Vol. 5: Демографията като приятел, още един глас против Барби, еротична интелигентност
Отново е събота и още веднъж е време за " Gen Z дневници " – 5-те неща от седмицата, които са създали усещане на някой от представителите на потомство Z* в редакцията на " Булевард България "?
За повторно аз - Мария (24 г.), ще ви опиша за новините и историите, които привлякоха вниманието ми през последните дни. Признавам, че през днешния ден ми беше мъчно не толкоз да вляза в обувките на виртуален водещ, едвам подредя мислите си и да градуирам историите по значимост. Но без да губим повече време с ненужни откровения, дано да навлезем в безредния ми разум.
За щастието - искрено
Започвам с една история, която в, само че в центъра ѝ стои по този начин бленуваното от всички благополучие. А то е постоянно настоящо.
Артър Брукс води един от най-популярните курсове в Харвард с " доста, доста дълъг лист " от хора, нетърпеливи да бъдат записани при него - " Лидерство и житейско благополучие ". Дори без знанието за многото искащи, името ме заитригува поради комбинацията от думи, коства ми се, много разнообразни в естеството си.
Биографията на Брукс е впечатляваща - създател е на 12 книги, измежду които поредност от бестселъри, има лична седмична графа в The Atlantic и взе участие в един от най-популярните документални филми по Netflix " The Pursuit ".
След претърпени голям брой рецесии и обрати в живота си, в качеството си на обществен откривател и учител той доближава до няколко забавни за мен извода.
" Щастието не е поредност от триумфи - то е предварителното изискване. Само хората, които са щастливи, могат да бъдат сполучливи. А не противоположното ", споделя Брукс, а аз си мисля какъв брой просто можем да формулираме едни толкоз огромни тематики.
" Най-доброто нещо, което може да се случи на един човек, привързан към триумфа, е личният му крах на междинна възраст. Неумолимият крах на личната му брилянтност. Точно тогава човек има мотив да стъпи на втората крива, която има капацитет да го направи доста по-щастлив ", споделя той.
Какво тъкмо съставляват първата и втората крива, както и още няколко термина като " флуидна просветеност " да вземем за пример, може да научите от, който предлагам с две ръце.
Като представител на поколението Z, чиято съществена линия е вярата, че " всичко, което лети, се хваща ", а щастието е единствено на една ръка разстояние, неуспехът за нас е невъобразим. Това е нещо неприятно, което се случва на другите, не нас. Именно заради тази причина думите на харвардския професор ми се сториха супер забавни.
Да поговорим за обич
Така и по този начин приказваме за страсти, дано да затворим тематиката " както би трябвало ". Има ли нещо общо сред изявление на папа Франциск и еротичната просветеност? Вероятно сходен въпрос може да възникне единствено в мозъка на някой от поколението Z.
Всъщност това, за което приказвам, е аудиокнигата " Еротична просветеност " на Естер Перел в Storytel. Попаднах на нея инцидентно, само че е от тези неща, които си пускаме сякаш единствено с цел да убием няколко минути, само че часове по-късно осъзнаваме, че сме се захласнали по тях.
Перел, която е дълготраен психотерапевт и полиглот (владее 9 езика - супер впечатляващо!), написа за културно-обособените разлики и методът, по който те въздействат на " демокрацията в спалнята ".
Писателката води читателите на една разходка в историята - от половата гражданска война в предишния век до рекорден брой разводи и двойки, които са решили, че " до момента в който гибелта ни раздели " не дава отговор на актуалните условия. Все отново, става дума за дълготрайност на живота съвсем два пъти по-голяма спрямо преди, нали?
Междувременно ми попадна изявление на папа Франциск, в което той декларира, че половото наслаждение е " подарък от Бога, който би трябвало да бъде порядъчен с самообладание ".
Къде е пресечната точка сред двете неща? Трудно ми е да отговоря, без да бъда упрекната в осквернение.
Но в действителност по този начин или другояче това не е фокусът ми - с казаното нагоре желаех да онагледя, че сходни обществени процеси са извънредно любопитни за анализиране.
Как една полова гражданска война завършва в полова неудовлетвореност? Как най-големият съдник на свободата в интимно отношение - Църквата, в завършек на сметка благославя секса?
И да, поколението ни " не си зяпа " само телефоните, мислим за протичащото се към нас, колкото и необикновено да звучи.
От серията - когато имаме вяра, че сме „ най-зле “, действителността да ни оказва помощ
България е в непрекъснат демографски спад през последните 30 години, а популацията ѝ е намаляло с над 2 млн. души - страната е преди всичко по негативен приръст и в Европейски Съюз, и в целия свят.
Част от аргументите са общи за цяла Европа, само че четири казуса са характерни за България и точно те би трябвало да бъдат изменени: високата смъртност, острият недостиг на младо население, диспропорционалното систематизиране на хората по райони и високият % на необразовано население.
Това не ви го споделям аз, а писателят и доцент Георги Бърдаров в своя - от здравето и образованието на нацията, до основаването на условия за връщането на младите и дейни българи от чужбина.
Лекцията е дълга, а демографските проблеми на България са комплицирани и тъжни, само че думите на един от най-четените модерни български създатели замислят.
И най-много, оставят студентите или читателите с извода, че " ми то тука си е по този начин " като мотив не прави работа.
" Аз съм уверен, че България има бъдеще, до момента в който имаме младежи. Нашата голяма отговорност е тези хора да могат да живеят, да работят и да основават фамилии в България - без значение дали са в София, Бургас, Каспичан, Малко Търново, Мюнхен или Брюксел ", споделя Бърдаров.
Слушам го и си мисля какъв брой хубаво би било, в случай че една част от нашите избранници - политиците, спрат да злоупотребяват с освен деликатни, само че и обезпокоителни тематики за България.
Би било ужасно с изключение на персонална отговорност, да потърсим такава и от тези, които ни плашат с несъществуващи закани, изцяло пренебрегвайки действителните.
Нека всички заедно да кажем три пъти: " Сандра Хюлер е по-добра от Барби "
Докато медиите броят номинациите и премиите на " Барбенхаймер ", актрисата Сандра Хюлер прави безспорен успех в кариерата си.
45-годишната германка играе в два от най-високо оценените филми на годината - " Анатомия на едно рухване " ( " Anatomy of a Fall " ) и " Зона на интерес " ( " The Zone of Interest " ).
" The Zone of Interest " към този момент има номинация за " Оскар " в категорията за задграничен филм, а " Анатомията... " е измежду любимците за най-престижната статуетка " Най-добър филм на годината " (очаква се кандидатите да бъдат оповестени до дни).
Сюжетът на " The Zone of Interest " е запленяващ. Филмът е основан по разказ на Мартин Еймис и споделя една от най-странните истории в света - какво е да живееш в спокоен лукс, до момента в който къщата ти е " залепена " на стената на концлагера Аушвиц по време на Холокоста.
Интересно е, че Хюлер дълго време отхвърля да се снима във филми за Холокоста поради прочувствената тежест на този драматичен епизод от историята.
Използвам случая, с цел да споделя персоналното си мнение, че феминизмът има доста лица и нито едно от тях не е показано в провокиралия безспорен възторг филм " Барби ". Или най-малко не незадълбочено.
С лека усмивка за край – Не се опасявайте от глутена
People in LA are deathly afraid of gluten. I swear to god, you could rob a liquor store in this city with a bagel.
— Ryan Reynolds (@VancityReynolds)
Известният холивудски артист Райън Рейнолдс още веднъж накара света да се смее, този път посредством туит в обществените мрежи.
" Хората в Лос Анджелис извънредно се опасяват от глутена. Кълна се в Бога, в този град можеш да ограбиш магазин за алкохол с един бейгъл ", написа в Х Рейнолдс, известен със своето възприятие за комизъм.
Не е история, нито вест, а единствено мотив да не забравяме да подхождаме с лека подигравка на всичките ни старания в подтекста на по-голямата картина.
* Поколение Z са родените сред 1997 година и 2012 година, други източници показват и малко по-широк диапазон: 1995 година - 2015 г.
За повторно аз - Мария (24 г.), ще ви опиша за новините и историите, които привлякоха вниманието ми през последните дни. Признавам, че през днешния ден ми беше мъчно не толкоз да вляза в обувките на виртуален водещ, едвам подредя мислите си и да градуирам историите по значимост. Но без да губим повече време с ненужни откровения, дано да навлезем в безредния ми разум.
За щастието - искрено
Започвам с една история, която в, само че в центъра ѝ стои по този начин бленуваното от всички благополучие. А то е постоянно настоящо.
Артър Брукс води един от най-популярните курсове в Харвард с " доста, доста дълъг лист " от хора, нетърпеливи да бъдат записани при него - " Лидерство и житейско благополучие ". Дори без знанието за многото искащи, името ме заитригува поради комбинацията от думи, коства ми се, много разнообразни в естеството си.
Биографията на Брукс е впечатляваща - създател е на 12 книги, измежду които поредност от бестселъри, има лична седмична графа в The Atlantic и взе участие в един от най-популярните документални филми по Netflix " The Pursuit ".
След претърпени голям брой рецесии и обрати в живота си, в качеството си на обществен откривател и учител той доближава до няколко забавни за мен извода.
" Щастието не е поредност от триумфи - то е предварителното изискване. Само хората, които са щастливи, могат да бъдат сполучливи. А не противоположното ", споделя Брукс, а аз си мисля какъв брой просто можем да формулираме едни толкоз огромни тематики.
" Най-доброто нещо, което може да се случи на един човек, привързан към триумфа, е личният му крах на междинна възраст. Неумолимият крах на личната му брилянтност. Точно тогава човек има мотив да стъпи на втората крива, която има капацитет да го направи доста по-щастлив ", споделя той.
Какво тъкмо съставляват първата и втората крива, както и още няколко термина като " флуидна просветеност " да вземем за пример, може да научите от, който предлагам с две ръце.
Като представител на поколението Z, чиято съществена линия е вярата, че " всичко, което лети, се хваща ", а щастието е единствено на една ръка разстояние, неуспехът за нас е невъобразим. Това е нещо неприятно, което се случва на другите, не нас. Именно заради тази причина думите на харвардския професор ми се сториха супер забавни.
Да поговорим за обич
Така и по този начин приказваме за страсти, дано да затворим тематиката " както би трябвало ". Има ли нещо общо сред изявление на папа Франциск и еротичната просветеност? Вероятно сходен въпрос може да възникне единствено в мозъка на някой от поколението Z.
Всъщност това, за което приказвам, е аудиокнигата " Еротична просветеност " на Естер Перел в Storytel. Попаднах на нея инцидентно, само че е от тези неща, които си пускаме сякаш единствено с цел да убием няколко минути, само че часове по-късно осъзнаваме, че сме се захласнали по тях.
Перел, която е дълготраен психотерапевт и полиглот (владее 9 езика - супер впечатляващо!), написа за културно-обособените разлики и методът, по който те въздействат на " демокрацията в спалнята ".
Писателката води читателите на една разходка в историята - от половата гражданска война в предишния век до рекорден брой разводи и двойки, които са решили, че " до момента в който гибелта ни раздели " не дава отговор на актуалните условия. Все отново, става дума за дълготрайност на живота съвсем два пъти по-голяма спрямо преди, нали?
Междувременно ми попадна изявление на папа Франциск, в което той декларира, че половото наслаждение е " подарък от Бога, който би трябвало да бъде порядъчен с самообладание ".
Къде е пресечната точка сред двете неща? Трудно ми е да отговоря, без да бъда упрекната в осквернение.
Но в действителност по този начин или другояче това не е фокусът ми - с казаното нагоре желаех да онагледя, че сходни обществени процеси са извънредно любопитни за анализиране.
Как една полова гражданска война завършва в полова неудовлетвореност? Как най-големият съдник на свободата в интимно отношение - Църквата, в завършек на сметка благославя секса?
И да, поколението ни " не си зяпа " само телефоните, мислим за протичащото се към нас, колкото и необикновено да звучи.
От серията - когато имаме вяра, че сме „ най-зле “, действителността да ни оказва помощ
България е в непрекъснат демографски спад през последните 30 години, а популацията ѝ е намаляло с над 2 млн. души - страната е преди всичко по негативен приръст и в Европейски Съюз, и в целия свят.
Част от аргументите са общи за цяла Европа, само че четири казуса са характерни за България и точно те би трябвало да бъдат изменени: високата смъртност, острият недостиг на младо население, диспропорционалното систематизиране на хората по райони и високият % на необразовано население.
Това не ви го споделям аз, а писателят и доцент Георги Бърдаров в своя - от здравето и образованието на нацията, до основаването на условия за връщането на младите и дейни българи от чужбина.
Лекцията е дълга, а демографските проблеми на България са комплицирани и тъжни, само че думите на един от най-четените модерни български създатели замислят.
И най-много, оставят студентите или читателите с извода, че " ми то тука си е по този начин " като мотив не прави работа.
" Аз съм уверен, че България има бъдеще, до момента в който имаме младежи. Нашата голяма отговорност е тези хора да могат да живеят, да работят и да основават фамилии в България - без значение дали са в София, Бургас, Каспичан, Малко Търново, Мюнхен или Брюксел ", споделя Бърдаров.
Слушам го и си мисля какъв брой хубаво би било, в случай че една част от нашите избранници - политиците, спрат да злоупотребяват с освен деликатни, само че и обезпокоителни тематики за България.
Би било ужасно с изключение на персонална отговорност, да потърсим такава и от тези, които ни плашат с несъществуващи закани, изцяло пренебрегвайки действителните.
Нека всички заедно да кажем три пъти: " Сандра Хюлер е по-добра от Барби "
Докато медиите броят номинациите и премиите на " Барбенхаймер ", актрисата Сандра Хюлер прави безспорен успех в кариерата си.
45-годишната германка играе в два от най-високо оценените филми на годината - " Анатомия на едно рухване " ( " Anatomy of a Fall " ) и " Зона на интерес " ( " The Zone of Interest " ).
" The Zone of Interest " към този момент има номинация за " Оскар " в категорията за задграничен филм, а " Анатомията... " е измежду любимците за най-престижната статуетка " Най-добър филм на годината " (очаква се кандидатите да бъдат оповестени до дни).
Сюжетът на " The Zone of Interest " е запленяващ. Филмът е основан по разказ на Мартин Еймис и споделя една от най-странните истории в света - какво е да живееш в спокоен лукс, до момента в който къщата ти е " залепена " на стената на концлагера Аушвиц по време на Холокоста.
Интересно е, че Хюлер дълго време отхвърля да се снима във филми за Холокоста поради прочувствената тежест на този драматичен епизод от историята.
Използвам случая, с цел да споделя персоналното си мнение, че феминизмът има доста лица и нито едно от тях не е показано в провокиралия безспорен възторг филм " Барби ". Или най-малко не незадълбочено.
С лека усмивка за край – Не се опасявайте от глутена
People in LA are deathly afraid of gluten. I swear to god, you could rob a liquor store in this city with a bagel.
— Ryan Reynolds (@VancityReynolds)
Известният холивудски артист Райън Рейнолдс още веднъж накара света да се смее, този път посредством туит в обществените мрежи.
" Хората в Лос Анджелис извънредно се опасяват от глутена. Кълна се в Бога, в този град можеш да ограбиш магазин за алкохол с един бейгъл ", написа в Х Рейнолдс, известен със своето възприятие за комизъм.
Не е история, нито вест, а единствено мотив да не забравяме да подхождаме с лека подигравка на всичките ни старания в подтекста на по-голямата картина.
* Поколение Z са родените сред 1997 година и 2012 година, други източници показват и малко по-широк диапазон: 1995 година - 2015 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ