Доц. Дончев: Важно е да се изградят центрове за слухово-речева рехабилитация
„ Отохирургичната интервенция е единствено един стадий от дългия развой по възобновяване на слуха. Поставянето на импланта е комплицирана процедура, само че това е единствено част от една верига от поредни дейности – от диагнозата до години наред работа по-късно ”. Това сподели пред Нова Нюз доцент Дончо Дончев, шеф на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ заболявания на ВМА.
По неофициални данни в България към 120 хиляди души живеят с друга степен на слухови нарушавания, а за децата със слухови и речеви усложнения възобновяване и развиването надалеч не завършват с здравната интервенция, като е доста значимо да се разбере, че същинската работа стартира след нея и изисква години целенасочена рехабилитация и поддръжка, стана ясно от думите му.
Доц. Дончев бе безапелационен, че слагането на диагнозата „ глухота “ не е присъда и с помощта на напредъка в науката и технологиите възобновяване може да се реализира.
„ Имаме задоволително млади, добре готови фрагменти за работа в слухово-речева рехабилитация, само че би трябвало да им се откри място за работа “, сподели експертът и посочи, че вярната посока е да се мисли да построяването на такива центрове с дейното подпомагане на родители и неправителствени организации.
Доц. Дончев акцентира, че имплантът възвръща нефункциониращата част на слуховата система, само че мозъкът е този, който би трябвало да се научи да чува.
„ Имплантът обезпечава ухото, само че мозъкът е този, който ни дава слуха, а по-късно и говора. Това не е просто подкрепяне. Това е главната работа, която стартира след имплантацията ”, изясни той.
По думите на експерта рехабилитацията би трябвало да се случва в среда, друга от болничната и съобразена с възрастта и развиването на децата, като има положителни образци от други страни в Източна Европа – Чехия, Унгария, Румъния, Хърватия, Сърбия.
„ Трябва да има условия, които да подготвят и дребните деца, и порасналите юноши. Това не са единствено глухи деца. Някои имат остатъчен слух, който би трябвало да се развива ”, добави той.
Неговото мнение показа слухово-речевият рехабилитатор Таня Димитрова. Тя изясни, че към този момент има контакти със Столична община, като на срещите е коментирана тематиката за основаването на такива центрове.
„ Бяхме поканени от Комисията по здравна и обществена политика към Столична община. Бяха ни препоръчани две пространства в поликлиники. Имаше добър звук и положително отношение, само че за жалост към момента нямаме център за рехабилитация ”, съобщи Таня Димитрова.
Тя акцентира, че предложенията не са били признати, тъй като философията е била фрапантно друга.
„ Ние не желаеме децата да не престават да бъдат пациенти. Искаме да бъдат в пространство, в което да усещат категоричност и един прекрасен, равномерен преход ”, сподели Димитрова и акцентира, че напъните са ориентирани към това разговорът със Столична община да продължи.
По неофициални данни в България към 120 хиляди души живеят с друга степен на слухови нарушавания, а за децата със слухови и речеви усложнения възобновяване и развиването надалеч не завършват с здравната интервенция, като е доста значимо да се разбере, че същинската работа стартира след нея и изисква години целенасочена рехабилитация и поддръжка, стана ясно от думите му.
Доц. Дончев бе безапелационен, че слагането на диагнозата „ глухота “ не е присъда и с помощта на напредъка в науката и технологиите възобновяване може да се реализира.
„ Имаме задоволително млади, добре готови фрагменти за работа в слухово-речева рехабилитация, само че би трябвало да им се откри място за работа “, сподели експертът и посочи, че вярната посока е да се мисли да построяването на такива центрове с дейното подпомагане на родители и неправителствени организации.
Доц. Дончев акцентира, че имплантът възвръща нефункциониращата част на слуховата система, само че мозъкът е този, който би трябвало да се научи да чува.
„ Имплантът обезпечава ухото, само че мозъкът е този, който ни дава слуха, а по-късно и говора. Това не е просто подкрепяне. Това е главната работа, която стартира след имплантацията ”, изясни той.
По думите на експерта рехабилитацията би трябвало да се случва в среда, друга от болничната и съобразена с възрастта и развиването на децата, като има положителни образци от други страни в Източна Европа – Чехия, Унгария, Румъния, Хърватия, Сърбия.
„ Трябва да има условия, които да подготвят и дребните деца, и порасналите юноши. Това не са единствено глухи деца. Някои имат остатъчен слух, който би трябвало да се развива ”, добави той.
Неговото мнение показа слухово-речевият рехабилитатор Таня Димитрова. Тя изясни, че към този момент има контакти със Столична община, като на срещите е коментирана тематиката за основаването на такива центрове.
„ Бяхме поканени от Комисията по здравна и обществена политика към Столична община. Бяха ни препоръчани две пространства в поликлиники. Имаше добър звук и положително отношение, само че за жалост към момента нямаме център за рехабилитация ”, съобщи Таня Димитрова.
Тя акцентира, че предложенията не са били признати, тъй като философията е била фрапантно друга.
„ Ние не желаеме децата да не престават да бъдат пациенти. Искаме да бъдат в пространство, в което да усещат категоричност и един прекрасен, равномерен преход ”, сподели Димитрова и акцентира, че напъните са ориентирани към това разговорът със Столична община да продължи.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ