Защо обичам световните първенства
Отново пристигна време за международно състезание! Навремето се споделяше, че това е футболен празник, чакан от ентусиастите цели четири лета. В известна степен към момента е по този начин, макар че нещата се трансформираха съществено откъм плътност. Преди години прочетох в някакъв коментар лесното умозаключение, че Шампионската лига била черешката на тортата във футбола. Зависи. Не бива с обикновени изречения да подценяваме някои тънки влакна.
Факт е, че в шампионата на богатите играят най-хубавите, най-подготвените, най-лъскавите, най-най. Но не това е всичко. Класическата конкуренция за КЕШ завърши от дълго време, а няколко години след нея в кофата отиде и симпатичното съревнование за КНК. И стана тя, каквато стана.
Световното от своя страна носи в себе си романтиката, тръпката, оня прелестен лъх от едно време, който в огромния клубен футбол почина преди много години. Някак си на Мондиал футболът се усеща повече като спорт и театър, в сравнение с като артикул и бизнес. Не сте ли съгласни?
На клубно равнище на сезон има по 30-40 кръга на вътрешната сцена и дуели на разменено посещение на интернационалната. Това значи, че шансът български отбор да в профил мултимилионния първенец на Испания, Англия или Германия граничи с 0 – съществува голяма бездна сред бедните и богатите.
На Мондиал е друга бира – Коста Рика изхвърля Италия и Англия, а по-късно тормози на дузпи Холандия на Ван Гаал. Преди четири години Испания с куп звезди от Реал Мадрид и Барселона и Португалия с Кристиано Роналдо също си отпътуваха в групите. Всяка неточност се санкционира, мачовете са през 3-4 дни, шампионатът има собствен характерен темп. Има я дяволската непредсказуемост. До финалните срещи обаче не доближават инцидентни тимове (в множеството случаи Германия или Бразилия), което демонстрира, че не става дума само за бурност и късмет. Говорим и за класа, нрав, треньорски капацитет, подготовка, обичаи.
Всеки знае, че историите за великите мачове от международните шампионати се предават през десетилетията. Кой футболен почитател не ги е чувал? " Маракана ", Чудото от Берн, Гола призрак, Мача на века, Тоталния футбол на " лалетата ", хеттрика на Роси, Севилската драма, дузпата на Зико, Божията ръка, Гола на столетието, плюнката на Рийкард, танцът на Мила, темето на Лечков, аленият картон на Бекъм, грешката на Кан, главата на Зидан... Заради характера на елиминациите, където няма реванши, на Мондиал получаваме и предостатъчно количество дузпи след 120-ата минута – солта и пипера за мнозина футболни фенове.
Сега борбата за най-ценния трофей във футбола стартира още веднъж. Приятно гледане!
Факт е, че в шампионата на богатите играят най-хубавите, най-подготвените, най-лъскавите, най-най. Но не това е всичко. Класическата конкуренция за КЕШ завърши от дълго време, а няколко години след нея в кофата отиде и симпатичното съревнование за КНК. И стана тя, каквато стана.
Световното от своя страна носи в себе си романтиката, тръпката, оня прелестен лъх от едно време, който в огромния клубен футбол почина преди много години. Някак си на Мондиал футболът се усеща повече като спорт и театър, в сравнение с като артикул и бизнес. Не сте ли съгласни?
На клубно равнище на сезон има по 30-40 кръга на вътрешната сцена и дуели на разменено посещение на интернационалната. Това значи, че шансът български отбор да в профил мултимилионния първенец на Испания, Англия или Германия граничи с 0 – съществува голяма бездна сред бедните и богатите.
На Мондиал е друга бира – Коста Рика изхвърля Италия и Англия, а по-късно тормози на дузпи Холандия на Ван Гаал. Преди четири години Испания с куп звезди от Реал Мадрид и Барселона и Португалия с Кристиано Роналдо също си отпътуваха в групите. Всяка неточност се санкционира, мачовете са през 3-4 дни, шампионатът има собствен характерен темп. Има я дяволската непредсказуемост. До финалните срещи обаче не доближават инцидентни тимове (в множеството случаи Германия или Бразилия), което демонстрира, че не става дума само за бурност и късмет. Говорим и за класа, нрав, треньорски капацитет, подготовка, обичаи.
Всеки знае, че историите за великите мачове от международните шампионати се предават през десетилетията. Кой футболен почитател не ги е чувал? " Маракана ", Чудото от Берн, Гола призрак, Мача на века, Тоталния футбол на " лалетата ", хеттрика на Роси, Севилската драма, дузпата на Зико, Божията ръка, Гола на столетието, плюнката на Рийкард, танцът на Мила, темето на Лечков, аленият картон на Бекъм, грешката на Кан, главата на Зидан... Заради характера на елиминациите, където няма реванши, на Мондиал получаваме и предостатъчно количество дузпи след 120-ата минута – солта и пипера за мнозина футболни фенове.
Сега борбата за най-ценния трофей във футбола стартира още веднъж. Приятно гледане!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ