилията на потомствен дворянин.
Посвещава се на военното занятие. Завършва школа за гвардейски подпрапоршици и юнкери в Николаевското военно учебно заведение. Служи в Лейбгвардейския Преображенски полк / 1851 /. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската войска / 1855 /. Получава предопределение в Гвардейския общоприет щаб. Началник-щаб на XIV-а Пехотна дивизия / 1864 /, асистент на началника на Одеския боен окръг / 1865 /. Военно звание генерал-майор от 1867г.
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
В началото на Руско-турската война (1877-1878) ген. Раух е помощник-началник на Предния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Той е отпред на конно-сапьорния дивизион със задача да поправи пътя през Хаинкьойския проход.
„ …Генерал Раух тук обръщаше по-малко внимание на пътя, в сравнение с до момента, тъй като, от една страна, беше належащо да се изнесем бързо напред и да завземем изхода на дефилето, а от друга – нужни бяха барут и взривни материали, с цел да се поправи пътят в секторите, където се постановяваше, а това би могло да сигнализира турците. Ето за какво ние се движехме внимателно напред и към девет часа завихме остро около едно подаващо се напред нагорнище, което един миг преди този момент даваше тип, че загражда изцяло пътя. Пред нас ненадейно се откри дефилето на широчина от половин миля и зад него забелязахме долината на Тунджа и покрай нас, на разстояние не повече от половин миля, видяхме турския лагер. Генерал Раух към този момент бе научил от българите, че в този лагер има единствено две роти и като разчиташе на резултата на изненадата и бе уверен в това, че турците не могат да знаят, че цялата съветска войска не е след нас, реши да нападна и да прочисти от съперника изхода на дефилето. Двеста казаци да нападат две пехотни роти би било връх на неблагоразумие във всяка друга страна на света. Тук обаче наподобява най-естествено да се извършат най-неествени неща и предвид на това започнахме да настъпваме, като открихме огън.Турците бяха, както нормално, изцяло изненадани… Така турските сили тук, които следиха извънредно значим пункт, не бяха сложили стражи за защита и те бяха сюрпризирани, изцяло комплицирани при приближаването на русите и незабавно започнаха да се отдръпват – две роти турска постоянна пехота пред 200 казаци. Едва бих повярвал на това, в случай че не го бях видял. Изтласкахме ги към пътя за Сливен зад с. Хаинкьой и чакахме подкрепления… “
Macgahan, The War correspondence of the „ Daily News “. T. II. Leipzig, 1878, c. 76 – 97.
Генн. Раух взе участие в защитата на остаряла Загора. Назначен е за пълководец на II-а Стрелкова бригада от I-а Гвардейска Пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в багра при с. Горни Дъбник. Превзема с. Абланица / дн. гр. Ябланица / и с. Видраре. Нанася основния удар по Орханийската турска войска при с. Правец.
…. “Турската позиция е недостъпна откъм нашата страна, т.е. Откъм Усиковица…Подножието на планината е от скалисти блокове, по които мъчно може да се изкачи човек, с изключение на като се хваща за храсталаците, само че без оръжие в ръка…Турският боец от окопа на върхасъс скорострелното си оръжие може да се защищава против десетки бойци, които пълзят изпод против него. Единственият метод да се превземе противник в такава позиция е да се разрушат окопите му с артилерия, ситуирана на другите най-близки височини, а пехотата да го заобиколи в тила и да пререже връзките му с неговата основна база в Орхание. Последната задача беше предоставена на отряда на военачалник Раух, който трябваше, без да го забележи неприятелят, да се придвижи по планинските пътеки с артилерия и пехота… Най-тежката и най-сериозната част на интервенцията беше предоставена на военачалник Раух. Целият триумф на делото зависеше от това, дали неговият отряд ще успее да се промъкне по планинските пътеки с оръдията в долината на с. Правец. Генерал Раух потегли от с. Ябланица в 2 часа след пладне на 9 (21)ноември…Всички ни вълнуваше една мисъл – къде е военачалник Раух, наоколо ли е и скоро ли ще се яви в тила на турците? Към 6 часа вечерта, когато вечерната мъгла стартира да пада над планинските върхове, ненадейно се разнесе мощна пушечна пукотевица откъм върха на неприятелския рид…Отрядът на военачалник Раух до настъпването на тъмнината съумя да заеме три вражески височини… “
Л. Шаховской, Два похода за Балканы, М., 1878, с. 160 – 168.
Генерал Раух, потвърдил уменията си в настъпателни боеве, е трансфериран в Западния отряд с пълководец военачалник Гурко. Участва в зимното прекосяване на Стара планина.
Посвещава се на военното занятие. Завършва школа за гвардейски подпрапоршици и юнкери в Николаевското военно учебно заведение. Служи в Лейбгвардейския Преображенски полк / 1851 /. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската войска / 1855 /. Получава предопределение в Гвардейския общоприет щаб. Началник-щаб на XIV-а Пехотна дивизия / 1864 /, асистент на началника на Одеския боен окръг / 1865 /. Военно звание генерал-майор от 1867г.
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
В началото на Руско-турската война (1877-1878) ген. Раух е помощник-началник на Предния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Той е отпред на конно-сапьорния дивизион със задача да поправи пътя през Хаинкьойския проход.
„ …Генерал Раух тук обръщаше по-малко внимание на пътя, в сравнение с до момента, тъй като, от една страна, беше належащо да се изнесем бързо напред и да завземем изхода на дефилето, а от друга – нужни бяха барут и взривни материали, с цел да се поправи пътят в секторите, където се постановяваше, а това би могло да сигнализира турците. Ето за какво ние се движехме внимателно напред и към девет часа завихме остро около едно подаващо се напред нагорнище, което един миг преди този момент даваше тип, че загражда изцяло пътя. Пред нас ненадейно се откри дефилето на широчина от половин миля и зад него забелязахме долината на Тунджа и покрай нас, на разстояние не повече от половин миля, видяхме турския лагер. Генерал Раух към този момент бе научил от българите, че в този лагер има единствено две роти и като разчиташе на резултата на изненадата и бе уверен в това, че турците не могат да знаят, че цялата съветска войска не е след нас, реши да нападна и да прочисти от съперника изхода на дефилето. Двеста казаци да нападат две пехотни роти би било връх на неблагоразумие във всяка друга страна на света. Тук обаче наподобява най-естествено да се извършат най-неествени неща и предвид на това започнахме да настъпваме, като открихме огън.Турците бяха, както нормално, изцяло изненадани… Така турските сили тук, които следиха извънредно значим пункт, не бяха сложили стражи за защита и те бяха сюрпризирани, изцяло комплицирани при приближаването на русите и незабавно започнаха да се отдръпват – две роти турска постоянна пехота пред 200 казаци. Едва бих повярвал на това, в случай че не го бях видял. Изтласкахме ги към пътя за Сливен зад с. Хаинкьой и чакахме подкрепления… “
Macgahan, The War correspondence of the „ Daily News “. T. II. Leipzig, 1878, c. 76 – 97.
Генн. Раух взе участие в защитата на остаряла Загора. Назначен е за пълководец на II-а Стрелкова бригада от I-а Гвардейска Пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в багра при с. Горни Дъбник. Превзема с. Абланица / дн. гр. Ябланица / и с. Видраре. Нанася основния удар по Орханийската турска войска при с. Правец.
…. “Турската позиция е недостъпна откъм нашата страна, т.е. Откъм Усиковица…Подножието на планината е от скалисти блокове, по които мъчно може да се изкачи човек, с изключение на като се хваща за храсталаците, само че без оръжие в ръка…Турският боец от окопа на върхасъс скорострелното си оръжие може да се защищава против десетки бойци, които пълзят изпод против него. Единственият метод да се превземе противник в такава позиция е да се разрушат окопите му с артилерия, ситуирана на другите най-близки височини, а пехотата да го заобиколи в тила и да пререже връзките му с неговата основна база в Орхание. Последната задача беше предоставена на отряда на военачалник Раух, който трябваше, без да го забележи неприятелят, да се придвижи по планинските пътеки с артилерия и пехота… Най-тежката и най-сериозната част на интервенцията беше предоставена на военачалник Раух. Целият триумф на делото зависеше от това, дали неговият отряд ще успее да се промъкне по планинските пътеки с оръдията в долината на с. Правец. Генерал Раух потегли от с. Ябланица в 2 часа след пладне на 9 (21)ноември…Всички ни вълнуваше една мисъл – къде е военачалник Раух, наоколо ли е и скоро ли ще се яви в тила на турците? Към 6 часа вечерта, когато вечерната мъгла стартира да пада над планинските върхове, ненадейно се разнесе мощна пушечна пукотевица откъм върха на неприятелския рид…Отрядът на военачалник Раух до настъпването на тъмнината съумя да заеме три вражески височини… “
Л. Шаховской, Два похода за Балканы, М., 1878, с. 160 – 168.
Генерал Раух, потвърдил уменията си в настъпателни боеве, е трансфериран в Западния отряд с пълководец военачалник Гурко. Участва в зимното прекосяване на Стара планина.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ