Ухапване от кърлеж - какво да правим и какво - не
Отново е сезонът освен на сенната хрема, само че и на кърлежите. А на нас ни се желае да прекарваме оптимално време на открито и измежду природата, макар тези закани. Затова е добре да знаем по какъв начин да реагираме в непредвидени обстановки, с цел да избегнем неприятни последици.
Прочетете още
Кърлежите са измежду рисковите инсекти, с които може да имаме близка среща, тъй като придвижват редица рискови болести - като лаймска болест, марсилска тресчица и ку-треска. За да се разболеем, би трябвало да имаме неприятния шанс да ни ухапе възпален с тях представител на типа и да ни придвижи въпросната болест.
А с цел да не се стига до такава степен, най-важна е предварителната защита - носене на дълги облекла, отбягване на неокосени тревни площи и потребление на артикули, които ни пазят от вредителите. Важно е и постоянно да преглеждаме частите от тялото, които най-често са нападнати - окосмената част на главата, към и в ушите подмишниците, сгъвките на коленете, слабините, пъпа, към кръста.
Ако обаче въпреки всичко не успеем да се опазим от тях, тъй като могат да бъдат доста хитри и ловки, би трябвало да знаем какво да вършим, в случай че ни ухапе кърлеж. Това най-често става изцяло незабелязано и разбираме чак откакто забележим по какъв начин се е забил в кожата ни. Докато се храни с кръвта ни, той се издува и става все по-забележим.
Първото и най-важно е кърлежът да се извади оптимално бързо. Най-често заразяването с лаймска болест да вземем за пример става в случай че той е прокиснал в тялото на реципиента най-малко 36 часа. А от време на време може и в продължение на две седмици да остане закрепен, в случай че не видим.
Никога не трябва да пипаме кърлежа с голи ръце. Ако се е забил напълно леко, може да го махнем и с ръка, само че наложително с ръкавица. Преди това е добре да го снимаме от близко, с цел да го покажем по-късно на медицински лице, в случай че е належащо.
За отстраняването му ще са ни нужни остри пинсети. Захващаме го оптимално покрай кожата и дърпаме с внезапно придвижване. Не въртим, с цел да не разделим тялото му. Ако това се случи, би трябвало да премахнем и останалото. Следващата стъпка е щателна стерилизация на мястото на захапване с нещо подръчно - дезинфектант, одеколон или различен артикул, съдържащ алкохол, поучават от столичната РЗИ.
В случай, че не мислим, че ще се оправим със задачата или в действителност не успеем, би трябвало оптимално бързо да посетим здравно заведение, където ще извършат процедурата. При опция кърлежът се дава за проучване, с цел да се откри дали е инфектиран с някоя от изброените заболявания. Добре е да се уведоми и персоналният доктор за случилото се.
А в интервал от 30 дни след ухапването е значимо да следим за признаци като зачервяване и болежка на мястото на захапване или температура, главоболие, ставни болки, обриви по тялото. Те може да са знак, че сме се заразили и е добре да се създадат съответните проучвания. Разбира се, може да бъде и просто съвпадане или повода за тях да е друга, само че по-добре да не рискуваме и да потърсим лекарска помощ. В някои случаи се предлага и антибиотична профилактика.
Понякога ухапването от кърлеж може да провокира и алергична реакция. Симптомите за това са болка или отичане на мястото на захапване, обрив и усещане за парене, поява на мехури и даже затруднено дишане в някои по-тежки случаи. Ако знаем, че сме алергични, по-добре да не рискуваме единствено да го отстраняваме, тъй като по този начин можем да влошим положението си, поучават от Healthline.
Прочетете още
Кърлежите са измежду рисковите инсекти, с които може да имаме близка среща, тъй като придвижват редица рискови болести - като лаймска болест, марсилска тресчица и ку-треска. За да се разболеем, би трябвало да имаме неприятния шанс да ни ухапе възпален с тях представител на типа и да ни придвижи въпросната болест.
А с цел да не се стига до такава степен, най-важна е предварителната защита - носене на дълги облекла, отбягване на неокосени тревни площи и потребление на артикули, които ни пазят от вредителите. Важно е и постоянно да преглеждаме частите от тялото, които най-често са нападнати - окосмената част на главата, към и в ушите подмишниците, сгъвките на коленете, слабините, пъпа, към кръста.
Ако обаче въпреки всичко не успеем да се опазим от тях, тъй като могат да бъдат доста хитри и ловки, би трябвало да знаем какво да вършим, в случай че ни ухапе кърлеж. Това най-често става изцяло незабелязано и разбираме чак откакто забележим по какъв начин се е забил в кожата ни. Докато се храни с кръвта ни, той се издува и става все по-забележим.
Първото и най-важно е кърлежът да се извади оптимално бързо. Най-често заразяването с лаймска болест да вземем за пример става в случай че той е прокиснал в тялото на реципиента най-малко 36 часа. А от време на време може и в продължение на две седмици да остане закрепен, в случай че не видим.
Никога не трябва да пипаме кърлежа с голи ръце. Ако се е забил напълно леко, може да го махнем и с ръка, само че наложително с ръкавица. Преди това е добре да го снимаме от близко, с цел да го покажем по-късно на медицински лице, в случай че е належащо.
За отстраняването му ще са ни нужни остри пинсети. Захващаме го оптимално покрай кожата и дърпаме с внезапно придвижване. Не въртим, с цел да не разделим тялото му. Ако това се случи, би трябвало да премахнем и останалото. Следващата стъпка е щателна стерилизация на мястото на захапване с нещо подръчно - дезинфектант, одеколон или различен артикул, съдържащ алкохол, поучават от столичната РЗИ.
В случай, че не мислим, че ще се оправим със задачата или в действителност не успеем, би трябвало оптимално бързо да посетим здравно заведение, където ще извършат процедурата. При опция кърлежът се дава за проучване, с цел да се откри дали е инфектиран с някоя от изброените заболявания. Добре е да се уведоми и персоналният доктор за случилото се.
А в интервал от 30 дни след ухапването е значимо да следим за признаци като зачервяване и болежка на мястото на захапване или температура, главоболие, ставни болки, обриви по тялото. Те може да са знак, че сме се заразили и е добре да се създадат съответните проучвания. Разбира се, може да бъде и просто съвпадане или повода за тях да е друга, само че по-добре да не рискуваме и да потърсим лекарска помощ. В някои случаи се предлага и антибиотична профилактика.
Понякога ухапването от кърлеж може да провокира и алергична реакция. Симптомите за това са болка или отичане на мястото на захапване, обрив и усещане за парене, поява на мехури и даже затруднено дишане в някои по-тежки случаи. Ако знаем, че сме алергични, по-добре да не рискуваме единствено да го отстраняваме, тъй като по този начин можем да влошим положението си, поучават от Healthline.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ