На среща с глинените воини на Китайската империя
Отново на път с Експлорър България – „ Клуба на пътешествениците “
Най-мащабното строителство е при династия Мин през XIV-XVII в.
Престои ми третото ми пътешестване из тайнствения Китай. Първите две обаче бяха все в командировки, а тогава човек не може да види доста. Единият път бе по време на нашата фамозна „ Мисия България “ напролет на 2018 година, когато с професор Пламен Павлов обикаляхме света, с цел да описваме за предишното на нашата Родина. Случи се по този начин, че още през есента на същата година летях към огромния град Дзинан дружно с делегация на Община Казанлък. И двете пътувания обаче бяха за по два-три дни и по тази причина съумях да видя единствено малко от прелестния Пекин.
Сега обаче, с помощта на „ Клуба на пътешествениците “ – Експлорър България, потеглям към Китай на същинско странствуване. В продължение на 10 дни ще обикаляме обширната страна, чиято просвета, за положително или неприятно, е оказала голямо въздействие на целия свят. Казвам това, тъй като наред с такива изобретения като хартията и компаса, в Поднебесната империя е основан и барутът, погубил живота на милиони хора. А множеството покосили човечеството епидемии като чумата и върлувалия неотдавна коронавирус, също идват от необятните простори на Китай.
Така или другояче, идното пътешестване там дава обещание да е доста вълнуващо. То, несъмнено, ще стартира от Пекин или Бейджинг, както го назовават локалните. В предходното ми идване до китайската столица, с изключение на лекцията в „ Мисия България “, с проф. Павлов трябваше да участваме в откриването на Центъра за българистични проучвания към влиятелния Университет за непознати езици и култури. Това ни остани минимално свободно време, само че въпреки всичко успяхме да изкачим Великата китайска стена. Дворецът на императорите - „ Забранения град “ обаче бе затворен и не съумях да вляза в това съдбовно за Китай място, за което си мечтаех още след шедьовъра на Бертолучи „ Последният император “.
Сега нямам самообладание да вляза в „ Забранения град “, прочут още като Зимния императорски замък Гугун. От този луксозен архитектурен комплекс пет века поред 24 императори от династиите Мин и Цин са управлявали голямата страна. Със своите 980 здания и 9999 стаи, дворецът е разгласен за обект от листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО още през 1987 година Със сигурност ще се изкача на панорамната площадка на върха на хълма Дзиншан, ситуиран в северния завършек на „ Забранения град “. Някога това е бил обичан императорски парк, добавен към територията на двореца.
През идващите дни ще запълня и други бели петна в моята визия за столицата на Китай. Освен „ Забранения град “, там би трябвало да посетя парка Бейхай – друга непокътната императорска градина, чието оформление е още от XI в. По-късно е разширяван от пет следващи династии с павилиони, дворци, храмове, мостове и красиво езеро, в центъра на което се издига „ Островът на нефритените цветя “ с Бялата Дагоба – 40-метрова будистка ступа, издигната в чест на визитата на Петия Далай Лама през 1651 година В разходката си няма да пропусна и „ Летния замък “ - някогашната лятна резиденция на императорското семейство, където е един от най-големите и добре непокътнати паркове в Китай.
По-нататък ще се спусна в Стария Пекин край езерото Хоухай, където през днешния ден се простира един от старите квартали на града. Със своите тесни улички „ хутонг “, той датира отпреди повече от 700 година, още от епохата на династия Юан. Някога езерото било единствено за императорското семейство, а през днешния ден е обичано място за разходка с голям брой магазини, кафенета, чайни и аромата на обичайни пекински закуски. Вечерта сигурно ще опитам специалитета, който до момента все ми се изплъзва – фамозната „ патица по пекински “. До XIX в. ястието било налично единствено за императорската софра, тъй като се считало, че кожата на приготвената патица има неповторимата дарба да подмладява дамите.
Естествено още веднъж ще изкача Великата китайска стена - едно от Седемте чудеса на света. Строена от владетелите на голям брой императорски династии, това е най-дългата, построена от човешка ръка конструкция. Задачата й била да защищава северните граници на Поднебесната империя от нахлуващите за грабежи номадски племена. Най-мащабното строителство се следи при династия Мин през XIV-XVII в., след като е най-добре непокътнатият сектор от към 6000 км. Иначе общата дължина на Великата китайска стена възлиза на феноменалните 21 000 км. По своето продължение тя се извива и пълзи, сходно на опашката на великански змей, през планини, долини и гори. Смята се, че това неповторимо архитектурно оборудване е очевидно даже от Космоса.
На Великата китайска стена през 2018 година
Столицата на Китай е прелестна, само че през идващите дни ще отида до основната цел на моето идване – град Сиан. В часовете преди отпътуването обаче навестявам Небесния храм - най-големият храмов комплекс в Китай, ситуиран в южната част на Централен Пекин. Това е паметен отбор, издигнат през 1420 година за тържествени церемонии и молебени на императорите като висши жреци. Всяка година по време на зимното и лятно слънцестоене, отсам императорите от династиите Мин и Цин отправяли молебствия за добра годишна продукция. Подобно на „ Забранения град “, до 1916 година Небесният храм е бил недосегаем за елементарните жители. В него имал право да влиза стъпва единствено императорът със свитата си, тъй като бил „ Син на Небето “ и единствен можел да поддържа връзка с боговете.
После високоскоростният трен за малко време ще ме отнесе до град Сиан, което в превод значи „ Западно успокоение “ и е една от Четирите велики антични столици на империята. Разбира се става дума за Гробницата на император Цин Шъхуан, обединил пръв в 221 година прочие Хр. Китай в единна империя. А другото му огромно дело е изработването на неповторимата войска от над 8000 глинени фигури на воини в натурален растеж, почнало през 246 година Хр. и траяло цели 36 години. В стройни редици са подредени пехотинци, конница, бойни колесници, командири - всеки от тях с неповторими черти на лицето! Това необикновено създание на човешката ръка остава прикрито подземен в продължение на епохи до 1974 година, когато инцидентно е намерено от селяни, копали бунар. Глинените бойци трябвало да охраняват гробницата на императора в пътуването му към Отвъдния свят.
Заедно с неповторимия отбор на теракотената войска, които някои дефинират като Осмо международно знамение, в Сиан ще посетя „ Голямата пагода на дивата гъска “ - вместилище на скъпи ръкописи и изображения на Буда, донесени от Индия през VII в. После ще обиколя средновековните крепостни стени на града, които единствени са изцяло непокътнати в Китай. Те са дълги цели 14 км и ограждат Стария град, където са неповторими Камбанната и Барабанната кули, отбелязвали надлежно със звън и барабанен пердах изгрева и залеза.
Вълнуващото странствуване из Китай ще приключи в най-големия град на страната – превъзходния Шанхай. Там ще прегледам Храма на Нефритения Буда, както и новите архитектурни чудеса като високата 468 м кула „ Перлата на Изтока “ и модерните небостъргачи в квартал Пудонг. Финалът на пътешествието ще е античният воден град Джуджаджао на повече от 1700 години, прочут поради живописните си канали като „ шанхайската Венеция “. А вечерта на 27 май, изпълнен с усещания от Поднебесната империя, ще поема назад към България.
Автор:
trud.bg
Най-мащабното строителство е при династия Мин през XIV-XVII в.
Престои ми третото ми пътешестване из тайнствения Китай. Първите две обаче бяха все в командировки, а тогава човек не може да види доста. Единият път бе по време на нашата фамозна „ Мисия България “ напролет на 2018 година, когато с професор Пламен Павлов обикаляхме света, с цел да описваме за предишното на нашата Родина. Случи се по този начин, че още през есента на същата година летях към огромния град Дзинан дружно с делегация на Община Казанлък. И двете пътувания обаче бяха за по два-три дни и по тази причина съумях да видя единствено малко от прелестния Пекин.
Сега обаче, с помощта на „ Клуба на пътешествениците “ – Експлорър България, потеглям към Китай на същинско странствуване. В продължение на 10 дни ще обикаляме обширната страна, чиято просвета, за положително или неприятно, е оказала голямо въздействие на целия свят. Казвам това, тъй като наред с такива изобретения като хартията и компаса, в Поднебесната империя е основан и барутът, погубил живота на милиони хора. А множеството покосили човечеството епидемии като чумата и върлувалия неотдавна коронавирус, също идват от необятните простори на Китай.
Така или другояче, идното пътешестване там дава обещание да е доста вълнуващо. То, несъмнено, ще стартира от Пекин или Бейджинг, както го назовават локалните. В предходното ми идване до китайската столица, с изключение на лекцията в „ Мисия България “, с проф. Павлов трябваше да участваме в откриването на Центъра за българистични проучвания към влиятелния Университет за непознати езици и култури. Това ни остани минимално свободно време, само че въпреки всичко успяхме да изкачим Великата китайска стена. Дворецът на императорите - „ Забранения град “ обаче бе затворен и не съумях да вляза в това съдбовно за Китай място, за което си мечтаех още след шедьовъра на Бертолучи „ Последният император “.
Сега нямам самообладание да вляза в „ Забранения град “, прочут още като Зимния императорски замък Гугун. От този луксозен архитектурен комплекс пет века поред 24 императори от династиите Мин и Цин са управлявали голямата страна. Със своите 980 здания и 9999 стаи, дворецът е разгласен за обект от листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО още през 1987 година Със сигурност ще се изкача на панорамната площадка на върха на хълма Дзиншан, ситуиран в северния завършек на „ Забранения град “. Някога това е бил обичан императорски парк, добавен към територията на двореца.
През идващите дни ще запълня и други бели петна в моята визия за столицата на Китай. Освен „ Забранения град “, там би трябвало да посетя парка Бейхай – друга непокътната императорска градина, чието оформление е още от XI в. По-късно е разширяван от пет следващи династии с павилиони, дворци, храмове, мостове и красиво езеро, в центъра на което се издига „ Островът на нефритените цветя “ с Бялата Дагоба – 40-метрова будистка ступа, издигната в чест на визитата на Петия Далай Лама през 1651 година В разходката си няма да пропусна и „ Летния замък “ - някогашната лятна резиденция на императорското семейство, където е един от най-големите и добре непокътнати паркове в Китай.
По-нататък ще се спусна в Стария Пекин край езерото Хоухай, където през днешния ден се простира един от старите квартали на града. Със своите тесни улички „ хутонг “, той датира отпреди повече от 700 година, още от епохата на династия Юан. Някога езерото било единствено за императорското семейство, а през днешния ден е обичано място за разходка с голям брой магазини, кафенета, чайни и аромата на обичайни пекински закуски. Вечерта сигурно ще опитам специалитета, който до момента все ми се изплъзва – фамозната „ патица по пекински “. До XIX в. ястието било налично единствено за императорската софра, тъй като се считало, че кожата на приготвената патица има неповторимата дарба да подмладява дамите.
Естествено още веднъж ще изкача Великата китайска стена - едно от Седемте чудеса на света. Строена от владетелите на голям брой императорски династии, това е най-дългата, построена от човешка ръка конструкция. Задачата й била да защищава северните граници на Поднебесната империя от нахлуващите за грабежи номадски племена. Най-мащабното строителство се следи при династия Мин през XIV-XVII в., след като е най-добре непокътнатият сектор от към 6000 км. Иначе общата дължина на Великата китайска стена възлиза на феноменалните 21 000 км. По своето продължение тя се извива и пълзи, сходно на опашката на великански змей, през планини, долини и гори. Смята се, че това неповторимо архитектурно оборудване е очевидно даже от Космоса.
На Великата китайска стена през 2018 година
Столицата на Китай е прелестна, само че през идващите дни ще отида до основната цел на моето идване – град Сиан. В часовете преди отпътуването обаче навестявам Небесния храм - най-големият храмов комплекс в Китай, ситуиран в южната част на Централен Пекин. Това е паметен отбор, издигнат през 1420 година за тържествени церемонии и молебени на императорите като висши жреци. Всяка година по време на зимното и лятно слънцестоене, отсам императорите от династиите Мин и Цин отправяли молебствия за добра годишна продукция. Подобно на „ Забранения град “, до 1916 година Небесният храм е бил недосегаем за елементарните жители. В него имал право да влиза стъпва единствено императорът със свитата си, тъй като бил „ Син на Небето “ и единствен можел да поддържа връзка с боговете.
После високоскоростният трен за малко време ще ме отнесе до град Сиан, което в превод значи „ Западно успокоение “ и е една от Четирите велики антични столици на империята. Разбира се става дума за Гробницата на император Цин Шъхуан, обединил пръв в 221 година прочие Хр. Китай в единна империя. А другото му огромно дело е изработването на неповторимата войска от над 8000 глинени фигури на воини в натурален растеж, почнало през 246 година Хр. и траяло цели 36 години. В стройни редици са подредени пехотинци, конница, бойни колесници, командири - всеки от тях с неповторими черти на лицето! Това необикновено създание на човешката ръка остава прикрито подземен в продължение на епохи до 1974 година, когато инцидентно е намерено от селяни, копали бунар. Глинените бойци трябвало да охраняват гробницата на императора в пътуването му към Отвъдния свят.
Заедно с неповторимия отбор на теракотената войска, които някои дефинират като Осмо международно знамение, в Сиан ще посетя „ Голямата пагода на дивата гъска “ - вместилище на скъпи ръкописи и изображения на Буда, донесени от Индия през VII в. После ще обиколя средновековните крепостни стени на града, които единствени са изцяло непокътнати в Китай. Те са дълги цели 14 км и ограждат Стария град, където са неповторими Камбанната и Барабанната кули, отбелязвали надлежно със звън и барабанен пердах изгрева и залеза.
Вълнуващото странствуване из Китай ще приключи в най-големия град на страната – превъзходния Шанхай. Там ще прегледам Храма на Нефритения Буда, както и новите архитектурни чудеса като високата 468 м кула „ Перлата на Изтока “ и модерните небостъргачи в квартал Пудонг. Финалът на пътешествието ще е античният воден град Джуджаджао на повече от 1700 години, прочут поради живописните си канали като „ шанхайската Венеция “. А вечерта на 27 май, изпълнен с усещания от Поднебесната империя, ще поема назад към България.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ