Срамуват ли се депутатите да кажат каква им е професията и защо?
Отново сме пред следващите избори за Народно заседание. И поради на вялата предизборна акция, протичаща в сянката на, считам, че картината в идващия парламент ще бъде сходна на предходната, а, може би, и по-лоша. Позволявам си да дефинира по този метод 45-ия парламент поради на неизпълненото негово главно обвързване да излъчи постоянно държавно управление.
В този ред на мисли си направих труда, стъпвайки на и разгледах в елементи листата – човек по човек с нашите избраници от най-краткосрочния, употребявал единствено 13 работни дни, парламент в новата ни история. Интересувах се не толкоз от тяхното обучение, колкото от специалностите им. Впрочем след датата и родното им място е посочена (по-добре е да кажа би трябвало да бъде посочена) тяхната професионална реализация в живота им. Резултатът от това мое изследване е онагледен благодарение на диаграмата по-долу.
Какви заключения мога да направя от тази графика? Очевидно е, че и в идващия парламент най-голямата група парламентаристи ще бъдат хора, които не заявяват своите специалности отвън Народното събрание. Голямата част от тях са някогашни депутати в няколко национални събрания и най-вероятно те или са се вживяли дотолкоз и са си повярвали, че " народен представител " значи специалност, или че същинската им специалност не е изключително влиятелна в границите на публичното пространство и по тази причина я премълчават. Прави усещане, че цяла една парламентарна група, тази на Движение за права и свободи, не заявява специалностите на своите депутати. Налага се да уточня, че в дъното на социума специалност значи да си да вземем за пример кофражист, арматурист, гипсаджия, фаянсаджия..., а на върха – правист, икономист, психолог, политолог, доктор, преподавател, програмист, конструктор, технолог... Но изрично специалност не е да си народен представител или президент! Професия не е даже да си доцент, професор, член-кореспондент...
Според графиката има и такива депутати, които заявяват своите специалности. Закономерно е, че това са хора с висше обучение, само че с някои изключения става дума за такива, които си служат с четирите съществени аритметични дейности: събиране, изваждане, умножение и разделяне. Такова е тяхното обучение. И, в случай че би трябвало да отговорим на въпроса: " Достатъчни ли са тези математически познания за ръководството на такава една комплицирана система, каквато е страната? ", ще би трябвало да заявим изрично, че отговорът е: Не! Вярно е, че изпълнителната власт в лицето на държавното управление ръководи страната, само че Народното събрание е този, който излъчва това държавно управление. От друга страна с задоволителна сигурност можем да заявим, че благодарение на въпросните 4 аритметически дейности, изучавани в курса на главното обучение, е изцяло допустимо един човек да продава и пазари сполучливо артикули на някой аграрни пазар, какъвто е да вземем за пример „ женския “ в центъра на София или даже на борсата в столичния квартал Слатина. Но да се взимат решения, свързани с постигането на компромисни оптимизации, каквито би трябвало да бъдат осъществявани всекидневно при ръководството на всяка една комплицирана система каквато е страната, с нейните вътрешни и външни релации, четирите съществени аритметични дейности са извънредно незадоволителни. Освен това, би било игра на сляпа баба да се ръководи страна единствено и само по нюх и вътрешно чувство, тъй като, уверен съм, че огромната част от нашите национални избранници не могат да дефинират нито теоретично, нито на процедура понятието „ оптимум “, камо ли „ компромисен оптимум “ в своята активност. В същото време от трибуната на Народното събрание могат постоянно да се чуят неуместни избрания като „ по-оптимален “ или „ най-оптимален “.
Спомням си доста добре времето от преди 20 година, когато и аз бях в една депутатска листа и тогава водачът, който подреждал в оня миг имената в изборната листа, дружно с група партийни деятели и в мое неявяване, попитал: „ Кой е този Ангелов (моя милост)? Не го познавам “. Някой се обадил: „ Той е доцент в ТУ-София “. Водачът изрично отсякъл: „ Така ли? Че той си има работа! “. С други думи, водачът е желал да каже: „ На нас не ни трябват всякакви там доценти, че дори и професори. Нужни са ни правилни хора! “ Вероятно моят тогавашен водач е считал, че е по-добре в неговата парламентарна група да има хора, попадащи към категорията „ тъп, само че правилен на партията “, в сравнение с някой, който на него да му дава ум. Ама дали същият този народен представител може да мисли рационално с главата си или тя извършва функционалността на кух рудимент върху тялото му, това като че ли не е толкоз значимо. А, както е известно, тъкмо някои (не споделям всички!) основни асистенти, доценти и професори в региона на точните науки владеят ръководството на комплицирани системи. Нещо повече. Известно е, че при ръководството на комплицирани системи се употребяват профилирани софтуери, а в редица случаи е належащо да се основават и нови. Логично е да се счита, че хора, притежаващи обикновени аритметични познания нито могат да употребяват профилирани софтуери, камо ли, със своя характерен ментален потенциал и подготовка, да могат да основат някакъв личен програмен продукт. Отдавна живеем във времето на цифровизацията и да се заявява, че едикой си има компютърна просветеност за това, че употребява клавиатурата на компютъра като пишеща машина или умее да „ сърфира “ в някоя програмна среда, или, видите ли, употребява програмни пакети като Excel или PowerPoint, е нещо, което огромната част от нашите интелигентни деца учат в учебно заведение и даже умеят да го вършат много сполучливо и без наученото в учебно заведение. В тази връзка може напълно разумно да зададем един въпрос-тест към нашите депутати: за какво Финландия, страна с 1/3 от територията си в тундрата, с население колкото нашето, има близо 3 пъти по-висок Брутният вътрешен продукт по отношение на нашия? Как по този начин тази страна има мощно развита новаторска промишленост без лични запаси и усъвършенствано земеделие, макар тежкия леден климат? Как тази дребна, само че горда страна е измежду няколкото европейски новаторски водачи, а ние, с нашите естествени дадености, подарени ни от Бога, продължаваме да тепкаме към този момент три десетилетия на дъното в Европейски Съюз?
Днес за ръководството на нашата страна са нужни изрично други хора за депутати, които да заявяват с достолепие своите специалности и познания, с които те да бъдат част от просперитета на нацията ни. Задава ли си някой въпроса: за какво не се случва по този начин, че държавното управление да бъде единствено и само експертно, а не политическо, въпреки че преди избори се чуват тук и там сходни, въпреки и плахи, гласове? Ами, тъй като едно същински експертно държавно управление няма да се мъчи безусловно да прокарва някаква мъглява партийна идея, а ще се стреми да реализира най-хубавото за нацията ни. С други думи, да си предан към партията, в която се числиш, е безусловно незадоволително. Да си млад също не е задоволително с цел да бъдеш народен представител, каквото мнение изрече последната симпатична председателка на Народното събрание. А формулата: „ тъп, само че правилен на партията “ е безусловно безполезна в наши дни за страната ни. Тя беше ненапълно потребна в това към този момент далечно време преди 30 година, когато „ Големият брат “ решаваше по какъв начин ще живеем и какво ще произвеждаме. И когато той ни осигуряваше суровините, структурите, технологиите, ние ги изпълнявахме. И до каква степен стигнахме? Както се видя: до средата.
Днешното време е друго, само че ние, за жалост, отново разчитаме не на себе си, а на други „ братя “ - те да иновират, те да основат нови технологии, те да печелят най-много от това, а ние..., ние да се надяваме да ни подарят част от някоя тяхна технология и да работим на ишлеме постоянно, като гастарбайтери в личната си татковина. Не е задоволително да се повтарят заучени изречения, че, видите ли, било потребно ние да произвеждаме пазарни артикули с висока добавена стойност. Това е безусловно правилно, само че - а, кажете, уважаеми депутати, по какъв начин да стане това?
В отговора на въпроса по какъв начин е разковничето на казуса, тъй като другояче ние в никакъв случай няма „ да ги стигнем (х)американците “, както в миналото мечтаеше един от най-хубавите ни комици. По този метод ние и финландците няма да може да ги стигнем, а какъв брой доста ни се желае, само че... не знаем по какъв начин. Е, все в миналото може и да се научим. Знае ли човек?
Автор: проф. доктор инж. Николай Ангелов, д.т.н.
В този ред на мисли си направих труда, стъпвайки на и разгледах в елементи листата – човек по човек с нашите избраници от най-краткосрочния, употребявал единствено 13 работни дни, парламент в новата ни история. Интересувах се не толкоз от тяхното обучение, колкото от специалностите им. Впрочем след датата и родното им място е посочена (по-добре е да кажа би трябвало да бъде посочена) тяхната професионална реализация в живота им. Резултатът от това мое изследване е онагледен благодарение на диаграмата по-долу.
Какви заключения мога да направя от тази графика? Очевидно е, че и в идващия парламент най-голямата група парламентаристи ще бъдат хора, които не заявяват своите специалности отвън Народното събрание. Голямата част от тях са някогашни депутати в няколко национални събрания и най-вероятно те или са се вживяли дотолкоз и са си повярвали, че " народен представител " значи специалност, или че същинската им специалност не е изключително влиятелна в границите на публичното пространство и по тази причина я премълчават. Прави усещане, че цяла една парламентарна група, тази на Движение за права и свободи, не заявява специалностите на своите депутати. Налага се да уточня, че в дъното на социума специалност значи да си да вземем за пример кофражист, арматурист, гипсаджия, фаянсаджия..., а на върха – правист, икономист, психолог, политолог, доктор, преподавател, програмист, конструктор, технолог... Но изрично специалност не е да си народен представител или президент! Професия не е даже да си доцент, професор, член-кореспондент...
Според графиката има и такива депутати, които заявяват своите специалности. Закономерно е, че това са хора с висше обучение, само че с някои изключения става дума за такива, които си служат с четирите съществени аритметични дейности: събиране, изваждане, умножение и разделяне. Такова е тяхното обучение. И, в случай че би трябвало да отговорим на въпроса: " Достатъчни ли са тези математически познания за ръководството на такава една комплицирана система, каквато е страната? ", ще би трябвало да заявим изрично, че отговорът е: Не! Вярно е, че изпълнителната власт в лицето на държавното управление ръководи страната, само че Народното събрание е този, който излъчва това държавно управление. От друга страна с задоволителна сигурност можем да заявим, че благодарение на въпросните 4 аритметически дейности, изучавани в курса на главното обучение, е изцяло допустимо един човек да продава и пазари сполучливо артикули на някой аграрни пазар, какъвто е да вземем за пример „ женския “ в центъра на София или даже на борсата в столичния квартал Слатина. Но да се взимат решения, свързани с постигането на компромисни оптимизации, каквито би трябвало да бъдат осъществявани всекидневно при ръководството на всяка една комплицирана система каквато е страната, с нейните вътрешни и външни релации, четирите съществени аритметични дейности са извънредно незадоволителни. Освен това, би било игра на сляпа баба да се ръководи страна единствено и само по нюх и вътрешно чувство, тъй като, уверен съм, че огромната част от нашите национални избранници не могат да дефинират нито теоретично, нито на процедура понятието „ оптимум “, камо ли „ компромисен оптимум “ в своята активност. В същото време от трибуната на Народното събрание могат постоянно да се чуят неуместни избрания като „ по-оптимален “ или „ най-оптимален “.
Спомням си доста добре времето от преди 20 година, когато и аз бях в една депутатска листа и тогава водачът, който подреждал в оня миг имената в изборната листа, дружно с група партийни деятели и в мое неявяване, попитал: „ Кой е този Ангелов (моя милост)? Не го познавам “. Някой се обадил: „ Той е доцент в ТУ-София “. Водачът изрично отсякъл: „ Така ли? Че той си има работа! “. С други думи, водачът е желал да каже: „ На нас не ни трябват всякакви там доценти, че дори и професори. Нужни са ни правилни хора! “ Вероятно моят тогавашен водач е считал, че е по-добре в неговата парламентарна група да има хора, попадащи към категорията „ тъп, само че правилен на партията “, в сравнение с някой, който на него да му дава ум. Ама дали същият този народен представител може да мисли рационално с главата си или тя извършва функционалността на кух рудимент върху тялото му, това като че ли не е толкоз значимо. А, както е известно, тъкмо някои (не споделям всички!) основни асистенти, доценти и професори в региона на точните науки владеят ръководството на комплицирани системи. Нещо повече. Известно е, че при ръководството на комплицирани системи се употребяват профилирани софтуери, а в редица случаи е належащо да се основават и нови. Логично е да се счита, че хора, притежаващи обикновени аритметични познания нито могат да употребяват профилирани софтуери, камо ли, със своя характерен ментален потенциал и подготовка, да могат да основат някакъв личен програмен продукт. Отдавна живеем във времето на цифровизацията и да се заявява, че едикой си има компютърна просветеност за това, че употребява клавиатурата на компютъра като пишеща машина или умее да „ сърфира “ в някоя програмна среда, или, видите ли, употребява програмни пакети като Excel или PowerPoint, е нещо, което огромната част от нашите интелигентни деца учат в учебно заведение и даже умеят да го вършат много сполучливо и без наученото в учебно заведение. В тази връзка може напълно разумно да зададем един въпрос-тест към нашите депутати: за какво Финландия, страна с 1/3 от територията си в тундрата, с население колкото нашето, има близо 3 пъти по-висок Брутният вътрешен продукт по отношение на нашия? Как по този начин тази страна има мощно развита новаторска промишленост без лични запаси и усъвършенствано земеделие, макар тежкия леден климат? Как тази дребна, само че горда страна е измежду няколкото европейски новаторски водачи, а ние, с нашите естествени дадености, подарени ни от Бога, продължаваме да тепкаме към този момент три десетилетия на дъното в Европейски Съюз?
Днес за ръководството на нашата страна са нужни изрично други хора за депутати, които да заявяват с достолепие своите специалности и познания, с които те да бъдат част от просперитета на нацията ни. Задава ли си някой въпроса: за какво не се случва по този начин, че държавното управление да бъде единствено и само експертно, а не политическо, въпреки че преди избори се чуват тук и там сходни, въпреки и плахи, гласове? Ами, тъй като едно същински експертно държавно управление няма да се мъчи безусловно да прокарва някаква мъглява партийна идея, а ще се стреми да реализира най-хубавото за нацията ни. С други думи, да си предан към партията, в която се числиш, е безусловно незадоволително. Да си млад също не е задоволително с цел да бъдеш народен представител, каквото мнение изрече последната симпатична председателка на Народното събрание. А формулата: „ тъп, само че правилен на партията “ е безусловно безполезна в наши дни за страната ни. Тя беше ненапълно потребна в това към този момент далечно време преди 30 година, когато „ Големият брат “ решаваше по какъв начин ще живеем и какво ще произвеждаме. И когато той ни осигуряваше суровините, структурите, технологиите, ние ги изпълнявахме. И до каква степен стигнахме? Както се видя: до средата.
Днешното време е друго, само че ние, за жалост, отново разчитаме не на себе си, а на други „ братя “ - те да иновират, те да основат нови технологии, те да печелят най-много от това, а ние..., ние да се надяваме да ни подарят част от някоя тяхна технология и да работим на ишлеме постоянно, като гастарбайтери в личната си татковина. Не е задоволително да се повтарят заучени изречения, че, видите ли, било потребно ние да произвеждаме пазарни артикули с висока добавена стойност. Това е безусловно правилно, само че - а, кажете, уважаеми депутати, по какъв начин да стане това?
В отговора на въпроса по какъв начин е разковничето на казуса, тъй като другояче ние в никакъв случай няма „ да ги стигнем (х)американците “, както в миналото мечтаеше един от най-хубавите ни комици. По този метод ние и финландците няма да може да ги стигнем, а какъв брой доста ни се желае, само че... не знаем по какъв начин. Е, все в миналото може и да се научим. Знае ли човек?
Автор: проф. доктор инж. Николай Ангелов, д.т.н.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ